Кристалина коя?, щяла да бъде български еврокомисар, майтапеха се само допреди два месеца чиновници в правителството на Пламен Орешарски, които разсъждаваха на кого най-приляга да представлява България в новата Еврокомисия. Никой не я слагаше в сметките, включително и бившият премиер, на когото обаче тя благодари завчера, след като получи пост на "суперкомисар" в комисията на Жан-Клод Юнкер. Благодари му, защото въпреки силния натиск на партийните му наставници дори да не си помисля за нея, Орешарски все пак се вразуми, когато вече бе тръгнал да си ходи от властта. Подкрепи я толкова плахо, че трябваше следващият кабинет отново да внесе нейната кандидатура.



Успехът на Кристалина Георгиева е смайващ



не само защото никой не е очаквал българин да направи такава шеметна кариера в Брюксел, а защото за разлика от другите нови комисари единствено тя трябваше да преодолява както силната конкуренция между държавите, така и съпротивата на собствената си страна. Подкрепата на България й трябваше формално, а всичко останало се дължи на нейните качества. Жан-Клод Юнкер каза в сряда на пресконференция, че е разпределял ресорите не според тежестта на държавите, а според уменията на всеки комисар. Това обяснява защо той пръв издигна кандидатурата на Кристалина Георгиева, като убеждаваше лично бившия премиер Пламен Орешарски да я предложи, защото има шанс да се пребори за много висок пост в ЕК. Тогава ставаше дума за "външен министър" на ЕС, но се говореше и за друг резервен вариант все от ранга на заместник-председател на ЕК. Кристалина Георгиева се яви на състезанието с куц кон, решил в последния момент да не я хвърли на земята, за разлика от нейната съперничка Федерика Могерини, понесена от влиятелната Италия. В същото време завистници от високите политически среди, чиито собствени кариерни амбиции се осуетиха, ехидничеха, че нейната кандидатура е нереалистична.

Въпреки това тя успя. България получи чрез нея небивало авторитетно присъствие в ЕК. Някой може да възрази, че комисарите не представляват държавите си, защото са длъжни да бъдат независими от национални и партийни влияния. Точно така е: Кристалина Георгиева сама заяви в интервю пред брюкселското издание "Юрактив", че Юнкер я е избрал заради нейната независимост.

Но дори да не работи пряко за държавата си, вероятно всеки усеща, че територията на българското присъствие започва да се простира твърде далеч. Български журналист в Брюксел веднага се осмели да направи забележка на Юнкер, че не произнася правилно името й, защото я нарича "Джорджиева". - Аз съм Георги, а Кристалина е Георгиева, обясни журналистът. - Знам, отвърна с чувство за хумор Юнкер и на свой ред запита: А вие знаете ли как се казвам на люксембургски? И добави: знам малко и български. Впрочем симпатията му към българите като способни хора пролича и чрез избирането на Мина Андреева за негов говорител.



Станахме свидетели на познат парадокс:



българите са способни, а държавата им е калпава. Как е възможно отделни наши граждани да имат толкова висок авторитет в Брюксел, а в същото време там да се пишат най-убийствените доклади за България? Може би теориите за "лошия човешки материал" (Б. Борисов) и за "сбъркания чип на българите" (С. Сакскобургготски) не са достатъчно прецизни. Тази седмица у нас гостуват експерти от Еврокомисията, които прилежно събират данни за следващия доклад за България, който ще излезе в началото на 2015 година. Срещат се с висши функционери и си записват успехите, както им ги представят властите. Разговорите протичат при закрити врати. Също на скришно ще се съчинява и докладът. Въпреки това може с голяма сигурност да се каже авансово какви ще бъдат оценките: незначителен напредък, а в някои аспекти и влошаване на обстановката. Всеки ден всеки от нас чувства какво става. Недосегаемите са все така недосегаеми, законът все така е валиден предимно за бедните. Клептокрацията без угризения може да източи милиарди от банка, да се престори, че нищо особено не се е случило, а властта да замете следите й под формата на оздравителни мерки.

Прави са еврократите в Брюксел, които стигнаха до извода, че в държавата има системен проблем. Бедата е, че решаването му изисква смяна на системата, но тази работа не може да се свърши от Еврокомисията, която няма право да иззема функциите на националните правителства. Тя може само да посочи какво правителствата не вършат както трябва, може и да наложи санкции, но не и да изгони овластените крадци и разбойници.



Най-полезната работа,



която би свършила Кристалина Георгиева като комисар по бюджета, не е да отпусне повече пари на България, защото сумата е фиксирана в бюджетната рамка на следващия програмен период, а да обясни на многобройните еврочиновници, за които ще отговаря, какво значи думата "араламбене". Вече осма година българските власти от всички политически цветове араламбят Брюксел, че слушат какво им говори, а той още не се е усетил да потърси други форми на общуване с тях. Някои еврократи толкова се умориха от араламбене, че в отговор преминаха към откровено будалкане на българите и другите европейци за ползата от беззъбия механизъм за сътрудничество и проверка, който трябваше да помогне на България да стане "нормална европейска държава". Проблемът им е, че не могат просто да развеят бялото знаме, а предпочитат да го предадат като щафета от отиващата си комисия на Жозе Барозу на комисията на Жан-Клод Юнкер.

Кристалина Георгиева ще бъде един от двамата заместник-председатели, които ще контактуват пряко с всички комисари.



Ако милее за България,



както обича да казва, нека убеди колегиума на ЕК при обсъждането на следващия доклад, че най-сетне проблемите трябва да започнат да се назовават с истинските им имена, включително и с имената на отговорните лица, пречещи на решаването им. Българският народ не печели нищо от енигматичните формулировки, а очаква от Брюксел да му даде пример за прозрачност, за да преодолее страха си, чрез който "елитът" го държи в покорство и примирение. Родната клептокрация е силна да се разправи в страната с дръзналите да я осветят - неслучайно протестите срещу олигарсите преминаха без назоваване на олигарсите, - но едва ли би посмяла да влезе в сблъсък с изпълнителния орган на ЕС, зад който стоят останалите 27 държави.

Трябва да се излезе от омагьосания кръг, който проваля не само европейското членство на България, но и целия й демократичен преход. Все някой трябва да направи решителната крачка и ако Кристалина Георгиева наистина се чувства независима от държава и партия, защо да не е тя? Тогава нейната лична кариера може да се превърне в успех за всички българи, но кой знае... Все пак има моменти, когато поне може да се помечтае.