- Г-жо Дамянова, как оценявате последната година в образованието?

- Станахме свидетели на категоричен отказ от продължаване на реформите в образованието и подмяната им с популистки изказвания. По-тежкото е, че бяха направени опити да се върнат назад политики, които няколко поредни правителства подкрепяха, и последната пресконференция на Анелия Клисарова доказа това. Минахме през отричане на делегираните бюджети, на предучилищното образование за 5-годишните, отказахме се от нови учебни програми. Имахме опит за отнемане правото на учителя за избор как да преподава. Това наистина е една загубена година за образованието или може би дори няколко години, тъй като има теми, по които от гледна точка на дебатите се върнахме доста назад. Това, което можеше и трябваше да се направи в тази една година, е да започне обсъждането и да се приеме проектозаконът за предучилищното и училищното образование. ЕК многократно отправя препоръки към България за приемането на този закон. Още в началото на 42-рото Народно събрание ние с колегите внесохме готов законопроект и искахме да започне да се обсъжда в НС. В крайна сметка управляващото мнозинство имаше пълната възможност и право това, което не му харесва, да бъде коригирано. Не направиха нищо.

- Защо не беше приет закон за училищното образование?

- Защото имахме отказ дори за поставянето на този проект в дневния ред на 42-рото Народно събрание. Освен това очевидно беше трудно на коалиционните партньори да постигнат единомислие по някои от основните въпроси и това допълнително е наклонило везните за спиране на закона. Наистина правенето на реформа в средното образование е доста трудно, изискват се смелост и политическа воля, за да завършиш нещата. Този кабинет просто се отказа. В последния ден от своето министерстване проф. Клисарова завеща няколко бомби. Като най-голямата е намерението за закриване на езиковите гимназии, които странно защо пресметна, че са едва 100, при положение че всяко второ училище след VII клас има паралелка с профил чужд език.

- Реформата сякаш твърде много се проточи...

- Реформата наистина много се проточи, защото някои неща се обсъждат от 2001-2002 г. до сега. Бившият министър - моите уважения - дори успя да създаде проблем по тема, която беше консенсусна и по която беше постигнато съгласие още в 40-ото народно събрание - за структурата на средното образование. Не може няколко правителства да провеждат определени политики с цел да вървим напред с реформата и изведнъж някой да дойде и да започне от азбуката. Наистина вече е фатално за българското общество едно правителство да връща нацията на всеки четири години в първи клас. За съжаление този път се случи това. Бавенето на реформите в образованието граничи с престъпление, защото това е прякото отражение върху качеството на живота на гражданите и върху държавата. Знаете ли, че ако нов закон бъде приет през 2015 г., първият випуск, учил по този закон и по новите програми, ще завърши през 2028 г.? Когато имаме немотивирани млади хора, които не чувстват удовлетворение от образованието и от реализацията, която им предлага собствената им държава, те избират друг път и за съжаление, той не е в България, а много далеч от нея. Категорично трябваше да продължи дебатът по учебните програми. Предишният министър показа, че няма нито смелостта, нито компетентността да продължи този дебат. Да, това е много труден дебат, който трябва да се води публично, носи много критики и работа, но е неизбежен, ако искаме да имаме модерно образование.

- Как ще коментирате идеите да има по един учебник на предмет за учениците от I до VIII клас и за одобряване на нови учебници без промяната на досегашните учебни програми?

- Г-н Орешарски отчете тази идея като вече въведена, но е добре, че бившият министър Клисарова и за това го е заблудила, както със Закона за професионалното образование, който се опитаха да си припишат. Това би било безполезно харчене на много средства, защото написването на учебниците, без да имаме нови програми, е хвърляне на милиони на вятъра. Жалко е наистина, че за една година не се разбра, че за да се променят учебниците, трябва да се променят учебните програми. Програмите са тези, които определят съдържанието на учебниците. Те са тези, които трябва да бъдат и олекотени, и осъвременени. Крайно време е това да стане ясно на всички. Нямаме ли промяна в програмите, няма как да имаме нови и по-хубави учебници. Всеки опит при сегашното положение да се правят учебници е само финансово упражнение за сметка на българския данъкоплатец.

По отношение на идеята за един учебник - ако тя беше приета, България и Гърция щяха да бъдат единствените държави в ЕС, в които учителите нямат право да избират учебниците, по които да преподават. Това, от своя страна, щеше да се отрази и върху бюджета на семействата, които трябваше сами да закупуват допълнителните учебни помагала, които да компенсират ограничението. Безумно е в XXI век да поставим учителя в рамка. Знаете, че в нашия законопроект ние защитаваме другата теза, която е практика във всички държави в ЕС - възможността учителят да избере един от няколко на брой учебници в зависимост от потребностите на учениците. Например във Финландия, която винаги е начело на международните изследвания по грамотност, учителите имат този избор.

Най-тежкото през тази година е, че образователните политики бяха подменени. Например при гласуването на бюджета за 2014 г. управляващите се опитаха да ни убедят, че се дават 100 млн. лв. допълнително за образование. Към момента от тези 100 млн. МФ е превело единствено 21.5 млн. лв. за висшите училища, останалите 78.5 млн. са под въпрос. В същото време обаче с тези пари са обявени проекти и обществени поръчки. Тоест ние имаме планирани проекти и мерки срещу кухи приходи, защото срещу тези политики нямаме пари. Сключването на договори за сметка на необезпечени разходи е много по-страшно, отколкото да намалиш средствата по бюджета на МОН. Не знам кой печели от това да се сключват и оставят в наследство необезпечени договори, но не са учителите и учениците.

- Какви трябва да са най-важните приоритети на служебния министър на образованието?

- На първо място, спокойствие в системата. Средното образование е консервативна система. След малко повече от месец ще поставим началото на новата учебна година. И учители, и родители, и обществеността искат спокойствие и последователност. Втората задача е завършване и гарантиране на средствата по ОП "Наука и образование". За мен дори това е най-големият приоритет на служебното правителство - да финализира тази програма, защото колкото и да не са средствата тези, които очаквахме, те са ресурс, който е важен за системата на образованието. Следващата стъпка е преглед на финансовото състояние на системата. Преди седмици беше подписан новият колективен трудов договор в системата на образованието, който предвижда и увеличение на минималните учителски заплати. Отговорно мога да заявя, че пари за изпълнение на ангажиментите по този договор няма. Друга важна задача е обезпечаването на проекта за целодневна организация в средищните училища и на проекта УСПЕХ. По проекта УСПЕХ, който стартира преди няколко години по наше време, са включени 190 хил. ученици, получават заплащане над 16 хил. учители и външни лица. По проекта за целодневна организация имаме заплати за 5 хил. възпитатели. Само до края на календарната 2014 г. за обезпечаване на двата проекта са необходими 15 млн., а за приключването на 2014/2015 г. - 75 млн. лв. Тези проекти са с удължени срокове, но за тях няма гарантирани пари.