- Г-н Найденов, колко партии имат реален шанс да влязат в следващия парламент според последните проучвания на "Афис"?

- Данните на агенцията, набрани в средата на август, фиксират обществени мнения и нагласи, които политиците тепърва ще се опитат да променят до изборите, а не да ги оставят да се възпроизведат. Ако не успеят, картината ще е следната: ГЕРБ ще води, но ще бъде още по-далеч от самостоятелно мнозинство, отколкото досега. БСП ще има една четвърт до една втора по-малко места. ДПС ще бъде трета. Това е ясната част. Още 4 коалиции (РБ, ББЦ, ПБ, АБВ) могат да прехвърлят 4-процентния праг. "Атака" е замерена на ниво 3.2%, което ще рече, че за месец и нещо има реален шанс да си върне част от предишния електорат. При отсъствие на повече информация и желание да поеме риск един прогностик би предположил, че 2 от тези 5 групи около бариерата няма да влязат. Но би счел за малко вероятно нито една от тях да не влезе или всички да влязат. Така че можем да приемем с над 50% вероятност, че парламентът ще бъде с 5-6 парламентарни групи.

Кои от тези малки групи по-конкретно няма да имат късмет, зависи най-вече от тактиката на големите участници. Когато малките се окажат под кръстосан огън, те губят. Въпросът е каква ще е посоката на главния антагонизъм. Например, ако Борисов си избере за предпочитан враг БСП, това ще дефинира вота като избор между ГЕРБ и БСП. Което ще засили ГЕРБ и ще сплоти БСП - за сметка на АБВ. Аналогично, ако Борисов насочи преобладаващата част от жлъчта си към ДПС и турския етнос, ще потънат Патриотичният фронт (НФСБ, ВМРО и др.) и "Атака".

- Каква е вероятността ГЕРБ да има пълно мнозинство в следващия парламент?

- Изхождайки от досегашни избори, би трябвало почти да изключим еднопартийно мнозинство. Първо, за месец ГЕРБ едва ли може да добави по редовен начин още една трета върху сега показания потенциал. Второ, тенденцията от евроизборите сочеше надолу - дори в сравнение с парламентарните избори от 2013. Това не се забеляза на фона разцеплението при червените, но е факт - загуба на 400 хиляди гласа. Разбира се, има и други начини за компенсиране на спада, например чрез дестабилизация на страната.

- Какви са възможните конфигурации на властта след изборите? В България отдавна паднаха преградите пред всякакви причудливи коалиции, но все пак - коя ви изглежда най-приемлива и коя се очертава като най-реалистична?

- Нека за ориентация да видим какво би станало, ако процентите бъдат трансформирани в депутатски места. 90 ще бъдат за ГЕРБ, 64 - за БСП, 29 - за ДПС, 18 - за РБ, 14 - за АБВ, 13 - за ББЦ, и 12 - за ПФ. Сега нека разиграем възможните комбинации. При това положение, за да събере мнозинство от 121, една коалиция начело с БСП ще се нуждае от голям брой взаимно несъвместими партньори. (Пък и така или иначе е ясно, че ГЕРБ ще зачетат мнозинството им от 121 депутати толкова, колкото признаха и 120 - т.е. никак.) Остава един-единствен вариант - коалиция с ядро ГЕРБ. Тя на свой ред може да събере над 50% по няколко начина. В съюз с ДПС (плюс 2-ма независими, каквито без много бавене ще се появят). С РБ плюс още една от малките ПГ - или АБВ, или ББЦ, или Патриотичния фронт. Ако тя не включи нито ДПС, нито РБ, трябва да включи АБВ и още една малка. Ако пък и "Атака" влезе, всички тези комбинации ще станат с една идея по-трудни. Виждаме, че всички комбинации изглеждат безпринципни и конфузни за участващите в тях. Вероятно ГЕРБ ще прибегне отново до невидимите съюзи, като ще раздаде порции на поне две групи, които биха могли да го атакуват, а същевременно да се балансират една друга. Ахилесовата пета на такива сговори е тайната на размера на облагите и неизбежно появяващата се ревност.

Ако у нас партиите заявяваха себе си на базата на програмите си, би било много лесно да се съставят коалиции, тъй като разликата между т.нар. печеливши от прехода и губещите е само в това до коя палуба е достигнала водата. За съжаление, особено от 2005 г. насам, новите партии дебютират изключително с насъскване на едни социални групи срещу други. Така нацепиха политическото пространство на трески, от които не може да се състави мнозинство. А демокрацията, както и да я тълкуваме, дава власт чрез мнозинство над 50%. Затова настана време, когато лесно се влиза във властта, но много трудно се управлява. Лесно се руши, а все по-трудно се гради.

- Възможни ли са изненади спрямо първоначалните предизборни нагласи и откъде могат да дойдат те?

- Ако се случат събития, които биха изтръгнали маса граждани от всекидневието им, биха ги дезориентирали и биха ги довели до вид, удобен за манипулиране, възможно е балансите значително да бъдат променени. Към края на август Борисов отново поиска държавата да вземе същите онези заеми от 6 млрд. лева, които не само не са нужни според експертите, не само щяха да бъдат взети в края на юли, ако същият този Борисов не се беше отметнал от тях, но на това отгоре не могат да бъдат взети при разпуснат парламент. Каква може да е целта на тези призиви? Очевидно не е да бъдат взети заеми, а нещо друго. Тъй като самият Борисов не желае да се изясни, това подсказва, че той отново се връща към тактиката на подкопаване на доверието във финансовата система. Яхнал тълпи разгневени вложители и хора със спрени заплати и пенсии, той може и да постигне самостоятелно мнозинство. А победителите не ги съдят. Дори за подронване на сакралния кредитен рейтинг. От друга страна, както е казал Наполеон, върху щика можеш да се облегнеш, но не можеш да седнеш върху него.

Същевременно поведението и дори гримасите на Борисов, излъчващи болезнен глад за пост и престиж, все повече наслояват впечатлението за една безогледност, която плаши. Тя може да изтръгне от апатията им избирателите на неговите опоненти.

Най-сетне трябва да отбележим, че "Атака" и АБВ неприкрито ухажват русофилите в БСП и им предлагат себе си като възможност да изразят протест против външната политика на тази партия. Международните събития понякога разместват осезаеми проценти от избирателите. Да припомним, че залезът на управлението на Костов започна с протестите против войната срещу Югославия през 1999 г.

- Ще се превърне ли преференцията на този вот в бунт срещу партийните централи, особено в БСП?

- Формации като БСП, РБ и други, които биват идентифицирани със "статуквото", не могат да си позволят лукса да отблъснат електорални прослойки, които иначе отиват при партии на протеста или се отказват от гласуване. Във всяка от тях има лица, истински общественици, реално популярни лица, заради които някой би избрал листата им - стига да не бяха на неизбираеми места. Не е трудно да се прецени, че, да речем, 7 души от второ място нататък имат потенциал да привлекат повече хора, отколкото водачът, който е само един. А на изборите за ЕП гражданите за първи път усетиха вкуса на преференциалния вот и провокираха реално разместване. Около половината от избирателите показват нагласа да го използват. Съставът на водачите на листите обаче говори за същата апаратна дързост да се поставят на преден план персонажи, за които се знае със сигурност, че не привличат и даже отблъскват целевите електорати. Оказа се, че още през януари регламентът за преференциите на парламентарния вот е бил направен различен от този за изборите за ЕП. Основното е, че липсата на маркирана преференция се отчита като подадена преференция за водача на листа. Което практически го бетонира на първо място. Аргументът на ДПС, което пое отговорността за тази корекция, беше, че в райони и партии, които се очаква да спечелят мандати с малък брой гласове, 7% представляват твърде малко гласове - да речем, неколкостотин. А това означавало, че те могат да бъдат купени или да станат инструмент за "вътрешни" борби и интриги. Ако ще забраняваме всяко нещо, с което теоретично може да се злоупотреби, дайте да забраним изборите.

- Начинът, по който водачите на листи бяха бетонирани с новия Изборен кодекс, не нарушава ли принципа за равнопоставеност в конституцията?

- Не съм юрист, но по линия на правната казуистика този регламент едва ли може да се определи като неравенство на кандидатите. Формално се гласува за листи, а вероятността за избиране е чисто емпирична категория и се намира извън сферата на правото.

Така или иначе основният проблем на политическата система е не толкова в липсата на потенциал за съгласие между избраниците, колкото в липсата на доверие към тях като цяло. Това, в което се уверихме през последните близо две години, е, че тя не е способна дори да се освежи в рамките на предвидените конституционни методи и средства. Бунтът срещу ГЕРБ приключи с резигнация и връщане на същия този ГЕРБ в цялата му прелест. Никой не се сеща за страшната дума "национализация", с която народът успя за миг да задържи вниманието на елита. Нищо не стана с разтрогването на договорите, които електро- и водоснабдители частни монополи не спазват. Да не говорим за спасяването на населението от изнудванията на лихвари и частни съдебни изпълнители. Проблемите не са решени. Само угаснаха надеждите, че политическата система може да ги реши. Време е да се осъзнае, че дори българският бизнес вече има само второстепенно лоби. В лятната суматоха бяха зачеркнати и без това плахите опити да бъде върнат достъпът на българския производител на храни до собствения му потребител, без да плаща данък на веригите супермаркети. Та какво остава за останалото население?