В сграда в централната част на Киев участници в кампанията за борба срещу корупцията лепят разкъсани парченца от документи в опит да проследят над 30 млн. долара, които според прокуратурата бившият президент на Украйна Виктор Янукович е откраднал от държавата.

"Купуваха скъпи мебели и луксозни стоки, но са си спестили пари за машина за унищожаване на документи", казва Наталия Седлецкая. Тя работи за сайта YanukovychLeaks, където подробно са описани десетки сделки, за които става ясно от документи и папки, набързо накъсани и изоставени след падането на режима през февруари.

Работата й е отражение на желанието на активисти от различни държави да разкрият средства на



свалените от власт диктатори



Това става в момент, когато се развива сътрудничеството между държави, към които са изпратени много от незаконно присвоените пари.

Белият дом и африканските лидери преди дни обявиха създаването на американско-африканско партньорство в борбата с незаконните средства, а високопоставени дипломати призоваха най-богатите държави да затегнат законите срещу прането на пари и укриването на данъци.

В средата на юни, 14 години след като Лихтенщайн официално получи молба за помощ от правителството на Нигерия, княжеството обяви, че ще върне 167 млн. евро (224 млн. долара), които са били откраднати от бившия военен лидер Сани Абача. Американското правителство пое контрола над 480 млн. долара, които Абача, заедно със свои приближени, е внесъл в банкови сметки в Джърси, Франция и Великобритания.

Това са скромни действия, като се има предвид мащабът на проблема. Издирването и възстановяването на активите, съхранявани в тайни корпоративни структури в множество юрисдикции, е дълъг и сложен процес, който може да предизвика трудности от правен характер.

Участници в



Инициативата за връщане на откраднатите активи



(Stolen Asset Recovery Initiative - StAR), която е базирана във Вашингтон, изчисляват, че всяка година развиващите се държави губят от корупция до 40 млрд. долара, както и че за 15 години, до 2011 г., са върнати само 5 млрд. долара. Повечето от парите изобщо не са открити.

От 2008 г. Великобритания не е върнала на други държави нито едно пени от активи с криминален произход, стана ясно от отговор на въпрос, зададен в пленарната зала. През 2012 г. Египет започна съдебно дело срещу британското правителство, като заяви, че Лондон е отказал да сътрудничи на Кайро в опитите да си върне откраднатите пари след падането на режима на Хосни Мубарак.

Натискът от страна на активистите, призоваващи да бъдат възстановени откраднатите пари, се засили след Арабската пролет. Това обаче не доведе до бързи резултати. Сътрудничеството може да бъде затруднено от съмненията, че правителствата и държавните чиновници са съучастници в корупционните практики. Дори и ако новите управленски режими имат желание и воля, опитът и познанията им за възстановяването на откраднатите средства са ограничени.

"Много често възникват технически детайли и формалности, които са началото на провала. Например, липсата на дати и подписи под исканията за оказване на правна помощ", обяснява Рудолф Вис, който е бивш шеф на швейцарска фирма за оказване на юридическа взаимопомощ. "Друг проблем е недостатъчната обосновка на изпратена молба за получаване на информация. Например, запитване, изпратено от Азия, се основаваше само на статия във вестник".

Банките в държави, където се съхраняват активи, не проявяват особено желание да се разровят по-дълбоко. Проучване, направено от базираната във Вашингтон антикорупционната организация Global Financial Integrity, установи, че между 56% и 76% от незаконните средства се



съхраняват в банки в развитите страни



В доклада си от 2011 г. британският финансов регулатор отчита сериозни недостатъци в банковите системи по отношение на борбата с прането на пари. В документа се назовават ведомства и институции, които не проверяват щателно клиентите си, работят с ненадежни и опасни вложители, а също така и не разкриват имената на политици, с които имат търговски взаимоотношения.

Следователите се сблъскват с много трудности от практически характер при издирването на активите. "Установяването на истинския собственик на средствата е най-сложната част", казва Рупърт Брод, който работи в отдела за издирване на доходите от корупция в лондонската полиция.

Разследващите установяват, че агенти на регистрирани компании нарушават правилата и събират лична информация за клиентите - това не се случва в данъчните оазиси, а в държави като САЩ и Великобритания. Американските щати, сред които и Делауер, които са известни като т.нар. "вътрешни данъчни оазиси", нямат строги изисквания за оповестяване и събиране на данни.

Въпреки трудностите хората, които проследяват активите, за последното десетилетие са постигнали немалки успехи. Политиците обещават да предприемат строги мерки срещу т.нар. кухи компании, използвани за прикриване на средства, получени по незаконен начин, а също така и да затегнат законите срещу прането на пари. Международните механизми и двустранните споразумения създават условия за сътрудничество между правоохранителните органи по целия свят.

Швейцария, която от доста време е подложена на натиск заради репутацията си на данъчен рай за клептократи, стана една от най-прогресивните в юридически план държави. Официални представители казват, че за десетилетие страната е върнала незаконни средства на обща стойност около 1.7 млрд. швейцарски франка (1.9 млрд.долара). Закон, приет през 2011 г., наречен "Дювал" на името на бившия президент на Хаити, разреши на властите да замразяват активи дори и в случаите, когато страната, от която се предполага, че са откраднати, не може да поиска юридическа помощ или не е в състояние да привлече под отговорност предполагаемия корумпиран държавник.

Швейцарските власти замразиха сметки на



бившия президент Хосни Мубарак



и на негови приближени няколко часа след като режимът му падна от власт. На ЕС му трябваха 37 дни, за да реагира на тази молба. За това съобщи организацията за борба с корупцията "Трансперънси интернешънъл".

През 2011 г. групата на 8-те водещи индустриални държави в света посвети няколко срещи на въпроса за издирването на активи на режими, които са били свалени от власт по време на Арабската пролет. През април т.г. финансови следователи от повече от 30 държави се срещнаха в Лондон, за да помогнат на украинското правителство да намери и възстанови откраднатите средства. Тази среща показва колко е важно подробно да бъде обяснен сложният процес на издирване и възстановяване на средствата, а също така и създаването на взаимоотношения между организациите, занимаващи се с тези въпроси. "Срещите много помагат за изграждане на доверие и изясняване на неправилно тълкуване на правните изисквания", казва Джийн Песме от вашингтонския StAR. Международни организации като StAR помагат на правителствата при проследяването на активите. Британската прокуратура започна да изпраща свои специалисти и съветници в шест държави в чужбина, включително и в Обединените Арабски емирства.

Британският закон за тежки престъпления предвижда мерки за разширяването на правомощията на правителството за възстановяване на средства и проследяване на хора, които подпомагат престъпници, като адвокати и счетоводители.



Държавите обещават да приемат допълнителни закони,



които да улеснят проследяването и връщането на откраднатите пари. Една от най-известните инициативи е създаването на регистър на действителните собственици на компаниите. Британският премиер Дейвид Камерън обеща да направи публичен регистър и призова другите държави да последват примера му, включително и тези, в които има офшорни финансови центрове.

Според някои ефектът от подобни действия ще бъде незначителен. "Не трябва да проявяваме наивност", казва Даниел Телесклаф, който е ръководител на отдела за финансови разследвания в Лихтенщайн. "Един престъпник никога няма да декларира, че притежава компания, а регистрите на компаниите изобщо не могат да проверят предоставената информация".

Телесклаф разкрива вратичка в регистрите, каквито Великобритания планира да направи. "Създаването на регистър на действителните собственици на компаниите ще има смисъл само ако в него бъдат включени и правни субекти като доверителните фондове", казва Телесклаф. "Ограничаването на регистъра до дейността на компаниите в най-добрия случай е само за пред очите на хората".

Получаването на достъп до информация е едва началото на сложен процес, който трябва да се премине, когато става въпрос за връщането на откраднати пари. Завеждането на криминално дело е сложно, а да се направи връзка между определени активи и корупционния им произход е още по-сложно. Незаконните средства много често се смесват със законните.

Дори и при произнесена присъда невинаги могат да бъдат върнати средствата. През април 2012 г. бившият губернатор на нигерийския щат Делта Джеймс Ибори влезе в затвора, за да излежи наказание от 13 години за измами и пране на пари, след като се призна за виновен пред съд в Лондон по пет обвинения; откраднатата сума възлиза на 50 млн. британски лири (84 млн. долара). Оттогава неговият адвокат твърди, че когато е признал вината си, Ибори не е казал, че е получил тези пари за лична изгода.

Правителствата завеждат граждански дела, за които са необходими по-малко доказателства. Например американската прокуратура се възползва от тази тактика в опит да върне пари, принадлежащи на сина на ръководителя на Екваториална Гвинея Теодоро Обиянг. Същото направи и правителството на Либия, което си върна имение в Лондон на стойност 10 млн. лири (16 млн.долара), принадлежало на един от синовете на Муамар Кадафи. "Ако парите не са проблем и съответната държава е готова да ги загуби, то гражданският процес може да се окаже изключително ефективен", казва Кийт Оливър, който е



експерт по връщането на активи



в лондонската компания Peters & Peters. "Това обаче е скъпо. И е истинско изпитание за волята."

Международното законодателство запушва вратичките в разпоредбите, а корупмираните ръководители и техните високопоставени съветници разработват нови начини, за да прикриват следите си. Периодично се появяват нови данни за това как хора се опитват да укрият средства в юрисдикции с не толкова строги правила и закони в Близкия изток или например на Сейшелските острови.

Парите лесно могат да се вложат в произведения на изкуството, антики или бижута, което е трудно да се проследи, защото е движимо имущество. "Престъпниците се разпореждат с незаконно получените доходи като с портфейли с акции", казва Антонио Суарес-Мартинес, който е партньор в адвокатската кантора Edwards Wildman Palmer. "Те диверсифицират инвестициите си". Сара Гейбриел, която е юрист, занимаващ се с връщането на средства, и работи за лондонската компания Peters & Peters, е съставила списък на върнати активи, който включва търговски марки, препарирани животни, билети за тенис турнира "Уимбълдън" и застрахователни полици. Рудолф Вис пък припомня случай, в който от азиатска църква е бил откраднат олтар от слонова кост, съхраняван в сейф в швейцарска банка като обезпечение по кредит.

Предприемач може да създаде фирма или доверителен фонд така, че да изглежда напълно законна финансова институция, но след това да я използва за извършване на скъпи покупки. Има опасения, че в голямо изкушение за длъжностните лица се превръща виртуалната валута биткойн. Въпреки трудностите активисти на гражданското общество и професионалните търсачи на откраднати активи са умерени оптимисти.

Изпълнителният директор на украинския Център на противодействие на корупцията Даря Каленюк предупреждава, че сега не е време за самоуспокояване и че украинската правоохранителната система все още не е защитена от влиятелни бизнес и политически кръгове: "Трябва да поддържаме обществения натиск. Съществува опасност липсата на воля или умения да попречи на този процес".