ГЕРБ свика вчера нарочна пресконференция, за да очертае за пореден път трагичното състояние на държавните финанси. Според лидера Бойко Борисов служебното правителство трябва незабавно да започне да подготвя процедура за взимане на външен дълг, защото в противен случай хазната няма да може да плаща пенсии и майчински, заплатите на МВР и т.н.

"Пари в държавата няма и не се очертава да има", отсече Борисов. Той обяви, че заради пробойните в бюджета рязането на разходи е неизбежно, и че е възложил на експертите в ГЕРБ спешно да пишат закон за обединяване на НАП и митниците. По думите му сливането на двете приходни агенции ще спаси от провал бюджетните приходи. Омръзна ми да слушам "как един камион минал, единият не му взел акциза, пък другият не му взел данъците, а третият и четвъртият направили еди-какво си и накрая 1-2 милиарда лева по-малко. Ще се опитаме да направим чрез електронно управление, като мине камионът, по всички системи да му се съберат мита, акцизи", каза Борисов и допълни, че е поискал готов проект до края на месеца, за да може по време на предизборната кампания да обяснява на хората как ще вдига постъпленията в хазната. Кабинетът "Орешарски" също смяташе да обединява двете агенции, но в "средносрочен план".

Менда Стоянова обвини бившите управляващи, че са планирали бюджета "порочно, с ясното съзнание за неизпълними приходи и за раздаване на разходи". Тя припомни, че миналата седмица след анализ на данните служебният финансов министър Румен Порожанов съобщи, че няма да се мине без актуализация на бюджета.

Само до Нова година са необходими 4.5 млрд. лева нов държавен дълг, а заедно с плащанията през януари 2015 година се нуждаем от общо 6 млрд. лева, и то по консервативни оценки, обяви пък Владислав Горанов, бивш зам.-министър на финансите. Парите са необходими за погасяване на стари дългове и за покриване на бюджетния дефицит. "До средата на януари падежират български ценни книжа за 3.7 млрд. лева, в това число на 15 януари има плащане на 1.6 млрд. лева по емисията на Милен Велчев", каза Горанов. Освен това в бюджета се очертава допълнителен дефицит, който вероятно ще достигне 1.5 млрд. лева. "Ако максимално бързо не се предприемат мерки за осигуряване на това финансиране, в началото на януари, особено след падежите на 12 и на 15 януари, държавата би могла да се окаже в една много тежка ликвидна криза, без възможност да финансира текущите си разходи", обясни Горанов и подчерта, че ГЕРБ отсега алармира за тези проблеми, за да не стане като през 2009 г., когато кабинетът "Станишев" остави държавата с огромни необезпечени задължения.

Според бившата регионална министърка Лиляна Павлова положението се влошава и заради риска България да загуби 2.5 млрд. лева от еврофондовете. "Приключваме програмния период с разкопани градове, почти фалирали общини, строежите почти навсякъде са спрени", посочи Павлова. По думите й има три спрени европрограми - "Околна среда","Регионално развитие" и "Конкурентоспособност". Заради лоши практики са блокирани и огромни ресурси по Програмата за селските райони и въпреки обещанията за май-юни-юли достъпът до финансиране се отлага за зимата.

Финансите на държавата са под всякаква критика - пари няма, обобщи Бойко Борисов. "Ще се режат разходи, защото няма как да изпълним Лисабонския договор и дефицитът да е под 3%, реално сега дефицитът е 4%. Орешарски какво направи - взе нов дълг и каза - ето, фискалният резерв е 8 млрд. лева. По-некоректен човек не съм виждал, реално фискалният резерв е само 3.8 млрд. лв.", възмути се лидерът на ГЕРБ. "Искам тези, които гласуват за нас, да знаят в какво положение е държавата и колко трудно можем вече да я изведем. Не казвам дори, че е възможно. Мога да гарантирам само, че ще направим опит с всичко, което можем и знаем. "Да вържем двата края до края на годината е огромно предизвикателство, а да минем в 2015 - невероятно умение", обясни Борисов.

По думите му много гръмко се говори за програми и "всеки може да седне и да напише на един лист всичките си хубави сънища, но за да се случат, трябват пари". "В тази ситуация е необходима много сериозна политическа стабилност и адекватни действия на всички политически партии. Да търсим как да си спасим държавата, абсолютно никакво значение няма кой ще е премиер, министър или кой ще е на власт, ако нямаме съгласие как да излезем от тази криза", коментира експремиерът. Според него ДПС и БСП са наясно с критичната ситуация: "ДПС нямаше да си тръгне от управлението, ако не знаеше какъв апокалипсис идва, те знаеха какво ще стане октомври-ноември-декември и затова решиха навреме да си тръгнат. БСП също нямаше да се съгласят да напуснат властта, ако не знаеха реалностите и това, което сътвориха", подчерта Борисов.

КОНТРА

Не всички обаче виждат апокалипсис в държавните финанси. "Прогнозите за недостиг на средства и за огромни преразходи са несъстоятелни. Освен това данните за намаление на безработицата и за растеж на икономиката са обнадеждаващи", коментира проф. Христина Вучева, ексминистър на финансите. "Надявам се бизнесът да се справи добре до края на годината - освен ако политическите боричкания не влошат икономическия климат. Ще бъде чудесно, ако политиците спрат "разрушителното съзидание" и кандидатите да ни управляват ни убедят, че знаят как да се повиши ефективността на средствата за здраве, за образование, за администрация. Реално от това зависи стабилността на финансовата система за следващите години", смята проф. Вучева. Тя обаче смята, че тенденцията за бърз ръст на държавния дълг, тръгнала от началото на тази година, не бива да се подценява". По думите й проблемът е, че този ръст е за пълнене на "дупки", а не е подчинен на ясна цел, която ще даде ефект в следващи години.