Служебният кабинет беше представен на публиката след една изключително динамична реч на президента, в която той ту даваше негативни оценки на миналото правителство, ту претоварваше с очаквания и задачи насъбралите се кандидати за доверието му. Накрая всичко завърши с безпричинна веселост и остави усещането за колективно политическо селфи насред кризисното лято.
Начело на кабинета застана човек, който за всичките години не успя да издрапа до висок пост в собствената си партия, но от възпитание всички го наричат "конституционалист". Той от една година реши да протестира срещу властта и да обслужва идеите на президента. Очевидно този подход даде своите плодове, но остана странно усещане за вкуса на Плевнелиев към личностите, на които дава доверието си. Да възложиш премиерския пост на човек, който с нескрита гордост цитира определение (на Стефан Савов, б. р.) за себе си, че е "опасен комунист, но добър българин", може да звучи като екзотична шега само в Банкя. Само си представете как би звучала същата шега в Германия, където Плевнелиев е припечелвал парите си и прекрасно знае, че е абсурд да се номинира за премиер човек, който се смята за "опасен фашист, но добър германец"...
Битово-балканските разбирания за евро-атлантическа ориентация и десни възгледи
изглеждат комично след такава постъпка
- за пред посолствата на съюзниците и колегите в Брюксел ще се държим цивилизовано и принципно, но тук, у нас, ще си правим каквото ние си знаем. Слава Богу, в кабинета се намират и двама души, които биха могли да изпълнят съдържанието на думите "демократ с модерна ориентация" - вътрешният министър Йордан Бакалов и външният министър Даниел Митов. Това са две солидни котви, които ще попречат корабът да отплава в свободно избрана евразийска посока.
Още в първия си ден кабинетът
звучно удари камбаната на популизма, отделяйки по 300 лв.
от заплатата на всеки министър за пострадалите в Мизия. Никому не е нужен този жест, с който едва ли са събрани повече от 5000 лв. От тях се очаква да впрегнат ресурсите на държавата, които организирано да помогнат на съгражданите ни в Мизия. Няма нужда от подобни жестове на публично състрадание, защото не могат да отговорят на въпроса какво им пречеше да отделят тези пари от собствените си доходи, преди да са станали министри, за да е ясно, че е акт на човещина. Или защо бе нужно да огласяват този свой жест? Хилядите дарители, които помогнаха на жителите на "Аспарухово", останаха благородни и анонимни. Безсмислено е да се бориш за "народната любов" по този недодялан начин.
Пред кабинета има много по-сериозни задачи и те са много по-тежък проблем, отколкото еклектичният сбор между комунисти и демократи. Само единият е достатъчно труден за преодоляване и ще има отзвук през цялата следваща година - нарича се бюджет 2015. Процедурата е сложна, особено за част от хората, които тепърва се ориентират в длъжностната си характеристика.
Наводнението в Мизия е само краткосрочен тест
за способностите на правителството. Истински тест ще бъде например какво ще направи кабинетът, след като се оказа, че доскорошният министър на регионалното развитие Десислава Терзиева е подписала за "Южен поток". Ако правителството не обжалва в 14-дневен срок предварителното пускане на строежа, ще стане ясно, че има задкулисен сговор между хората на ГЕРБ и БСП, чийто изразител ще бъде кабинетът на Плевнелиев. Знакът ще бъде толкова виден, че всички обяснения ще станат излишни. Тогава дори от Реформаторския блок ще разберат с кого са тръгнали да се прегръщат.
Най-трудното, което предстои на кабинета "Близнашки", всъщност е свързано с основното задължение на един служебен кабинет - провеждането на честни и прозрачни избори. Точно в тази си задача миналият служебен кабинет на Плевнелиев се провали. И до днес тегне съмнението
какво се случи по време на изборите,
какви бяха тези бюлетини в Костинброд, и вече една година слушаме версиите, ту на ГЕРБ, ту на БСП, без да знаем истината, потвърдена от правосъдната система. Всеки вярва в своята истина, но съмнението остана и точно то разяжда доверието към институциите. Едни добри избори от гледна точка на реда и прозрачността биха дали въздух, биха дали шанс за една малка стъпка напред към връщане на загубения авторитет.
Въпреки това всички имаме интерес тези хора да успеят и е добре президентът да не пречи в изпълнението на тази задача. Да не потупва министрите си бащински по главата, както навремето Борисов направи с него, а да изчаква поне един ден, за да може кабинетът сам да номинира и обяви кандидатурата на Кристалина Георгиева за български еврокомисар.
|
|