Българската народна банка (БНБ), изглежда, се превръща в основна заплаха за финансовата система на страната ни и за валутния борд. Може да звучи парадоксално, но подобен стряскащ извод е логична последица от действията на управата на централната ни банка от последните три месеца. Серия от противоречащи си изявления и действия, които изглеждат плод на външен диктат и на последваща паника сред управителите, буквално втрещиха повечето от експертите и анализаторите. Затова е време БНБ да си признае за кого всъщност работи. И след това да замълчи завинаги. Поне в този състав на управата си.

Стандартно правило е, че колкото по-малко се чуват изявления и решения от една централна банка, толкова по-добре е за състоянието на съответната държава. Финансовите среди по цял свят например очакват с респект редките изявления на шефа на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън в момента, а преди това - емблематичния Бен Бернанке. В Еврозоната, а и навсякъде по света, също внимателно анализират всяко изказване на шефа на Европейската централна банка Марио Драги. Тълкуването на всяка тяхна дума, по правило прецизно премерена и аргументирана, влияе на движението на капиталови потоци за трилиони евро или долари. Във времена на нестабилност, каквито светът преживя в последните десетина години, централните банкери са призвани да внесат успокоение и корекции във финансовата система, за да ограничат евентуални поражения.

И в България бяхме свикнали централната ни банка да тъне в мълчание. Може би това, заедно с въведения през 1997 г. валутен борд, който отне правото на БНБ да води парична политика, ни създаде



илюзията, че там всичко е наред



и се работи по стандартните за европейска държава правила.

Трябваше да дойде атаката срещу две български банки, за да установим колко дълбока е била заблудата ни. При първите признаци на нарастваща заплаха се оказа, че вместо авторитетна професионална институция имаме нещо, което не е в състояние да реагира адекватно, не може да обясни разумно какво и защо прави и в крайна сметка нагнетява напрежение, вместо да го сваля. Невероятно е, но когато за първи път от 2003 г. насам стана управител на БНБ и на Иван Искров се наложи да наруши мълчанието, се оказа, че БНБ е част от проблема, не от решението. Иронията е, че в случая с все още затворената Корпоративна търговска банка (КТБ) изходът трябва да бъде намерен именно от БНБ...

Схематично - какво видяхме? Първо - изявление на БНБ, че банките ни са в добро състояние, добре капитализирани, по-добре от повечето европейски банки и в системата няма проблеми. Броени дни по-късно - че една банка, в случая КТБ, се поставя под специален надзор. Целият Управителен съвет на БНБ, събран на безпрецедентна изява пред медиите, обяви, че банката не е фалирала и скоро ще бъде отворена отново. Дни по-късно, след атаката срещу втора банка, държавата се задейства, осигури й нужната ликвидност, и първоначалната паника спря. Трябваше да мине доста време, за да разберем, че и атаката срещу първата банка е можела да бъде спряна, стига БНБ да бе реагирала адекватно и навреме.

Тук изобщо не става дума за превантивния надзор, който видимо също не е бил наред, а



става дума за реакция в момент на напрежение



Последваха нови и засега необяснени действия на централната банка. В публичното пространство започна да изтича информация от затворения трезор, след което бе оповестен и предварителният доклад на квесторите. От него впрочем се разбра, че става въпрос за все още жизнеспособна банкова институция, която въпреки намесата на БНБ продължава да отговаря на европейските критерии за капиталова адекватност. Продължението? Продължаване на специалния надзор, смяна на методиката за оценката на активите и продължаващо забавяне на решението - може би в очакване на пореден политически сигнал или сигнал от определени икономически кръгове.

Цяло чудо е, че междувременно бяха избегнати куп възможни негативни сценарии. Първо, БНБ предложи закон, с който да се спре всякакво говорене за банките. После - проектозакон, с който държавата да поеме лошите, токсични активи на банката, а "добрите" да бъдат прехвърлени в дъщерната й банка "Виктория". В пика на кризата, около атаката и срещу Първа инвестиционна банка, е била обсъждана възможност да се обяви "банкова ваканция" - да се спре за известно време работата на цялата банкова система. Според участвали в преговорите управата на БНБ е била склонна да приеме подобно решение. В по-ново време, когато на КТБ и "Виктория" бяха разрешени плащания на кредити в тези банки от сметки на кредитополучателите в същите банки, се разбра, че е било подготвено и решение квесторите да могат да продават активи на затворените банки. Това намерение, впрочем, предизвика изумление сред всички финансови наблюдатели и никой не повярва, че изобщо е било обмисляно. Според запознати обаче е било обсъждано и отхвърлено, защото управата на БНБ се е стреснала, че се предлага нещо напълно незаконно.

Но успокоение няма. В момент, когато напрежението около банковата система, извън КТБ, изглежда позатихна, БНБ реши



спешно да обяви поръчка за печатане на 60 милиона банкноти



по 10, 20 и 50 лева за общо 1.3 милиарда лева. Аргументът - в края на юни имало засилено теглене на пари в брой от банките, а и през лятото имало засилено търсене на кеш. Уникална глупост, която може да бъде сътворена само от хора, които искат да продължат да помпат напрежението. Дни след обявяването на поръчката последваха обяснения, че това е стандартна процедура. Че печатането е планирано още от миналата година. Че това е рутинният резерв от банкноти до 2017 г., с който се подменят излезли от употреба вече негодни банкноти. Но БНБ вече бе обявила такава поръчка. Сега внезапно я прекрати и мина на пряко договаряне със собствената си печатница. С което веднага предизвика въпроси дали не нарушава правилата на валутния борд и дали това не е първа стъпка за излизане от паричния съвет.

Едно изследване от последните дни показа драстично нарастващо недоверие към банковата система. На този фон управителният съвет на БНБ изглежда е решил, че кандилото на това недоверие тлее твърде слабо и започва да му сипва бензин. Това вероятно е нормално за орган, който е политически зависим - назначаван на квотен принцип от парламента и от президента. И който би могъл да бъде подвластен и на икономически натиск и зависимости. А в България има достатъчно хора, които биха желали валутният борд да падне. Така ще се обезценят заемите им, но ще се заличат и спестяванията. И солидни активи ще могат да бъдат придобити на безценица.

Не е случайно, че в България има толкова много противници на присъединяването ни към Единния банков съюз на ЕС. Тогава вътрешните зависимости в банковата сфера бързо ще лъснат. А един от основните противници на тази идея години наред бе и управителят на БНБ Иван Искров, според когото нашите банки са в по-добро състояние от повечето европейски банки и че ще прехвърлим значителен национален суверенитет към Брюксел, без в замяна да получим нищо.

Когато на 1 юли 1997 г. въведохме паричния съвет, тогавашното сп. "Сега", което година по-късно се вля във в."Сега", излезе с корица с прободена с пирон българска банкнота, още неденоминирана, с много нули след Виденовата банкова и финансова разруха и със заглавие "Заковани". 17 години по-късно и 7 години след като влязохме в ЕС, което ни задължава да работим за приемане на еврото, имаме политическа класа и централна банка, които вървят в обратната посока. Едва ли това е случайно.