Обгърнат от планини и разположен на възхитителната брегова линия от фиорди, Берген, вторият най-голям град в Норвегия, има изгледи като от пощенска картичка. А това, че се намира в центъра на разрастващата се газова и петролна индустрия на Норвегия, го прави и много богато място. Примерите за показно харчене обаче са малко - няма суперколи с тъмни прозорци, няма магазини за дизайнерски дамски чанти, няма опашки от хора пред модерните нощни клубове.

Докато други страни, които са открили петрол, пируват с приходите, Новергия продължава да инвестира парите от петрола и газа в огромен суверенен фонд. Той е на стойност около 800 млрд. долара, притежава 1% от ценните книжа в света и е достатъчно голям, за да направи всеки гражданин на страната милионер в норвежки крони. Практически това е гигантска спестовна сметка. Повечето норвежци са доволни от това. Според проучване на Колумбийския университет от 2012 г. Норвегия е една от най-щастливите страни в света.

"Трябваше да инвестираме много пари, преди да похарчим каквото и да е", казва професор Александър Капелен от Норвежкото училище по икономика, докато обяснява защо страната очевидно е избегнала уловките на бързото забогатяване. "В други държави петролът е много по-лесен за извличане, така че директно започнаха да печелят. Ние имахме правилната настройка, защото знаехме, че това е дългосрочен план." Така че Норвегия не е имала златна мина. В действителност има стриктно следван план, според който само 4% от приходите от фонда се харчат или инвестират в обществени проекти. "Всъщност харчим по-малко от 4%, спестяваме", казва проф. Капелен.

Има няколко причини Норвегия щастливо да спестява богатството си и да отхвърля изкушенията на луксозния живот, обяснява той. "За да може да работи тази система, трябва да имаш огромно доверие. Доверие, че парите нямат да бъдат лошо инвестирани, че няма да бъдат похарчени по начин, който не одобряваш. В резултат на социалната демокрация и егалитарните политики обществото е хомогенно и си е изградило огромно доверие. Вярваме на правителството. Вярваме, че данъците ни ще се похарчат умно. След като започнеш да вярваш, че другите хора допринасят със своя дял, си щастлив и ти да допринесеш със своя." Тоест Норвегия е богата заради доверието на норвежците или норвежците вярват на страната си, защото са богати? "Мисля, че и двете", казва проф. Капелен. "Голямото доверие прави икономическия растеж по-лесен."

Но петролният бум вече отминава. Какво ще стане после? "Икономиката на Норвегия е в много добра ситуация. Ще се случи постепенна промяна в следващите няколко години", обяснява финансовият министър Сив Йенсен. "Имахме по-бавен растеж на производителността в последните няколко години и това правителство трябва да се съсредоточи върху конкурентните данъци и да намали бюрокрацията, за да привлече нови инвестиции. Вярно е обаче, че цените при нас са по-високи, отколкото в страните, с които се сравняваме обикновено."

Тези цени може да са доста шокиращи за посетителите. В кафенето, което гледа към рибния пазар на Берген, докато отпива от капучино, което струва около 10 долара, Тон Хартвет от "Бизнес регион Берген" обяснява, че те просто съответстват на заплатите. "Може да звучи изненадващо, но за нас не е много скъпо", казва тя. "Имаме летни или зимни вили и можем да си позволим да живеем. Удобно е."

Това е изненадващо за непросветения посетител - след като посещение в местен супермаркет показа, че най-евтините спагети, хляб, сирене и консервирани домати струват общо около 50 долара. Но, казва Хартвет, "ние плащаме на работниците заплати, които им дават добър стандарт на живот. Не е така в места като Лондон например. Тук уважаваме сериозната работа, но не вярваме, че най-високоплатеният работник в компанията трябва да печели много повече от най-нископлатеният." Дали хората в Норвегия се смятат за богати? "Не, не мислим за такива неща, те са в бъдещето", казва тя.

Базата на бреговия център се намира на остров на около половин час път от Берген. Тази база е огромен център за подкрепа на петролната и газовата индустрия. "Помня дните, когато тук имаше много фермери и рибари. Животът за средния норвежец се промени", казват директорът на базата Курт Андреасен. "Базата се основа през 1974 г. Тези десетилетия бяха години на огромна промяна. Благосъстоянието се увеличи много. Разликата с времето преди 40 години е, че много хора са образовани, нещата са се променили." А когато петролът свърши някой ден, Норвегия ще оцелее, но това ще бъде предизвикателство за всички, казва той. "Нашето предизвикателство ще бъде да оползотворим знанията си в други райони."

Тази гледна точка се споделя и от Даг Рюне Олсен, ректор на Бергенския университет: "Тревожа се, че не инвестираме достатъчно в други начини да генерираме приход в следващите десетилетия. Наясно сме, че ресурсите са ограничени и поне що се отнася до норвежкия петрол, добивът му ще ни струва все по-скъпо и по-скъпо с всяка следваща година. Очевидно е, че имаме нужда от други приходи и сега можем да инвестираме - жизненоважно е да го правим".

Вероятно представата, че петролът не е безкраен, обяснява донякъде автомобилите "Волво" втора ръка, които обикалят ветровитите улици на Берген вместо "Порше"-та и "Бентли"-та. Благоразумието и прагматичността очевидно надделяват над позьорството. Макар че има леки тревоги какво ще се случи с Берген след свършването на петрола, повечето норвежци са уверени за бъдещето си. "Ние сме в Норвегия, не се тревожим за тези неща", отговарят студентите от Норвежката школа по икономика. "Ще работим усилено и ще си намерим препитание."