Една от най-добре пазените тайни във военното министерство по време на кабинета "Орешарски" беше каква е оценката на НАТО за състоянието на армията ни. Документът се казва NATO Defence Planning Capability Review 2013/2014 и беше получен през пролетта. В доклада по възможно най-директния начин за дипломатическия език на Брюксел се казва, че българската армия е нереформирана, оперативно несъвместима и продължава да използва старо съветско въоръжение и техника.

Защо кабинетът на Орешарски го беше срам от този доклад - не стана ясно. Критичните оценки не са резултат само на действията на предишното ръководство на Министерството на отбраната (МО), а на няколко правителства назад. В резултат на това за България започна да се говори като за "изключение" в НАТО. Изключение



в смисъл на наблюдатели, а не съюзници,



въпреки че вече 10 години страната ни е член на алианса.

Може би последният шанс в Брюксел да промени поне малко това ще е срещата на върха на НАТО в Брюксел. Там е мястото, където при добра подготовка от българска страна може да се покаже, че изминалите 10 години не са били изгубени и се планира нещо да се направи. Може би затова служебното ръководство на МО толкова се е фокусирало върху подготовката на българската делегация за висшия форум на алианса. От една страна, ограниченият мандат от 2 месеца на правителството на Близнашки не дава кой знае каква свобода на действие на новия военен министър Велизар Шаламанов. Другата причина е, че досега нищо не е било свършено по този въпрос. По неофициална информация, разбирайки, че правителството на Орешарски ще си отиде и на срещата в Уелс президентът Росен Плевнелиев ще отиде с други министри, хора от екипа на бившия военен министър Ангел Найденов буквално са спрели да работят по българската подготовка за висшия форум. Така пред служебния военен министър остава основната задача да навакса загубеното време, но и да направи опит да промени поне малко усещането в Брюксел, че България не е адекватен член на НАТО.

Според източници от министерството Шаламанов се е заел да подготви



екшън план с редица радикални реформи,



които ще заяви на форума, така че да бъде поет ангажимент от страна на България. Планът ще е до 2020 г. и ще е задължителен за следващите правителства, ако искат да имаме нормална натовска армия. Шаламанов вече намекна няколко пъти за написването на подобен документ.

"Това, което можем да свършим като екип и в рамките на правителството, е приемане на визията "България в НАТО-2020". На нейна основа - разработка на програма, която да започне извеждане на несвойствени дейности от Министерство на отбраната, стартиране на многогодишни програми за сътрудничество с агенциите на НАТО и ЕС и ключови съюзници в НАТО и активиране на работата с Индустриалния форум, така че българската индустрия да участва в този процес на превъоръжаване. Това е една добра основа и аз разчитам, че следващият министър на отбраната, следващото правителство ще продължат работата в същата посока на евроатлантическа интеграция и ефективност на разходите за отбрана", коментира пред БНТ военният министър.

Може би една от най-радикалните промени, която се готви да заяви той пред НАТО, е най-накрая армията да се освободи от несвойствени функции, разказаха източници от МО. Целта е да се спре с превръщането на войската в институция с основно социални функции. Става дума за



разделяне с редица губещи дейности



като военноремонтните заводи "Терем", военната охранителна фирма МОБА, фирмата "Интендантско обслужване", военното издателство, вестници и телевизия. Проучване на екипа на Шаламанов е показало, че от всички само заводът "Флотски арсенал" - част от "Терем", е на печалба. Останалите изпълняват единствено социални функции, а това струва милиони левове на армията.

Повечето военни заводи не получават поръчки от армията. В същото време липсва и адекватно управление от страна на назначението в борда на "Терем". "Интендантско обслужване" основно се занимава да конкурира частни фирми в шиенето на ишлеме, тъй като фирмата трудно се преборва да шие униформите на войската. Военното издателство пък вече е в списъка за приватизация. Тук влиза и проблемът с военните имоти, за които всяка година само за охрана МО дава по 25 млн. лв. Те са над 1100 и са сериозен разход в бюджета му.

Всъщност намеренията на екипа на Шаламанов не са нещо ново, но те винаги са били удобно забравяни преди избори, за да не се ядосат избирателите. Такъв е примерът с "Терем". През 2007 г. беше изготвена специална стратегия за приватизация на дружеството, но тя постепенно беше оставена без движение. Разделянето с всички несвойствени функции на войската



ще освободи ресурси за модернизация



Другата идея, която Шаламанов възнамерява да представи пред НАТО, е част от издръжката на отделни военни части да бъде споделена с алианса. Такъв е случаят с 61-ва бригада, която е в състава на корпуса за бързо реагиране на Солун. "Ние следва да мислим как да развиваме втора бригада, която също да бъде присъединена към някой от елементите в структурата на НАТО", сподели част от плановете си Шаламанов пред "Капитал".

Ще се заложи също и на съвместно придобиване на военна техника с други натовски държави. Сериозни промени възнамерява на направи екипът и в начина на покупка на техника и въоръжение. Планът до 2020 г. предвижда да се взаимстват натовските правила и процедури в това отношение. Идеите стигат дори по-далеч - покупката на техника и въоръжение да става през агенциите на НАТО. Това е практика, прилагана от много други държави. Така хем ще се постигне най-ниска цена, хем ще има гаранция, че армията ще получи възможно най-добрата техника и въоръжение.

Крайната цел на плана до 2020 г. е



да се промени драстично структурата на разходите за отбрана



Парадоксално е, че независимо от реформите и съкращенията все още близо 90% от бюджета продължава да се дава за издръжка и заплати. Така почти не остават пари за модернизация, което е основната критика на НАТО.

По време на посещението си в София генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен ясно заяви, че България трябва да увеличи парите си за отбрана. В момента се отделят около 1.3% от БВП, въпреки че пред алианса отдавна сме поели ангажимент този процент да е 2%. Миналото правителство и президентът Росен Плевнелиев поеха ангажимент да се увеличат постепенно парите за отбрана. Планът "Шаламанов" предвижда да се направи график на постепенно увеличаване на военния бюджет до 2020 г. като постепенно се намаляват и сериозните разходи. Така в крайна сметка след 6 години армията да може да отделя между 15-20% за превъоръжаване, а не 1-2%, както е в момента. Може би чак тогава в Брюксел ще спрат да говорят за "изключението" България.