Всяко служебно правителство е с кратък живот и ясен мандат, чиято основна задача е да осигури спокойни и честни избори. Още от самото начало обаче кабинетът на Георги Близнашки си постави свръхамбициозни цели, които със сигурност няма да може да изпълни. По-лошото е обаче, че амбициите са съпроводени с назначаването на армия от чиновници. 16 министри, всеки с по двама-трима заместници, а някои и с четирима - общо 45 на брой, с огромни политически кабинети, приютили незнайно какви съветници и сътрудници - това е картината на служебния кабинет. В добавка премиерът назначи трима вицепремиери, на които им се полагат отделни екипи и в това им качество. Представете си какъв слалом ще правят между двата си кабинета. И защо, на кого е нужно това? Трудно е да се приемат обясненията, че избуялата покрай министрите администрация е по-малка от тази на предишния кабинет. Не личи да е така. И докато кабинетът "Близнашки" се комплектува напълно, може би ще е преполовил мандата. Докато "новаците" се ориентират, ще трябва да освобождават местата за следващите. Да не говорим, че точно това правителство тревожно алармира за тежко положение на държавните финанси и даже настоява да подготви неизбежната според него актуализация на бюджета.

С две думи - ситуацията изисква затягане на коланите в изпълнителната власт. Вместо това



ставаме свидетели на необяснимо разточителство



Самият премиер смята да се обгради от цяла рота помощници в политическия си кабинет - цели 20. И това беше обявено още преди да бъде поправен гафът със злополучния министър на изборите, който не беше ясно какво ще работи. Вместо да разбере грешката си, Близнашки обяви, че задкулисието му скроило номер. При положение че срещу излишната длъжност бяха повечето здравомислещи хора в държавата. За какво му беше този министър, след като има главен секретар на Министерския съвет, който има ясни задължения във връзка с изборите? Освен това действа и Централна избирателна комисия (ЦИК), а към нея и към правителството действат и обществени съвети. Какво повече би свършил специалният министър на изборите? Колко още чиновници трябва да се накачат на клона, за да се реши



най-големият проблем - мъртвите души в избирателните списъци,



които доста изкривяват картината и създават предпоставка за злоупотреба със стотици хиляди гласове? Това е истинският проблем и с него трябва да се заеме правителството вместо с подготовка на актуализацията на бюджета, която изобщо не е негова работа, нито има гаранция, че следващия кабинет ще се съобрази с нея. Служебното правителство може да бъде много полезно и с разяснителна кампания как се гласува с преференция, така че дори на неграмотните да им стане ясно какво следва, като сложат "хиксче" в квадратчето, и какво - в кръгчето. И да не се повтарят смешките от евроизборите.

Абсолютно неясно е и за какво са им на служебните министри толкова много



подчинени, повечето от които ще са с дублирани функции



За какво са им медийни съветници, след като имат пресцентрове? За какво са им юридически консултанти, като имат огромни правни отдели? Нали уж парите в бюджета не стигаха, не можеше ли поне от администрация да се спести нещо през тези два месеца, в които безвремието в управлението е законно гарантирано? Нали уж президентството отрече, че стълпотворението е заради квотен принцип и че постовете не се запълват на принципа:



протестър - доверен човек - експерт?



Също толкова безсмислени са и всички законопроекти, които правителството се кани да изработва, че чак и съветник по законодателството ще има. Каква е гаранцията, че следващият парламент изобщо ще се занимава с тези предложения? Или идеята е да се намери работа на хората по министерствата, които няма какво да правят? Практиката сочи, че изключително често кипи безсмислен труд по законопроекти, които никога не виждат бял свят. В същото време обаче те



гълтат огромни ресурси от иначе изтънелия бюджет



или пък с тях се товарят излишно хора, които биха могли да бъдат полезни с по-смислена работа. Колкото до аргумента на Близнашки, че едва ли не ще се натовари с изготвянето на излишните законопроекти, за да осигури на страната "една добра администрация", не става ясно къде е връзката между двете. Или като кабинетен учен е решил да "пипне" лично всичко, за което досега само е теоретизирал на хартия?

Ето например преди дни кабинетът обяви много амбициозна програма за това какво трябва да свърши за два месеца. В 6 точки и десетки подточки бяха изброени дейности, в които ключовите думи са "анализ", "подготовка", "диалог", "обсъждане", "активизиране", "взаимодействие". Факт, който показва, че правителството има много тесен периметър на действие.

В едно отношение обаче то може да бъде безценно, но нищо подобно не наблюдаваме. Става дума за наводнението в Мизия и околността, което потопи във вода и тиня десетки хиляди хора. Вътрешният министър се мярна само веднъж и не каза нищо конкретно. Затова така и не стана ясно



защо пак не се отблокират необходимите инструменти, храна и вода



от държавния резерв, а се налага доброволци да пренасят кофите и лопатите от "Аспарухово" в Мизия. Защо държавата не нахрани бедстващите, а се призовават гражданите да им пращат консерви? Къде са дезинфектантите, които здравното министерство трябваше отдавна да е осигурило на място? Тази най-спешна и много драматична ситуация е забутана назад в приоритетите и кой знае защо за нея отговаря правосъдният министър, който няма нищо общо с резерва. И както винаги дарителите и доброволците ще свършат работата на институциите.

И докато хората в Северозападна България буквално са затънали в калта, на "Дондуков" 1 предпочитат да се занимават с актуализацията на бюджета, което изобщо не им е работа. Както и да лансират мерки за "създаване на силни и независими регулаторни органи", каквото и да значи това. Да теоретизират на теми като пенсионна реформа, закон за референдумите, закон за енергетиката. Докато от тях обществото очаква единствено да поддържат жив държавния организъм, за да бъде избран легитимно следващият парламент, който да поеме цялата отговорност по управлението.