Шефът ми иска да ме премести на друго място, в друг град, защото сега съм му необходим там за развитие на ново производство. Имам ли някакви права? Той дължи ли ми някакви допълнителни средства?

Ф.М., София



Действащият Кодекс на труда (КТ) предвижда множество обезщетения, които се получават по различни поводи и в различни ситуации. Най-известните сред тях са обезщетенията при прекратяване на договорите с работниците и служителите.

Съществуват обаче много други случаи, в които се плащат такива пари. Именно преместването е един от тях. В КТ има дори специални текстове по темата, които са под общото "Обезщетение при преместване". Така според чл. 216, ал. 1 на работник или служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасянето на покъщнината му;

3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

За тези обезщетения се говори дори и при освобождаване на някой работник, който е бил нает преди време, а сега трябва да се върне на постоянния си адрес. Така в кодекса се казва, че ако става дума за случай на работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, то по споразумение с работодателя могат да се заплатят пътните и разноските за пренасяне на покъщнината за неговото и на семейството му завръщане в постоянното им местоживеене.

Важно е да се знае, че работникът или служителят има право на обезщетение по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. "Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа", определя още КТ. Плаща се и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.

Това обезщетение е различно от това при командировка. При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

В този раздел на КТ са и още няколко интересни обезщетения, които е винаги добре да се знаят. Така например съществува и обезщетение при бедствие. То се дължи, когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа. Тогава му се заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако пък работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Тези обезщетения се изплащат от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Самите причини за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

Според чл. 213 пък "при незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа". Това обезщетение се дължи през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, и е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

Има и обезщетение при временно отстраняване от работа. То се получава от работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител. Размерът на обезщетението е брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. То се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.

Обезщетение се дължи и при трудоустрояване. Според чл. 217 от КТ работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Това обезщетение обаче не се дължи на работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие.

Обезщетения се дължат и при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата. За да се случат, трябва да има отказ на законно основание. Или пък съответният работник да е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му. Тогава има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил.