|
| Като финансов министър в кабинета "Станишев" Пламен Орешарски получи критики от Сметната палата за честото прекрояване на бюджета. В годината, в която той бе премиер, а Петър Чобанов бе министър, също имаше много размествания на разходи и допълнителни траншове към министерства и агенции любимци. |
не план, а блян за 1 млрд. лева
От мярката, която изисква едновременно да се декларират данните за осигуреното лице и данните за дължимите към бюджета суми, се очакват 30 млн. лева положителен ефект през второто полугодие. Тя е в сила от 1 януари, като преди въвеждането й всеки месец над 2000 данъкоплатци пускали само декларации за осигурени лица, но не и за размера на дължимите осигуровки. През първото полугодие постъпленията от задължителни осигурителни вноски са с 316.3 млн. повече, сравнени със същия период на 2013 г. Това обаче не се дължи на мярката, а на повишените осигурителни прагове и на качването на минималните заплати.
Прословутият фискален контрол върху стоки с висок данъчен риск - захар, брашно, мляко, месо и т.н., е мярка №2 в отчета на екскабинета. Очаква се да влее в хазната 220 млн. лева за цялата 2014 г. Не е ясно обаче какъв е ефектът за полугодието и дали целта от 220 млн. е изпълнима. Засиленият контрол над рискови стоки първоначално бе с фокус върху потоците, движещи се от и към другите съседки от ЕС - Гърция и Румъния, но се пренесе и по останалите граници. Тази мярка се припокрива със следващата, която е съвместни проверки на НАП, митниците и Агенцията за храните. Контролът обхваща както тирове, така и по-малки камиони и микробуси, които уж возят стока "за лична употреба". Паричен ефект не е посочен.
Мярка №4 е обратното начисляване на ДДС, въведено за жито, слънчоглед и др. зърнени и технически култури от началото на 2014 г. заради фиктивния износ и огромното точене на данъчен кредит. Тя трябва да вкара в хазната цели 400 млн. лева. Засега обаче измеренията са скромни - изчерпват се с констатацията, че претенциите за възстановяване на ДДС спаднали с по 24 млн. средномесечно.
Засиленото внимание на НАП към търговските вериги е мярка №5. Тя е била фокусирана върху 11 компании, притежатели на вериги хипермаркети. В резултат на мониторинга веригите, търгуващи бързооборотни стоки, вече почти не работят с доставчици, които всъщност са кухи фирми и бушони и чрез които може да се точи ДДС. Какъв е ефектът за бюджета, не пише.
Следващите мерки са вариации на предишните, като наблягат на екипността и дружните действия на различни ведомства.
Според №7 "в процес на създаване е съвместен аналитично-информационен център между НАП, митниците, Криминална полиция, Гранична полиция и ДАНС". Живеем в общество на мрежите и облаците, но явно в българската администрация
общуването между ведомствата си остава на ниво XIX-XX век
Съвместните анализи, както и бъдещата система за обмен на информация ще имат благотворен ефект върху бюджета в размер около 10 млн. лева.
Други 56 милиона трябва да дойдат от съвместните проверки на мобилните митнически групи и полицията, насочени основно към вносните и акцизните стоки.
На общи действия набляга и мярка №9 - за съвместни операции между двете приходни агенции - НАП и митниците. Засега операцията е само една - за тютюн, и тя е "идентифицирала" лица и схеми за укриване на акцизи и ДДС, а събраните данни се анализират. Ще има други, пише в отчета. Парично измерение не е посочено.
Мярка №10 е "обмен на информация" между НАП и митниците и бъдещи съвместни контролни дейности. И тя, както и други преди нея звучат като пълнеж. Не за друго, а защото излиза, че двете агенции, между които още министър Симеон Дянков "опъваше жицата", тепърва се сближават и си подобряват комуникациите. И тук няма число за полезното действие на мярката върху приходите в бюджета.
Недоумение създава и точка 11, на която се възлага да донесе допълнително 42 милиона лева. Тя е за "индивидуален подход" на митниците при контрола. През 2014 г. били формулирани приоритети за всяка митница според географското положение, сезонността, профила на местните рискови фирми, пише в отчета.
От повечето по-горни "мерки" излиза, че
ръководствата на митниците и на МФ са открили топлата вода
- предимствата на т.нар. анализ на риска, обмена на информация и екипната работа - едва през настоящата година.
В известен смисъл повторение на предишни точки е "засилената контролна дейност по жп транспорта". От борбата с контрабандата на акцизни стоки по влаковете се чакат 8 млн. лева повече за хазната. Припокриване има и при мярка 13, която обещава засилен контрол върху митническите складове и обезпеченията за стоки в режим на отложено плащане - каквито са горивата, цигарите, алкохолът. Реколтата, очаквана за годината по т. 13, е 34 млн. лева.
Следващата група мерки е насочена към по-ефективно събиране на вече установени задължения към бюджета. От тази част на отчета разбираме, че вместо механично разпращане на покани за доброволно плащане на данъци, глоби, осигуровки НАП вече подхожда индивидуално към всеки длъжник и това щяло да вкара в хазната 150 милиона лева за годината. Персонален подход има и към данъкоплатците с просрочия над 100 000 лева. Освен това НАП прави "подсещащи" телефонни кампании за неизрядните и изпраща електронни писма на регистрирани по ДДС данъкоплатци, които са пропуснали плащания. Според отчета от юли нататък митниците ще наблегнат на сериозни обезпечителни мерки - запори, блокиране на банкови сметки и т.н., и лошите длъжници ще бъдат предавани на публични изпълнители на НАП за принудително събиране на бюджетните вземания. Ефектът от това е изчислен на 110 млн. лева.
