Доскоро терзанията на позната, която след развода си махна тирето и фамилията на мъжа си и сега всеки месец по два пъти трябва да доказва, че тя е същото лице, ми се струваха като кошмар, в който няма как да попадна. Подозирах, че тя нещо греши и няма как да бъде подлагана на подобен тормоз само защото си е върнала моминското име. При това тя го е имала и по време на брака, просто беше добавила и фамилията на съпруга си.

Може да е старомодно, но когато се омъжих, взех фамилията на съпруга си. Нали сме семейство, ще изтърпя бюрократичната машина, казвах си. Лесното обаче свършва с подаването на декларацията в кметството, че искаш да вземеш фамилията. При това реших не просто да си сменя фамилията, но и да съм изрядна - да изпълня задължението си по Закона за българските документи за самоличност, според който "при промяна на имената, ЕГН, пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни".

Отивам в районното управление на МВР, където трябва да подам заявление за нова лична карта и паспорт. На опашката чувам, че там приемат заявления и за шофьорски книжки и се обнадеждавам. Би било чудесно, ако всичко приключи на едно гише, може би електронното правителство е заработило, без да съм разбрала. Всъщност дори и това няма да е истинско едно гише, защото първо се редиш за заявление за новия документ, после с него отиваш в касата (там съзаклятнически ми обясняват, че са пуснали личната карта и паспорта с едно платежно, така няма да дам две такси за превода) и след това пак се връщаш на първото гише.



Няма начин първо да си платиш и да си спестиш една опашка



Но щеше да е извънредна новина, ако всичко беше приключило толкова бързо. Служителката ми обяснява, че мога да "кандидатствам" за нова книжка при тях, но при други хипотези - не и при смяна на името. В моя случай трябвало задължително да отида в КАТ. За да не хитрувам, ме кара да напиша върху заявлението за личната карта, че съм предупредена, че трябва да си извадя и нова книжка. Не разбирам какво им пречи на МВР да свържат системите си, за да не разкарват излишно хората.

Но упорствам да вляза в законовите срокове, затова още на следващия ден се отправям към КАТ. Там се чака повече. Системата ми дава номер - аз съм клиент D013, а пред мен според листчето, което ми пусна машината, има 7 души. Работят само част от гишетата. За хората, които са със старите лични карти, опашката върви по-бързо. Но аз съм с такава с биометрия и затова трябва да чакам. Но все пак е лято, отпускарски сезон, повтарям си, трябва да им се влиза в положение и на чиновниците. Пък и имам късмет, само преди седмица един приятел три пъти ходи до КАТ, докато успее да подаде документи за нова книжка, защото системата им не работеше. Бавно, бавно идва и моят ред да застана пред служителката на гишето. "Медицинско?", пита тя. Нямам медицинско, защото старата ми книжка е издадена само преди година и важи още 9. За нея съм представила медицинско. Затова и през ум не би ми минало, че и за новата ще се наложи.



Опитвам се да споря със служителката, но все едно говоря със стената



А и тя вече е натиснала бутона и е извикала клиент D014 и се занимава с него. Аз съм затворена страница.

Излиза, че ако ми откраднат книжката или я загубя на първата година след издаването й, ще ми издадат дубликат, който ще важи за срока на първия документ и за него няма да ми трябва медицинско. Иначе - не става. Вадя си медицинско. Още съм със старата си лична карта, тъй че лекарят вписва старата ми фамилия в удостоверението. Точно затова умишлено се връщам в КАТ, преди да съм взела от РПУ-то новата си лична карта. Не искам някой чиновник да се усъмни аз ли съм това и да ме завърти в нов омагьосан кръг.

(Кратко отклонение. Този път и пътуването ми към КАТ с автобус от градския транспорт е цяло приключение. Първият, който идва, подминава спирката. Обаждам се в информационния център на столичния градски транспорт, за да ги питам да не би случайно да са закрили спирката, на която вися вече половин час въпреки разписанието на автобусите. Не, казват, имаше авария в квартала и струпване на автобуси, диспечерско решение е кой от коя спирка ще качи хората. Не всички, които чакат с мен, обаче се задоволяват с това обяснение. И когато следващият отваря врати и ядосаната тълпа се качва, една жена се нахвърля върху шофьора с претенции и за колегата му, който не ни е спрял. Той не й остава длъжен. Докато си пуши цигарата - за него забраните не важат, й отговаря с крясъци и най-цветисти псувни. Заканва се, че ще зареже автобуса, бил го правил преди 7 години, когато го ядосали пътниците, и никой не го бил санкционирал. Можел и бухалката да извади и ще видим ние. За капак, тръгва да преследва кола, която го била засякла. Здраво хванала седалката на този пътуващ цирк, все пак успявам да сляза невредима.)



В КАТ след близо едночасово чакане



гордо слагам на тезгяха медицинското си. Този път няма как да ме върнат. Преди да тръгна към КАТ, чинно съм прочела в сайта им какво да нося. И имам всичко от списъка - документ за самоличност, медицинско, старото свидетелство за управление на МПС, т.нар. СУМПС. Няма за какво да ме пипнат.

Чиновничката обаче е на друго мнение: "Дайте си новата лична карта". "Още не съм я получила, ако я чакам, ще изпусна едномесечния срок, в който съм длъжна да си сменя и книжката. Пък и медицинското ми е със старите данни. Освен това вие може да видите в системата си, че съм с нова фамилия и съм заявила нова лична карта". Жената срещу мен обаче е непреклонна. Според нея 30-дневният срок за подмяна важи само за личната карта, а не и за другите документи. И чак когато си получа новата карта, имам право да поискам нов СУМПС. Опитвам се да й обясня, че законът включва в "български лични документи" и личната карта, и паспорта, и свидетелството ми за управление на МПС. И имам 30 дни да подам заявление за издаване на нови. Т.е. тя греши и аз съм права и трябва да си подам заявлението.



Но ако търся логика, явно няма да стигна до никъде



Тъй че дишам дълбоко и изчаквам новата си лична карта. С нея отивам да подам заявление и за нова книжка. В КАТ три носи щастие. На третото ми ходене не просто няма нито един човек на опашката пред мен, но и служителката няма никакви забележки към документите ми. Дори различната фамилия от медицинското не ги смути. Докато чакам да ми разпечатат заявлението за новата книжка, забелязвам надпис, че цената на книжката е 30 лв. Мислех, че е 25, поне така пише в тарифата, но вече нищо не ме интересува, просто искам книжката. Затова вземам заявлението и се строявам пред банковото гише в КАТ. Плащам 30 лв. за обикновената поръчка. И на бележката от банката виждам, че таксата на КАТ за книжката наистина е 25 лв. Отделно трябва да платя и 2 лева за новия си талон. Останалите 3 лв. са такси за банката. Една за внасянето на парите за книжката и още една за тези за талона. Защо това не може да стане накуп, остава неизвестно.

Също както е напълно неизвестно какво пречи, като влезеш с новото си име в базата на ГРАО, до която МВР имат достъп, автоматично да тръгва процедура по подмяна на документите. Или пък това да става с някакво електронно заявление.

С разправиите ми с МВР изобщо не приключват бюрократичните занимания покрай новата ми фамилия. Звъня на информационния телефон за европейската здравна карта, за да попитам проблем ли е да ползвам тази, която е в срок на валидност и с моето си ЕГН, но пък е с друга фамилия. "Не знам. Може би е най-добре да си извадите нова", отговорят ми консултантите.

Явно ходенето ми по мъките едва започва и трябва да се заредя с търпение. Освен с удостоверение за идентичност на имената, което се издава в общината. Където впрочем не е по-розово - там служителките от една община в друга не си комуникират нито електронно, нито телефонно и клиентите им служат за приносители. Но така е в България в ерата на комуникациите и електронните регистри.