Каквото сам си направиш, и най-големият ти враг не може да ти направи. На фона на клетви за прозрачност служебният премиер, известен конституционалист, реши да засекрети от обществото факта, че участва в две неправителствени организации. "Добрият пример" последваха още четирима министри. Сякаш за да подразнят обществото с факта, че са отлично уведомени за възможностите да заобикаляш законно ограниченията за конфликт на интереси, петимата решиха да крият тривиални факти от биографиите си, позовавайки се на защитата на лични данни. Биографии, гордо размахвани само седмица по-рано при представянето на същите тези министри от президента.

Засекретавянето на части от декларациите на служебното правителство за несъвместимост с поста и последвалото след медиен натиск подменяне на документите е симптоматичен пример за отношението на пребиваващите във властта към публичността. Дори служебните министри за краткия мандат, с който разполагат, се опиват от позициите, които заемат, и се изкушават да се държат така, сякаш обществото им е длъжно. Това е твърде жалко на фона на великолепния шанс, който всяко служебно правителство получава в областта на прозрачността. За два месеца реформи не се правят, включително и на този терен, но служебните министри имат възможност да вдигнат летвата и да се опитат поне да покажат, че може да има и други стандарти. Това е нещо много различно от реваншисткото размахване на документи, числа и чисти спекулации за политическите опоненти. Не се случи при предходното служебно правителство, както е тръгнало - няма да се случи и сега. Какво може да направи служебния кабинет и какво е крайно време да започне да прави всяко редовно правителство на страна, която нарича себе си "демократична"?



Оценките за въздействие на законите трябва да са публични



Служебното правителство има исторически шанс да изготви първия пакет от промени в данъчните закони с детайлна оценка за въздействието им върху засегнатите групи от обществото. Работата по данъчното законодателство е част от бюджетната процедура и макар да няма работещ парламент, служебното правителство е длъжно да изготви проектите в срок. Изготвянето на оценки на въздействието по отделни законопроекти бе въведено като изискване в правилника на Министерския съвет в рамките на мандата на Пламен Орешарски, но обществото така и не видя дори една такава оценка. Орешарски предпочете на първо време оценките да не се публикуват, за да могат чиновниците да свикнат с новото задължение да ги изготвят. За една година администрацията все нещо следва да е научила и е крайно време да видим нормална аргументация и детайлни разчети за ефекта от действията на властта.

Орешарски не посмя дори да мисли за публикуване на финансовите обосновки на всеки акт, който влиза в Министерския съвет и оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Публикуването дори само на част от тези обосновки рязко ще вдигне летвата пред министерствата при всяко искане за извънредни субсидии. В обосновките на подобни актове се изисква от министерствата да опишат какво цели да се постигне с приемането им, кои са целевите групи, които ще бъдат засегнати, какви рискове съществуват в хода на изпълнението, с какви индикатори ще се мери провалът или успехът на мерките. Правителство, което позволи публикуването на тази част от документите около решенията, които взима, ще е направило много смела крачка напред в осигуряването на реална информираност на обществото за харченето на общи пари.



Институциите трябва да спрат да нарушават правилата за отчетност



Докато редовни и служебни правителства леят дитирамби за отчетност пред обществото, институциите масово газят законови задължения за отчетност и публично поддържане на регистри. Прекрасен пример от последните дни са задължителните отчети за изпълнението на бюджета към средата на годината. Служебното правителство гръмко обяви, че започва да прави одити по министерствата за скрити бомби, но няма да е лошо да припомни на бюджетните си дирекции за съществуването на задължителни подборни отчети към полугодието, при това отчети не просто по отделни видове разходи, а по програми. Законът за публичните финанси задължава всички разпоредители, които работят с програмни бюджети, детайлно да се отчетат пред МФ, Народното събрание, Сметната палата и обществото за изпълнението на тези програми в средата на годината. Министерствата, които изпълняват това задължение, се броят на пръсти. В тази връзка няма да е лошо на сайта на всяко министерство да се обособи място за публикуване на отчетни документи.

Служебното правителство има възможност да извади на светло и аналитични документи по министерствата, които отлежават по чекмеджетата. Почти няма министерство, което да публикува аналитични материали, изготвяни от специализираните дирекции (с изключение на финансовото, което е длъжно да представя стандартизирана ежемесечна информация по много индикатори). Така чиновниците няма как да се сърдят на медиите и обществото за масово споделяното мнение, че по министерствата не се работи. И да се работи, никой не вижда това - поне не в достатъчно системен вид. Медийните изяви на министрите не са достатъчни - ако се твърди, че се провежда системна, аргументирана политика. Вероятно по ресори тук могат да се дадат много примери. В образованието например ще е прекрасно обществото най-накрая да види какви учебни планове са предвидени за гимназиите. Това в особена сила важи за изготвяни документи от контролни институции. Просто няма как контролът да работи ефективно, ако резултатите от него са изцяло скрити. Тук служебният кабинет даде добър пример с публикуването на междувременно свален от сайта на енергийното министерство доклад на Световната банка за състоянието на енергетиката. Ще е много хубаво публично да бъдат обявени всички подобни консултантски материали, за които обществото така или иначе плаща. Особено интересно е да научим какво точно стана с анализа на здравната система, готвен от Световната банка.



Обществените обсъждания трябва да се напълнят със съдържание



Служебният премиер Георги Близнашки заяви, че въпреки краткия си мандат ще бъдат обсъдени и подготвени промени в основни за една демократична страна закони, като Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Ще е много хубаво при обсъжданията на този и други закони най-сетне да видим отговорно отношение на институциите към проявената от гражданите воля да вземат участие. Не е имало случай в последните няколко години обществено обсъждане да е проведено по правилата на играта, макар да се изготвиха куп указания за провеждане на подобни формати. За всички министерства тук трябва да важи задължително изискване за обобщаване на получените мнения и предложения и аргументите, с които те се приемат или отхвърлят. В частност с готвените промени в Закона за референдумите можем да очакваме подобно отговорно поведение, доколкото харесаната за съветник от Близнашки Емилия Друмева показа при работата на изборния борд, че наистина държи на коректно отношение към участващите в дискусиите. И веднъж завинаги трябва да бъде прекратена практиката да има "закрито обществено обсъждане". Абсурдният термин бе въведен по време на кабинета на Орешарски и е пример за опорочено добро намерение.

Това са базови условия за функциониране на публичността. Няма как да повярваме, че институциите водят рационална политика, ако не знаем как и защо те вземат определени решения. И участващите във властта трябва веднъж завинаги да разберат, че постовете им не ги правят богоизбрани. Информацията, която получават, докато ги заемат, е информация от обществен интерес. И обществото трябва да я знае.