Сред множеството грозни български изборни практики най-лошата е безсрамната и всеобща злоупотреба с малцинствата. Човек би очаквал, че с времето политиците ни ще се научат да пипат по-внимателно там, където са засегнати етноси, религии и култури. Че няма да ровят там, където боли, само за няколко бюлетини повече в урните. Но годините си минават, часовникът на прехода се върти, а родните партийци демонстрират безспир, че нищо добро не са научили и нищо лошо от старите времена не са забравили.

Но няма как - политика трябва да се прави, депутатски места да се спечелят, държава да се овладее и разпредели. Първо обаче са необходими гласове, а откъде могат да се намерят хем достатъчно, хем сигурни? Българите не щат много-много да гласуват - все недоволстват, че партиите ги лъжели и нямало смисъл от избори, та току вземат, че запрашат нанякъде за гъби или риба в изборния ден. Виж, малцинствата са друга работа. Ромите си имат барони, старейшини и всякакви главатари - разбереш се с тях и под строй ти водят уговорената бройка електорални единици, така че да наклонят везната в твоя полза в съответния избирателен район. Турците пък си имат една партия любима - ДПС. И ако с времето и неизпълнените обещания любовта започне да изстива, достатъчно е едно



остро бодване със спомена за възродителния процес,



за да се насочат пак измъчените тютюноберачи към познатото трибуквие в бюлетината. Чиста работа - хем Догановата партия си подсигурява необходимия електорат за изборите, хем дава рамо на колегите от националистическия спектър, които получават мишена за своите стрели.

И като стана дума за незабравени лоши практики от миналото, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов току напомни за една такава със скорошното си обещание към мюсюлманите избиратели да назначи 10 техни единоверци за зам.-министри в бъдещото си правителство. По-възрастните у нас още си спомнят със смътно недоволство за ерата на Народната република, за която Борисов често говори с умиление, когато турско-мюсюлманското малцинство се ползваше с подобни привилегии. И тогава, и сега целта на такива практики е предимно политическа - да се обвържат турци и българомохамедани към партията и така да се подсигури лоялността им. Борисов без увъртане си призна, че всичко опира до съревнованието с ДПС за влияние върху тези малцинства: "Мюсюлманите трябва да участват в управлението и ние сега издирваме високообразовани мюсюлмани, ДПС ни превъзхожда в това отношение, те имат хора навсякъде", обясни той. Ето сбърканият български вариант на това, което



на Запад наричат "позитивна дискриминация"



- политики, чрез които се подсигуряват предимства на определени обществени групи, за които се смята, че страдат от неравноправие. Българското законодателство и институции гарантират равнопоставеност и не предвиждат подобни мерки и политики. А политиците, както е видно от думите на Борисов, работят точно в обратната посока и при това неформално - т.е. извън закона.

По принцип това не е нещо необичайно за българската политическа действителност - всяка голяма партия у нас се стреми да си отглежда кадри и се грижи за тяхната реализация. Именно така си подсигурява трайно присъствие във властта. Но това, което се лансира сега, е не просто политическо партизанство, а опасна игра с обществените настроения по етническите въпроси. Настаняването на представители на малцинствата на високи властови позиции по политически причини само ще ожесточи и без това подозрително настроеното българско мнозинство, което се възприема като обезправена жертва на привилегировани малцинствени групи. Всеобщите оплаквания от типа "как българите са задължени да си плащат тока, а циганите - не" са само един от многото примери в тази посока. Тези нагласи особено се засилват в години на избори и на остри социални кризи, както показа едно социологическо изследване м.г. Да не говорим, че така се създава неравнопоставеност между самите малцинства. След като в правителството ще има разписана бройка мюсюлмани,



защо да няма роми, евреи, арменци и власи?



Защото са по-малко и си нямат собствена партия с размерите и значението на ДПС ли?

Всъщност, всички тези етнически истории са чиста проба политически провокации, които целят за пореден път да разтърсят и без това клатушкащата се като дърт алкохолик родна политическа система. Остава ни само да се надяваме на здравия разум на българския избирател, който няма да им се хване на въдицата.