Тези дни в Министерството на отбраната трябва да се събере една група с участието на трима министри - на отбраната, на икономиката и на финансите, чиято цел е да подготви нов план за реформа и модернизация на армията. Документът трябва да е готов до 15 септември. Резултатите, които се очакват от него, са "да се постигне засилена координация между отделните институции с цел гарантиране на националната ни сигурност в рамките на НАТО и ЕС".

Решението за създаването на работната група и крайната дата беше взето само ден преди срещата на алианса на върха в Уелс. Затова логичният въпрос е дали правителството все пак не трябва да преразгледа тези си планове, за да ги адаптира към решенията от приключилата среща.

На практика работната група трябва да конкретизира какви реформи и проекти за модернизация ще се направят на базата на приетата от правителството "Визия "България в НАТО и в европейската отбрана - 2020". Ако не се беше случило нищо в Уелс, сигурно това щеше да е напълно логична стъпка. След приемането на "Визия 2020" трябва да бъдат посочени конкретните стъпки как това ще стане. Решението на НАТО за подготовка на план за защита на България в случай на кризисна ситуация обаче коренно променя нещата и няма как правителството да не се съобрази с новите реалности. Документът ще е част от приетия в Уелс



План за готовност за действие



(Readiness action plan), целящ разполагане на войски в рамките на няколко дни. Става въпрос за силите за бързо реагиране на НАТО. Те ще бъдат водени от Великобритания и ще бъдат базирани в Полша. Група от 1000 войници и щаб ще започнат да действат от края на следващата година. Отговорността за генерирането на силите ще бъде на ротационен принцип.

Въпреки че няма много данни какво ще представлява този план, то отсега е ясно, че освен ангажиментите на Брюксел по защитата на България ще има и редица такива, които София ще трябва да изпълни. А те няма да са свързани с писането на поредния план за реформа на армията, а с предприемането на конкретни стъпи. Със сигурност една от тях - и може би най-важната - ще е да сложи край на зависимостта си от старото съветско въоръжение и техника.

Още през пролетта от НАТО много ясно казаха на българското МО, че страната ни няма да може да води военни действия, ако сега бъде нападната. Старите руски изтребители са един от примерите за абсолютна зависимост и невъзможност да се водят реални бойни действия. Под сурдинка се говори, че в завършващото българо-американско учение в България по охрана на въздушното пространство българските ВВС са участвали само с



2 двуместни МиГ-29



Затова нуждата от покупка на нови изтребители вече е повече от належаща.

Същото се отнася и за военноморския ни флот, където Гранична полиция изглежда доста по-добре въоръжена. Старите белгийски фрегати имат нужда от модернизация на въоръжението - оборудване с противокорабен комплекс, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, 3D-радар т.н. След бракуване на старите бойни кораби е нужно да започне придобиването на нови патрулни кораби. Това е особено важно след събитията в Украйна и зачестилите полети на руски разузнавателни самолети над Черно море. Засега е ясно, че страните от НАТО ще помогнат на България и Румъния в защитата на морската им граница. Подобни влизания на кораби от други страни - членки на алианса, в Черно море обаче не само ще струва много скъпо, но и внася допълнителна конфронтация с Русия. Модернизация на бойния флот се налага и заради желанието да изградим команден център на алианса на своя територия. България е предложила Националният център за командване и контрол във Варна за наблюдение на акваторията в Черно море да бъде превърнат и надграден като изнесен команден център на НАТО. "Предложили сме и модерният полигон в Ново село да бъде оперативно свързан с други центрове за учения - например в Румъния, Полша и Германия", коментира в Уелс президентът Росен Плевнелиев.



Използването на полигоните от други войски



на НАТО може би е единствената ясна точка от плана на алианса по отношение на България. Брюксел ще разчита на непрекъснати учения на наша територия. Това със сигурност ще има сериозен ефект върху армията ни. От една страна София ще трябва да модернизира пехотата, за да може да участва пълноценно в маневрите. Според "Визия 2020" сухопътни войски имат нуждата от 100-120 бойни машини и начална поддръжка за 3 батальонни бойни групи. Те трябва да разполагат и с нова комуникация, поддръжка от въздуха и от подкрепата на безпилотни самолети. В същото време непрекъсното присъствие под една или друга форма на войски на НАТО ще оказва и възпиращ ефект срещу евентуална агресия. Тази тактика вече се прилага по целия източен фланг на алианса.

Макар и във "Визия 2020", и в плана, който се пише, да има доста от нещата, които в следващите месеци НАТО ще поиска от България да направи, правилната стъпка сега е да не се бърза. Преговорите между София и Брюксел ясно ще покажат какво трябва да се свърши от наша страна. През последните 15 години се нагледахме на планове, реформи и всякакъв вид книги за състоянието на отбраната, а тя ставаше все по-безнадеждна. Причините за това са много - неразбиране, нежелание, корупция или защото така е по-лесно на някой чиновник. Сега просто трябва да се забави темпото с писането на какъвто и да е план и да изчакаме НАТО да свърши това, в което редица правителства се провалиха. И този път няма да има място за оправдания.