Здравеопазването безспорно е една от най-реформираните и най-нереформираните системи. Най-реформирана на думи, на практика - не. Дефицит във всички посоки, високо ниво на задлъжнялост при болниците, пробойни в спешната помощ и огромен брой здравно неосигурени пациенти, които се увеличават пропорционално на намаляващото доверие в системата - проблеми, които всеки министър ги оставя на следващия. От поне десет години насам. Служебният кабинет явно е наясно със ситуацията и не си прави илюзиите, че ще може да направи радикални промени в идните 2-3 месеца. Въпреки ограничените си правомощия обаче служебният министър Мирослав Ненков не устоя на изкушението да погледне отвъд краткото си присъствие във ведомството и започна да чертае по-далечни хоризонти.

Ненков заговори за увеличение на здравната вноска в един и същи ден с наблюдаващия го вицепремиер. Йордан Христосков пък очерта като необходима подобна промяна в социалната сфера. И макар да са наясно, че служебният кабинет няма законодателна инициатива, и двамата видяха във вдигането на осигуровките - и здравни, и социални, частична панацея за най-закъсалите сектори откъм реформи. Рядко обаче се случва едно правителство да прибягва към резки промени по отношение на данъчно-осигурителната тежест без сериозен предварителен анализ. Или едновременното послание на служебните министри има за цел да подготви обществото за реформите, които смята да извърши ГЕРБ, без значение от формата на коалицията, която ще управлява след изборите.

Вярно е, че дебатът трябва да започне от това какво плащаме и какво получаваме за здраве. В този смисъл размерът на вноската, която всеки ежемесечно отделя, е важен елемент от дискусията по бъдещата промяна на модела. А той неизменно върви и с твърда политическа заявка за здравноосигурителния модел - остава ли Националната здравноосигурителна каса



монополист в здравния сектор



или ще има и други играчи на пазара. Това е и най-трудната част от реформата, тъй като от нея се очаква да разплете и останалите проблеми - колко здравни каси ще работят, на какъв принцип ще финансират болниците и другите изпълнители на медицинска помощ, каква ще е политиката спрямо здравно неосигурените.

От ГЕРБ - партията, която се готви да управлява след изборите, са пестеливи на изявления по въпроса за допълнителното здравно осигуряване и евентуалното вкарване на частни фондове. В програмата на партията от 2013 г. като играч се споменава само НЗОК и обещанието, че осигурителните вноски няма да се увеличават. После обаче, при гласуването на здравната стратегия на кабинета "Орешарски" в ресорната парламентарна комисия, в последния момент бе записано предложение на депутата от ГЕРБ Семир Абу Мелих. Зад сложната му формулировка всъщност се отваря вратичка за демонополизация на финансовата система. Предстои да видим какви ще са позициите по този въпрос в новия парламент.

Експертите на Българската стопанска камара предлагат модел, при който НЗОК остава основният здравноосигурителен фонд, върху който се надграждат допълнителни здравни фондове. Така се гарантира на осигурените лица основен пакет и възможности за допълнителни различни по съдържание здравноосигурителни пакети. За да се реализира този модел, са необходими не само промени в Закона за здравното осигуряване и другите свързани нормативни документи, но и цялостна ревизия на здравните услуги и дейности, които се предлагат и заплащат в момента. Това означава, че трябва да се изчислят истинските разходи за всяка дейност - преглед, изследване, операция и т.н. За прилагането на предложения модел е необходимо обективна методика, по която да се постави цена на всяка услуга и да се отчита промяна в индикатори като инфлация, цени на режийните разходи, лекарства и др.

Остойностяването на здравните дейности ще е необходимо и за въвеждането на диагностично свързаните групи, които представляват друг алгоритъм за лечението и финансирането на лечението в болниците. Със сигурност служебният министър не разполага с време за това, но в последните години сме свидетели, че



цели мандати се оказват кратки,



за да се извършат дори най-елементарни и необходими стъпки към промяна. Така че този въпрос трябва да бъде един от първите, сложени на масата за обществено обсъждане. За диагностичните групи, които ще сменят клиничните пътеки, също се говори от години, но нито едно правителство не намери сили да ги въведе. А може би причината за забавянето е, че с новия метод ще се повиши контролът на разходите, а очевидно не всички имат интерес от това. Най-близкият хоризонт за въвеждането на диагностично свързаните групи е 2018 г., но предвид темпото на реформите до момента и този срок - колкото и да изглежда далечен, ще се отложи.

Другата тежка тема е оптимизацията на болничната мрежа. ГЕРБ имаше амбиции в тази област миналата година преди извънредните избори. Предлагаше се например вместо здравната каса да сключва договори с всички болници, да се избират болници с най-добри показатели при най-ниски цени. Това означава изработването и приемането на здравна карта, в която да бъдат включени лечебните заведения, с които здравната каса ще сключва договори за определен обем от дейности и срещу определен годишен бюджет. Фиксираните бюджети обаче открай време предизвикват негодувание сред лекарското съсловие.

Ще бъде лошо да изгубим и още един мандат, без нищо да се направи за здравно неосигурените. Преди година ГЕРБ имаше идея работещият в семейството да може да осигурява безработния, сега не е ясно дали ще продължи да я поддържа. БСК предлага друга гледна точка - в анализ на организацията се предлага непрекъснат мониторинг върху плащането на здравните вноски, а в специален регистър да бъдат вписани всички, които подлежат на осигуряване по региони. Държавните институции и социалните партньори да разработят пакет от нормативни промени, с които да се запишат действия срещу здравно неосигурените и как да реагират институциите, в случай че имат нужда от здравно обслужване. Разходите за обслужване на неосигурените лица да се поемат от държавата, предлагат още от Стопанската камара.

Разбира се, сред дежурните проблеми остават спешната помощ, вечната химера - електронно здравеопазване, кадровата криза. Макар част от тях да фигурират като приоритети за служебното правителство, едва ли някой си прави илюзии, че за няколко седмици министър Ненков ще успее да направи нещо, каквото други министри за цял мандат не успяха. За новото правителство остава да мине отвъд пасивната констатация, че здравеопазването е в тотален колапс.