Какво може и какво не Общото събрание на работниците? Каква е разликата със синдикатите, как се създава това събрание, как изобщо функционира?

М.Х., София



Независимо от синдикалните организации и участието в тях всеки работник или служител в едно предприятие има и още една възможност да знае какво се случва в мястото, в което работи, и да брани своите интереси. Става дума за установената с Кодекса на труда (КТ) фигура на Общото събрание на работниците или служителите (ОСРС). В кодекса има сравнително подробна уредба за неговото създаване, позициониране и функциониране.

Според чл. 6 от КТ Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието. Това го отличава от синдикалните организации, където се членува на доброволен принцип. При ОСРС те по закон имат право да са част от него, да участват в работата му.

Изрично е определено все пак, че когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на Общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок - може и цехове, отделни звена, отдели. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие, пише още в КТ. За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците обаче на практика се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите.

Иначе ОСРС има голяма самостоятелност. Според КТ то само определя реда за своята работа. Общото събрание (или ако е налице събрание на пълномощниците) в предприятието се свиква по няколко начина. Това може да стане от работодателя, може да е от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието. Така или иначе то е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците). Събранието приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в КТ, в друг закон или в устав не е предвидено друго.

В предприятия, включително в предприятия, които осигуряват временна работа, с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането, което е задължително да се прави от работодателите по други разпоредби на КТ. Общото събрание може да предостави тези функции на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите.

В КТ е записано, че броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:

- за предприятия с 50 до 250 работници и служители - от 3 до 5;

- за предприятия с повече от 250 работници и служители - от 5 до 9;

- за организационно и икономически обособени поделения - от 1 до 3.

Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации. Самото Общо събрание си определя реда за провеждане на избора, включително и начина на гласуване. Иначе всички решения се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Представителите на работниците и служителите се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно при обичайни условия. Например ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер, при системно неизпълнение на функциите им, при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца, както и по тяхно искане.

Представителите на работниците и служителите имат определи права, които са им дадени директно от КТ. Така те имат право да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки. Те могат да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове. Могат и да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение. Дадено им е и правото да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси. Освен това те са с право на достъп до всички работни места в предприятието или поделението, както и да участват в обучение във връзка с упражняването на техните функции.

Представителите имат задължението да казват на работниците и служителите за получената информация и проведените консултации. Те обаче в същото време "не могат да разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица информацията, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им". Според КТ представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от кодекса случаи да сключват споразумение с работодателя. С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други, разпорежда КТ.