30 години след като са признати за виновни в изнасилване и убийство на 11-годишно момиченце в Северна Каролина, двама умствено изостанали полубратя бяха напълно оневинени и освободени от затвора. Присъдите им, произнесени преди три десетилетия, се основават на самопризнания, от които те се отричат и твърдят, че са били принудени да ги направят. ДНК анализ ги оневини, след като 30 години невинни стоят зад решетките, а единият от тях чака да бъде изпълнена смъртната му присъда.
Обвиненията срещу двамата мъже отпадат благодарение на ДНК анализ, който установява, че друг човек е извършител на жестокото престъпление от 1983 г. Тогава обаче полицията пренебрегва съмненията, въпреки че най-вероятният извършител живее в близост до мястото, където е намерено тялото на жертвата. Този мъж признава, че е извършил друго изнасилване и убийство, заради което продължава да е в затвора.
Невероятният обрат в съдбите на Хенри Лий МакКолъм (50 г.), който от три десетилетия е в очакване да бъде изпълнена смъртната му присъда, и на Леон Браун (46 г.), осъден на доживотен затвор, е поредният разтърсващ пример за това как самопризнанията, направени под натиск, могат да разрушат човешки животи. Оневиняването на двамата мъже слага край на десетилетие, изпълнено с юридически и политически битки по делото, придобило голяма популярност в Северна Каролина. Процесът се превърна в обект на национални дебати между привържениците и противниците на смъртното наказание.
Преди дни съдията Дъглас Сасър, който преразгледа делото срещу двамата полубратя, заяви, че анулира обвиненията и произнесените им присъди и нареди незабавното им освобождаване. Съдебната зала в окръг Робесън, щата Северна Каролина, избухна в бурни овации. "Толкова много години чакахме да чуем това", заяви Джеймс МакКолъм, баща на осъдения на смърт и освободен след три десетилетия Хенри Лий МакКолъм. "Господи, благодаря ти!".
През 1983 г. Хенри Лий МакКолъм е на 19 г., а Браун - на 15 г. В края на септември с.г. те са арестувани от полицията в Ред Спрингс - градче в южната част на Северна Каролина, чието население е около 4000 души. Полубратята са задържани в хода на разследване за жестокото убийство на 11-годишната Сабрина Буи, която е била изнасилена и задушена с бельото си, което било натъпкано в гърлото на момичето. Тялото й е захвърлено в поле. Разследващите не откриват физически доказателства, които да свързват афроамериканците МакКолъм и Браун с извършеното престъпление. Местен тийнейджър обаче хвърля съмнения върху Хенри Лий МакКолъм, който заедно със своя полубрат наскоро се е преместил в Ред Спрингс от Ню Джърси. Местните не ги приемат, което в онзи момент се оказва фатално за тях.
След разпит, продължил цели 5 часа, на който не присъства адвокат, а майка им ридае в коридора в полицейското управление, МакКолъм разказва как заедно с още трима младежи са нападнали и убили момичето. "Никога не съм бил под такъв натиск - един човек ми крещеше и ме заплашваше", споделя той по-късно в интервю за изданието The News & Observer. "Скалъпих история и им я разказах, за да ми позволят да си отида вкъщи". След като прави "признанията", той се подписва под декларация, която, изглежда, е била предварително написана от разследващите.
Леон Браун пък е информиран, че неговият полубрат е направил самопризнания и самият той може да бъде убит, ако не сътрудничи на властите. Тогава и Браун подписва своите "самопризнания". По-късно и двамата мъже се отказват от първоначалните си думи, като заявяват, че те са били изтръгнати със сила. Другите двама мъже, които Хенри Лий МакКолъм споменава в признанията си, никога не са изправени пред съда. Преди 30 години двамата млади подсъдими са дадени на съд от местния прокурор Джо Фриймън Брит, който се сдобива с прозвището "най-смъртоносният прокурор", тъй като доста често настоява за смъртно наказание на обвиняемите. Първоначално и двамата подсъдими получават смъртни присъди за убийството. Провеждат се нови процеси по нареждане на щатския върховен съд, на които МакКолъм отново получава най-тежкото наказание, а Браун е обвинен само в изнасилване и наказанието му е сменено на доживотен затвор. (В рамките на трите десетилетия, които двамата прекарват зад решетките, Върховният съд на САЩ забранява изпълнението на смъртни присъди на непълнолетни и на умствено изостанали, което спасява МакКалъм.)
През 1994 г. Върховният съд на САЩ отхвърля молба да преразгледа случая. Съдията Антонин Скалия описва престъплението, за чийто пряк извършител е смятан МакКолъм, като толкова ужасяващо, че е трудно да се оспори използването на смъртоносна инжекция. Колегата му Хари Блекмън обаче не е съгласен и отбелязва, че по онова време начинът на мислене и психичното състояние на 19-годишния Хенри Лий МакКолъм отговарят на дете на 9 години, което е с нормално развитие. Според Блекмън "само този факт ме убеждава, че смъртното наказание в този случай е противоконституционно".
Оневиняването на двамата на базата на ДНК анализ е поредният пример в последните години, че новата технология е изключително ефикасна при подобни сложни казуси, обясняват адвокатите от Центъра за обжалване на смъртната присъда - неправителствена юридическа организация от Северна Каролина, която се е занимава със случая на двамата полубратя. Юристите настояват да бъде направен ДНК тест на физическите доказателства, свързани с убийството на момичето. Сред тях е и фас от цигара, открит близо до другите веществени доказателства. Изследването установява, че ДНК върху фаса не е на нито един от двамата осъдени, а на Роско Артис, който живее близо до мястото, където е открито тялото на жертвата, и по онова време има досие с обвинения в сексуално насилие. Няколко седмици след убийството на Сабрина Артис признава, че е извършил изнасилване и е убил 18-годишно момиче в Ред Спрингс. Той получава за това престъпление смъртно наказание, което по-късно е сменено на доживотен затвор, и до днес Артис продължава да е зад решетките.
Убеден в невинността си, наскоро Хенри Лий МакКолъм заяви в интервю за The News & Observer: "Никога не съм спирал да вярвам, че един ден ще мога за изляза на свобода... Преди години исках да си намеря добра жена, да имам семейство, да си направя свой бизнес... Никога не получих възможност да реализирам мечтата си... Но пък Господ е милостив и излизам на свобода".
|
|