Дори да не сте го усетили по джоба си, вече близо година животът в България непрестанно поевтинява. Понижението на цените започна лятото на 2013 г. и така цели 11 месеца наблюдаваме дефлация. И макар че току-що НСИ съобщи данни за юли, според които инфлацията се е завърнала и потребителските цени са пораснали с 0.4% спрямо предния месец, рано е да говорим за обръщане на тенденцията.

През август миналата година индексът на потребителските цени за първи път регистрира спад на годишна база, давайки началото на 11-месечно неотклонно движение надолу. От тогава до юни тази година най-сериозно са паднали разходите за ток, газ, парно, транспорт и храни. Значително понижение на цените се отчита в сектора на услугите, както и в здравеопазването. На практика спадът на цените означава повишаване на покупателната способност на парите. Означава също и увеличаване на реалните лихвени проценти. Така например, ако имате депозит с лихва от 3%, при дефлация от 2% реалната доходност на вашето вложение става 5% - с други думи печелите повече от спестяванията си.

Всичко това звучи като добра новина, особено в страна, в която всеки четвърти живее под прага на бедността, а плащането на сметките за топло през зимния сезон е сред основните проблеми на хората.

Дефлацията обаче има и своята невидима тъмна страна, която крие особени рискове. Понижението на цените би могло да представлява



сериозна опасност за икономическия растеж



- ако се дължи на продължително свиване на потреблението. Падащите цени могат да доведат до затруднения на предприятия, закриване и фалити на компании, което на свой ред означава съкращения, намаляване на заплати, свиване на производството и в крайна сметка депресия на икономиката. Всички тези последици се отразяват отново на потреблението - с по-ниски доходи по-малкото работещи консумират по-малко. Заформя се перфектната буря, която завърта икономиката в т.нар. дефлационна спирала. Сред най-знаковите примери за порочния кръг на дефлационните процеси са Голямата депресия в САЩ от 30-те години на миналия век и продължаващата вече повече от две десетилетия стагнация в Япония.

За да разберем дали и България е изправена пред подобна опасност, трябва разгледаме



причините за спада на потребителските цени



Като при всяка малка отворена икономика, ценовите равнища в България често се влияят от външни фактори. Именно тук се крият и някои от основните причини за дефлацията у нас. През втората половина на миналата година, а и в началото на тази цените на пшеницата и петрола отбелязаха сериозни спадове на международните пазари. Това, както и традиционното поевтиняване на храните в последвалия летен сезон, натисна потребителските цени надолу. Съществено влияние за понижението на инфлационния индекс проявиха и някои вътрешни фактори, като понижението на т.нар. административно регулирани цени. През миналата година ДКЕВР на три пъти свали тарифите за електрическата енергия - през март (7%), през август (5%) и в края на декември (2%). Цената на природния газ за битови абонати се понижи с близо 4% през април, което пък значително занижи сметките на газифицираните жилища за парно и топла вода.

Когато цените падат по пазарни причини, вследствие на конкуренцията, проблем няма. Когато понижението е непазарно - като в случая с тока, вече се създава икономически риск - по линия на постоянно трупащите се дефицити в енергетиката.

Самата дефлация става проблем, когато спадът на цените се дължи не на изобилие на предлагането и силната конкуренция, а на свиващо се търсене. Ако погледнем данните за т.нар. базова инфлация, която изключва стоки с волатилни и регулирани цени, като храни и енергия, ще видим, че останалите артикули в потребителската кошница също поевтиняват. Нещо повече, особено притеснителен е фактът, че дефлацията и свитото потребление са вървели ръка за ръка през цялата минала година. Ако тенденцията се задържи и през 2014 г., това със сигурност ще се окаже един от най-големите проблеми пред родната икономика.

Добрите новини идват от данните за първото тримесечие на тази година, когато статистиката отчита силно повишение (4.8%) в крайното потребление на домакинствата. Търговията на дребно забавя темпа си на годишна база, но все пак



оборотите продължават да растат



- с 3.5% през май. След колебливата 2013 г. индустриалното производство се връща към растеж, като постепенно набира скорост, достигайки 6.2% през юни. С оглед на това можем да очакваме увеличено потребление и през второто тримесечие на годината. Като прибавим и повишението на цената на електроенергията с над 2% от 1 юли, засилването на напрежението в Украйна, което със сигурност ще ускори тенденцията на поскъпване на петрола на международните пазари, както и отслабващия сезонен ефект при храните, налице са достатъчно условия за излизане от дефлацията. Ако данните за потреблението не се подобряват, на фона на крехкия растеж у нас и в Европа, високата безработица в страната, властващата несигурност в банковия сектор, забавените плащания по европрограми, неизпълнението в държавния бюджет, неясното политическо бъдеще, проблемът с дефлацията ще бъде сериозна заплаха за възстановяването на икономиката.