|
| . . . |
За половин година хазната е похарчила 15.2 млрд. лева на данъкоплатците, което прави скорост от 2.533 млрд. лева месечно, разкрива рапортът на кабинета "Орешарски". Основното перо е "социална политика" - почти 38% от всички разходи, направени към 30 юни, са отишли за пенсии, помощи, осигуровки, обезщетения, социални грижи. Може и да не ви се вярва, но болното здравеопазване гълта една десета от разходите по консолидираната фискална програма. Почти толкова - 9.9%, е "квотата" на сектор "отбрана и сигурност". За образование отиват 10.2%. Издръжката на администрацията изяжда 6 от всеки 100 лева.
Разходите на здравната каса бързат в неудържимо темпо - по средата на годината вече са извършени 62% от планираните за цялата 2014 г. В отчета честно се посочва, че според НЗОК се очертава недостиг в размер на 328 млн. лева. При измъчената актуализация в последния си работен ден депутатите гласуваха само 225 млн. завишение на парите на здравната каса.
Бюджетният дефицит към края на юни вече е 995.6 млн. лева, а като се има предвид, че на последните си заседания кабинетът "Орешарски" раздаде милионни траншове на множество получатели, 99% е сигурно, че към 31 юли "дупката" ще зейне още по-голяма и ще надмине 1 млрд. лева.
Дефицитът се дължи се на по-високите разходи по европейски програми, на социалните плащания и на базовия ефект от вдигането на пенсиите от 1 април 2013, пояснява отчетът. И успокоява, че 478.3 млн. лева чакаме да бъдат деблокирани от ЕК по европрограмата "Околна среда" и по двете замразени мерки на програмата "Регионално развитие".
Фискалният резерв е 6.6 млрд лева към 30 юни. Той обаче ще спада през идните месеци, защото хазната ще трябва да погасява борчовете си към български и външни кредитори. 240 милиона са само лихвите, платени от хазната за 6 месеца. Впечатляващата сума сама по себе си говори защо ниският държавен дълг не е самоцел, а е разумна политика.
Отчетът за полугодието очертава познати проблеми и "черни дупки" - липсата на реформи води до огромна финансова тежест на важни сектори, което заедно с лошата бюджетна дисциплина и слабото изпълнение на приходите застрашава нормалната работа на цели сфери и в краткосрочен план, и в по-далечен хоризонт. Иначе казано, да му мислят и служебното, и следващото правителство.
ЗАВЕЩАНИЕТО
Кабинетът "Орешарски" предава ключови ведомства с растящи дългове
Кабинетът на Пламен Орешарски завещава на служебното правителство министерства с нараснали просрочени задължения. В края на юни т.г. забавените плащания на министерствата възлизат на 295.82 млн. лв. - със 70.23 млн. лв. повече от юни 2013 г. Министрите не са събрали просрочените си вземания, като са успели да натрупат и нови.
Това показва отчетът на кабинета "Орешарски" за състоянието на публичните финанси в края на мандата. Изчистването на просрочените задължения към фирми и бюджетни организации и утвърждаването на държавата като редовен платец бе един от ключовите приоритети на правителството на Орешарски. Данните са показателни, че извън навременното възстановяване на ДДС това не е постигнато.
Особено тревожни са данните за Министерството на здравеопазването. Към края на юни 2014 г. МЗ отчита 141.4 млн. лв. просрочени задължения при 89.5 млн. лв. за същия период на м.г. Основната част от забавените плащания - 140.8 млн. лв., са към болнични заведения. МЗ дължи 112.4 млн. лв. в просрочие на държавните болници и 28.4 млн. лв. на общински лечебни заведения. Проблемите тепърва ще се задълбочават, защото на последното си заседание покрай актуализацията на бюджета на НЗОК парламентът оряза бюджета му с 37.9 млн. лв.
Традиционно сред най-големите длъжници е и Министерството на отбраната заради дълговете на Военномедицинска академия. Просрочените задължения на МО към края на юни 2014 г. възлизат на 104.4 млн. лв., 102.4 млн. от тях са задължения на ВМА. Година по-рано дълговете в просрочие на МО бяха 88.8 млн. лв., от тях - 86.7 млн. лв. на ВМА.
МВР, което редовно получава извънредни субсидии от правителството, продължава да не е в състояние да се издължава в срок. Просрочените му плащания в края на мандата са 34.1 млн. лв. (при 30.7 млн. лв. година по-рано), като от тях 19.2 млн. лв. са към доставчици и към персонал - 7.2 млн. Извън тези суми МВР е просрочило 7.7 млн. лв. други плащания - за данъци, такси, глоби и неустойки.
За една година част от министерствата влошават и дисциплината си по събиране на дължими към тях плащания. Просрочените вземания на ведомствата към края на юни 2014 г. са 131.9 млн. лв. при 112.3 млн. лв. година по-рано. Тук изпъква Министерството на земеделието и храните, което има да си взима 25.9 млн. лв. просрочени плащания при 14.8 млн. лв. към края на юни 2013 г. Просрочените вземания растат още в МО (9.9 млн.лв. в края на мандата), МВР (19.2 млн. лв.), МОСВ (9.4 млн. лв.), МРР (13.4 млн. лв.). Сред държавните агенции и комисии абсолютен рекордьор по несъбрани в срок вземания е агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". В края на юни 2014 г. резервът отчита 214.9 млн. лв. просрочени вземания при 206.2 млн. лв. през 2013 г. Данните са показателни, че проблемът със събирането на тези суми е системен. Силовите агенции ДАНС, ДАТО и Бюрото за контрол на разузнавателните средства не отчитат нито просрочени вземания, нито просрочени задължения.
Това показва отчетът на кабинета "Орешарски" за състоянието на публичните финанси в края на мандата. Изчистването на просрочените задължения към фирми и бюджетни организации и утвърждаването на държавата като редовен платец бе един от ключовите приоритети на правителството на Орешарски. Данните са показателни, че извън навременното възстановяване на ДДС това не е постигнато.
Особено тревожни са данните за Министерството на здравеопазването. Към края на юни 2014 г. МЗ отчита 141.4 млн. лв. просрочени задължения при 89.5 млн. лв. за същия период на м.г. Основната част от забавените плащания - 140.8 млн. лв., са към болнични заведения. МЗ дължи 112.4 млн. лв. в просрочие на държавните болници и 28.4 млн. лв. на общински лечебни заведения. Проблемите тепърва ще се задълбочават, защото на последното си заседание покрай актуализацията на бюджета на НЗОК парламентът оряза бюджета му с 37.9 млн. лв.
Традиционно сред най-големите длъжници е и Министерството на отбраната заради дълговете на Военномедицинска академия. Просрочените задължения на МО към края на юни 2014 г. възлизат на 104.4 млн. лв., 102.4 млн. от тях са задължения на ВМА. Година по-рано дълговете в просрочие на МО бяха 88.8 млн. лв., от тях - 86.7 млн. лв. на ВМА.
МВР, което редовно получава извънредни субсидии от правителството, продължава да не е в състояние да се издължава в срок. Просрочените му плащания в края на мандата са 34.1 млн. лв. (при 30.7 млн. лв. година по-рано), като от тях 19.2 млн. лв. са към доставчици и към персонал - 7.2 млн. Извън тези суми МВР е просрочило 7.7 млн. лв. други плащания - за данъци, такси, глоби и неустойки.
За една година част от министерствата влошават и дисциплината си по събиране на дължими към тях плащания. Просрочените вземания на ведомствата към края на юни 2014 г. са 131.9 млн. лв. при 112.3 млн. лв. година по-рано. Тук изпъква Министерството на земеделието и храните, което има да си взима 25.9 млн. лв. просрочени плащания при 14.8 млн. лв. към края на юни 2013 г. Просрочените вземания растат още в МО (9.9 млн.лв. в края на мандата), МВР (19.2 млн. лв.), МОСВ (9.4 млн. лв.), МРР (13.4 млн. лв.). Сред държавните агенции и комисии абсолютен рекордьор по несъбрани в срок вземания е агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". В края на юни 2014 г. резервът отчита 214.9 млн. лв. просрочени вземания при 206.2 млн. лв. през 2013 г. Данните са показателни, че проблемът със събирането на тези суми е системен. Силовите агенции ДАНС, ДАТО и Бюрото за контрол на разузнавателните средства не отчитат нито просрочени вземания, нито просрочени задължения.
|
| Как се изпълнява планът за държавния бюджет |
Министерства мастодонти вече са изяли над 50% от годишния си ресурс
Изпълнението на бюджета към полугодието показва, че няколко министерства ще имат сериозен проблем с недостиг на средства. При част от тях дупката идва както от по-ниско изпълнение на планираните приходи, така и от по-високи спрямо заложените разходи. От числата става ясно, че с разходната част има проблем и в момента, без да се отчита завишения от парламента от 5 на 10% буфер в разходите.
Традиционно Министерството на вътрешните работи е сред най-лошите примери за бюджетна дисциплина. Разходите на МВР към полугодието възлизат на 535.6 млн. лв., или 53.1% от уточнения план за бюджета на министерството - 1.009 млрд. лв. Тези числа са показателни, че МВР ще може много трудно да се вмести в 90-процентното ограничение за разходите, одобрено от парламента. На фона на разходите, които изпреварват плана, приходите на МВР изостават значително. Към средата на годината те са в размер на 52.5 млн. лв., или 30.1% от заложеното. В отчета на кабинета "Орешарски" открито се признава, че е налице голямо забавяне спрямо предходната година. Към края на юни изпълнението на приходите е било 63.1%.
Извън тези разходи МВР е получило и крупни извънредни субсдиии за покриване на еднократни разходи. Усвоените извънредно суми за еднократни разходи до момента са 53.7 млн. лв., като 22.7 млн. лв. от тях са свързани с бежанската криза, 28 млн. лв. са предвидени за обезщетения на служители, а 3 млн. лв. са за изборите. Извънредното плащане на обезщетения в размер на 28 млн. лв. е станало за сметка на орязване на други харчове по бюджета и е класически пример за зле планиран разход, който би следвало да е заложен в първоначалните разчети.
Ако се съди по данните за полугодието, в разходите си за 2014 г. категорично няма да се вмести и външно министерство. Разходите на МВнР към края на юни възлизат на 57.2% от уточнения бюджет на министерство. - 126.1 млн. лв. Първоначално одобреният от депутатите бюджет на министерството бе 101.4 млн. лв. В отчета изрично се подчертава, че разходите на МВнР изпреварват плановете.
Проблем с вместването в бюджета си на фона на 10-процентния буфер в бюджета ще имат и спортното министерство (52.4% изпълнение на разходите), Министерството на икономиката (51.1% изпълнение), Министерството на земеделието и храните (49.5%), Министерството на регионалното развитие (52.1%), здравното министерство (49.6%), Министерският съвет (49.6%). Любопитни тук са данните за Министерския съвет, който би следвало да служи като пример на останалите министерства. При утвърдени от депутатите разходи на МС в размер на 73.6 млн. лв. бюджетът на институцията след извършени допълнителни уточнения е завишен на 82 млн. лв. Извън тази сума до средата на годината Министерският съвет е получил и извънредни субсидии в размер на 31.9 млн. лв. 10.4 млн. лв. са платени по загубеното дело за отказания лиценз за застрахователна дейност на свързаната с Алексей Петров "Лев Инс", 18 млн. лв. са за ремонт на медицинския факултет на СУ, разположен в болница "Лозенец", 3.5 млн. лв. - за евроизборите. Нуждата от 18 млн. лв. за ремонт на факултета е била известна при приемането на държавния бюджет, но това не е попречило да бъде изключена от него, става ясно от постановлението за отпускане на извънредните средства. Впечатление в отчета прави и неизпълнението на приходите по бюджета на земеделското министерство. Към средата на годината МЗХ е събрало едва 28% от планираните за годината 174 млн. лв. приходи, което според отчета се дължи на неизпълнение на държавните такси от граничен ветеринарно-медицински контрол и такси за ветеринарно-санитарен контрол. Сред министерствата с преизпълнение на приходите традиционно попада регионалното - ведомството отчита 184.4 млн. постъпления, или 74.8% от планираното за годината.
Традиционно Министерството на вътрешните работи е сред най-лошите примери за бюджетна дисциплина. Разходите на МВР към полугодието възлизат на 535.6 млн. лв., или 53.1% от уточнения план за бюджета на министерството - 1.009 млрд. лв. Тези числа са показателни, че МВР ще може много трудно да се вмести в 90-процентното ограничение за разходите, одобрено от парламента. На фона на разходите, които изпреварват плана, приходите на МВР изостават значително. Към средата на годината те са в размер на 52.5 млн. лв., или 30.1% от заложеното. В отчета на кабинета "Орешарски" открито се признава, че е налице голямо забавяне спрямо предходната година. Към края на юни изпълнението на приходите е било 63.1%.
Извън тези разходи МВР е получило и крупни извънредни субсдиии за покриване на еднократни разходи. Усвоените извънредно суми за еднократни разходи до момента са 53.7 млн. лв., като 22.7 млн. лв. от тях са свързани с бежанската криза, 28 млн. лв. са предвидени за обезщетения на служители, а 3 млн. лв. са за изборите. Извънредното плащане на обезщетения в размер на 28 млн. лв. е станало за сметка на орязване на други харчове по бюджета и е класически пример за зле планиран разход, който би следвало да е заложен в първоначалните разчети.
Ако се съди по данните за полугодието, в разходите си за 2014 г. категорично няма да се вмести и външно министерство. Разходите на МВнР към края на юни възлизат на 57.2% от уточнения бюджет на министерство. - 126.1 млн. лв. Първоначално одобреният от депутатите бюджет на министерството бе 101.4 млн. лв. В отчета изрично се подчертава, че разходите на МВнР изпреварват плановете.
Проблем с вместването в бюджета си на фона на 10-процентния буфер в бюджета ще имат и спортното министерство (52.4% изпълнение на разходите), Министерството на икономиката (51.1% изпълнение), Министерството на земеделието и храните (49.5%), Министерството на регионалното развитие (52.1%), здравното министерство (49.6%), Министерският съвет (49.6%). Любопитни тук са данните за Министерския съвет, който би следвало да служи като пример на останалите министерства. При утвърдени от депутатите разходи на МС в размер на 73.6 млн. лв. бюджетът на институцията след извършени допълнителни уточнения е завишен на 82 млн. лв. Извън тази сума до средата на годината Министерският съвет е получил и извънредни субсидии в размер на 31.9 млн. лв. 10.4 млн. лв. са платени по загубеното дело за отказания лиценз за застрахователна дейност на свързаната с Алексей Петров "Лев Инс", 18 млн. лв. са за ремонт на медицинския факултет на СУ, разположен в болница "Лозенец", 3.5 млн. лв. - за евроизборите. Нуждата от 18 млн. лв. за ремонт на факултета е била известна при приемането на държавния бюджет, но това не е попречило да бъде изключена от него, става ясно от постановлението за отпускане на извънредните средства. Впечатление в отчета прави и неизпълнението на приходите по бюджета на земеделското министерство. Към средата на годината МЗХ е събрало едва 28% от планираните за годината 174 млн. лв. приходи, което според отчета се дължи на неизпълнение на държавните такси от граничен ветеринарно-медицински контрол и такси за ветеринарно-санитарен контрол. Сред министерствата с преизпълнение на приходите традиционно попада регионалното - ведомството отчита 184.4 млн. постъпления, или 74.8% от планираното за годината.