Миналата година Министерството на външните работи на Норвегия е подписало ясно споразумение, според което в замяна на 5 млн. долара норвежкият партньор в САЩ ще издейства висши служители в Белия дом, Конгреса и Министерството на финансите да удвоят разходите на САЩ за чуждестранна помощ. Парите обаче не получава лобистка фирма, а научна организация с нестопанска цел - Център за глобално развитие. Това е една от многото подобни организации във Вашингтон. Законодатели, правителствени чиновници и представители на медиите дълго време разчитаха на такива организации за независими политически анализи и научни изследвания. Разследване на "Ню Йорк таймс" разкрива, че през изминалите години дузина известни научни организации във Вашингтон са получили десетки милиони долари от чуждестранни правителства, като междувременно правителствените чиновници призовават САЩ да приемат политики, които да отразяват интересите на донорите. Парите превръщат все повече центрове за анализи в помощници на лобистите на чуждестранните правителства във Вашингтон. Това поставя тревожния въпрос: някои учени казват, че върху тях е упражняван натиск да правят изводи, които да се харесат на финансиращото ги правителство.

Центровете за анализи не разкриват условията, при които сключват споразумения с чуждестранни правителства. Те също така не са регистрирани в САЩ като представители на страните дарители. Според няколко професионални юристи, които прегледаха споразумението по молба на вестника, в някои случаи тези споразумения нарушават федералния закон.

В резултат на това политиците, които разчитат на центровете за анализи, често не отчитат ролята на чуждестранните правителства във финансираните изследвания. Според юриста Джоузеф Сандлър става въпрос за нов аспект на купуване на влияние във Вашингтон. "Особено притеснително е, че от юридическите кантори или лобистките фирми се очаква да представляват чужди интереси, докато центровете за анализи би трябвало да са неутрални и обективни. А така се подкопава доверието", добавя Сандлър.

Към тези споразумения се отнасят едни от най-влиятелните центрове за анализи във Вашингтон, в това число и Институтът Брукингс, Центърът за стратегически и международни изследвания и Атлантическият съвет. Всеки един от тях, крупен получател на чуждестранни фондове, изготвя доклади на политически теми, провежда форуми и организира закрити брифинги за високопоставени чиновници в правителството на САЩ, обикновено за целите на чуждестранно правителство.

По-голямата част от парите идват от Европа, Близкия изток и други региони в Азия, като например ОАЕ, Катар и Норвегия. "ОАЕ, един от крупните спонсори на Центъра за стратегически и международни изследвания, са пожертвали над $1 млн за построяването на нова сграда на центъра в близост до Белия дом", се казва в статията. Катар пък миналата година се съгласи да спонсорира с $14.8 млн за 4 години Института Брукингс. "Това помогна да се основе организация, свързана с Института Брукингс в Катар, както и проект, посветен на отношенията на САЩ с ислямския свят", съобщава вестникът.

Няколко учени смятат, че даренията вървят в комплект с негласната договореност научната организация да се въздържа от критики по адрес на финансиращото правителство. " Ако някои конгресмен ползва доклад на Брукингс, той е длъжен да има предвид, че не получава цялата информация", казва Салим Али, който е бил научен сътрудник в Центъра Брукингс Доха в Катар. "По негови думи на интервюто му за работата са му казали, че в научната му работа не му е позволено да заема критична позиция по отношение на правителството на Катар", пише още в статията.

От своя страна, ръководителите на центровете за анализи енергично оправдават споразуменията в интервю за вестника. По техни думи парите никога не са влияели на честността на изследванията на организациите, а в случаите, в които възгледите на научните сътрудници съвпадат с тези на спонсорите, това е съвпадение.

"Голяма част от правителствата, които се обръщат към нас, разбират, че ние не сме лобисти. Ние сме друга организация и те работят с нас по съвършено различни цели", казва Фредерик Кемп, изпълнителен директор на Атлантическия съвет.

Въпреки това в договорите с чуждестранните правителства често открито се говори за това какво искат от финансираните от тях научни организации. "Във Вашингтон малките държави трудно получават достъп до политиците, чиновниците и експертите - пише в служебен доклад, издаден от Министерството на външните работи на Норвегия за оценка на неговата работа по отношение на определянето на научни стипендии. - Финансирането на влиятелни центрове за анализи е един от начините да се получи такъв достъп и няколко центрове за анализи във Вашингтон открито съобщават, че могат да обслужват интересите на чуждестранните правителства, които биха ги финансирали."

Зависимостта на американските центрове за анализ от чуждо финансиране отчасти се дължи на засилващата конкуренция: през последните години центровете умножиха броя си, а стипендиите на американското правителство намаляха.

Няколко държави сключват с центрове за анализи договори, в които са написани oбхватът и насоките на научното изследване. Други пък даряват пари на центровете, а после плащат на лобисти и пиари, за да помогнат на центъра да задоволи техните искания.

Трудно е да се определи обхватът на чуждестранните финансирания на американските центрове за анализи. Но според информация, огласена от институциите, както и от правителствени документи, през 2011 година не по-малко от 64 чуждестранни правителства са направили дарения за 28 влиятелни научни организации, намиращи се в САЩ", казва статията. Според изчисления на вестника през последните 4 години даренията от този вид възлизат на около $92 млн. "Общата сума най-вероятно е още по-голяма", добавя авторът.

Няколко юристи смятат, че е възможно отношенията на американските центрове за анализи с чуждестранни спонсори да нарушават Акта за регистрация на чуждестранни агенти от 1938 година, приет за справянето с нацистката пропаганда в САЩ.

Особено активно даряват ОАЕ и Катар. Тези страни имат на своя територия големи американски военни бази и смятат, че запазването на американското военно присъствие е главна предпоставка за опазването на националната безопасност. Катар и ОАЕ също така си съперничат за влияние в западното обществено мнение. Катар, като страна, утвърдила ислям в стила на "Мюсюлманско братство", е голяма надежда за демокрация в арабския свят, а ОАЕ убеждават САЩ, че всъщност Катар са заплаха за стабилността в региона.

Норвегия пък е дарила не по-малко от $24 млн. за последните 4 години на американски центрове. Според проучените документи последните дарения са били с цел увеличаване на ролята да страната в НАТО и позицията й по отношение на климатичните изменения. Норвегия е платила на Центъра за глобално развитие да убеди САЩ да вложи повече пари в борбата с глобалното затопляне чрез забавянето на обезлесяването на горите в Индонезия, сочи документ от 2013 г. Някои смятат, че Норвегия финансира защитата на горите за собствена изгода: ако изсичането на горите се забави, Норвегия ще има повече време за продажба на изкопаеми горива, въпреки че се смята, че тя работи за намаляването на парниковите газове. В този проект Центърът за глобално развитие трябва да убеди САЩ да увеличи разходите за защита на световните гори до $500 млн. на година. Норвегия също така финансира и проучвания за Арктика на Центъра за стратегически и международни изследвания. "В доклад от март 2013 г. учените от центъра убеждават администрацията на Обама да увеличи военното присъствие на северния полюс, за да се предпази работата по проучването на енергийни източници и увеличаването на потока на товарни кораби в региона. Според документите Институтът Брукингс, също получател на средства от Норвегия, й е помогнал да получи достъп до официални служители на правителството в САЩ. Според юрист Центърът за глобално развитие и Брукингс е възможно да са извършвали дейност, която изисква регистрация като чужд агент в Норвегия.