Страхът може да е силен мотивиращ фактор. Особено в моменти на конфликти, несигурност и непредвидими обрати. Страхуването може да предизвика панически вълни, каквито се появяват при банкови кризи. Но в полето на политическото страхът може да оформи и невероятния образ на спасителя. Технологията на политическата пропаганда си поставя именно тази цел - да ориентира публиката към врага, да разкаже за възможния апокалипсис и накрая да изведе решението, което се държи единствено от героя спасител. Подход, който не е от днес.

През май 2013 г. кандидатът за депутат Делян Пеевски попита хилядите симпатизанти на ДПС на митинг в Крън: "Страхува ли ви ГЕРБ?". И обеща не само да се грижи за тях, да бъдат добре и да имат работа, но и "да измете ГЕРБ". Изказването на кандидата сплоти симпатизиращите, но и предизвика вълна от възмущение. Защото възмутилите се не виждаха своя спасител в лицето на г-н Пеевски, превърнал се в неуспешна номинация за председател на ДАНС. И впоследствие очертан от гражданското недоволство като корпулентен модел на корпоративната държава, включваща медии - бизнес - политика.



Инструментът на "страхуването" се връща в изборно време



Миналия четвъртък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов начерта тревожна картина след изборите на 5 октомври: възможност да не се формира правителство, а да управлява служебен кабинет. "След 5 октомври ще има крехка стабилност в държавата и тази стабилност може да я даде само ГЕРБ. След октомври може да няма правителство, сиреч ще има служебно правителство. Колегите от Реформаторския блок трябва да знаят това, тези толкова симпатични хора от "Протестна мрежа" да го знаят", отсече Борисов. И предрече, че "България ще влезе в толкова тежък свредел на нестабилност, че няма да има какво да ядем".

Именно чрез инструментариума на страхуването лидерът на най-голямата политическа сила



поиска цялата власт преди изборите



И предупреди, че ако ГЕРБ не успеят да вкарат в следващия парламент 121 депутати, ще върнат мандата. През едната година в опозиция най-голямата парламентарна група се показа с много ниска законодателна култура и го играеше на принципа "нема да им правя кворума". През тази година на нестабилно мнозинство на БСП, ДПС и "Атака" групата на ГЕРБ се показа не като конструктивна опозиция, а като група, която ту влизаше в пленарна зала, ту излизаше, според настроението на своя лидер. В опозиционната година ГЕРБ влезе в ролята на сръдливо дете, но с незатихваща претенция да управлява. И това чувство за несправедливост, което беше заседнало в гърлото на най-голямата парламентарна група, не създаде нито един повод да бъде запомнена като алтернатива на управлението на кабинета "Орешарски".

Как г-н Борисов, който отново е амбициран да постигне парламентарно мнозинство,



ще оправдае доверието,



което заслужава отговорният държавник?

Бойко Борисов, който безспорно притежава качества на водач, сред тълпа последователи вече се определи не само като победител на предстоящия вот. Определи се и като единствен спасител в наратива на собствения апокалипсис. Воден от собственото си его обаче той няма да сподели водачеството. Независимо от това, че се опитва да наложи тезата за отговорността, която се размива в коалиционното управление. Но да не забравяме, че при г-н Борисов всичко е предпоследно.

Обществото е толкова разделено, че едва ли бъде излъчен категоричен победител в предстоящата политическа надпревара. "Страхуваният" и обгижваният от политиците избирател може и да не избере единствен спасител. Всъщност г-н Борисов е изправен между два модела. Този на неговия кумир Ангела Меркел и този на Атила. Държавника и балансьора на интереси или водача на ордите. Меркел - държавника, или Атила - разрушителя, в който ордите са виждали образа на спасителя. В днешно време на сложни баланси първият е отговорен за всички, а не само за своите. Та, въпросът е г-н Борисов какъв иска да бъде? Границата между държавника и "тежкия свредел на нестабилност", за който говори самият Борисов, е един конец разстояние.







*Авторът е журналист в Дарик радио