Онзи ден американският посланик в София Джеймс Пардю открито взе страната на правителството в спора със съдебната власт за приватизацията на БТК и "Булгартабак". Той разкритикува СДС, прокуратурата и съда, които атакуват сделките.

"Определени среди, съдът и прокурорите са твърде агресивни в търсенето на грешка и в блокирането на един открит и честен приватизационен процес. Това са същите тези, които не успяват да бъдат агресивни срещу организираната престъпност и корупцията. Това определено дава грешни сигнали на чуждестранните инвеститори и фактически руши икономическите перспективи на страната", каза посланик Пардю в специално изявление. България отчаяно се нуждае от чуждестранни инвестиции, но погледнато отвън, приватизацията изглежда пълен хаос, посочи още той.

Доста медии побързаха да разкритикуват американския посланик за това, че се държи като



"советский посол",



че се бърка във вътрешните ни работи. Припомнено бе, че от Македония той бил "изгонен за арогантност".

Значи поставят се два въпроса - първо, превишава ли си пълномощията Пардю, а също, дали все пак не е прав?

По първата тема. Ако Пардю повдига остро въпрос в публичното пространство, без да го е поставял достатъчно енергично на вниманието на важните хора в държавата в разговори на четири очи, значи американецът не спазва елементарни правила в дипломацията и българската държава е в правото си да намекне, че иска смяната му.

Оказва се обаче, че още при връчването на акредитивните си писма посланикът е говорил за проблема с неработещата съдебна система, и че това оттук нататък е било лайтмотив на всичките му срещи, за които имаме информация. Значи,



след като е изчерпал без резултат задължителните начини да сведе посланието,



той прибягва до помощта на медиите. Едва ли може да бъде упрекнат, че е някакъв каубой, който първо стреля, а после мисли.

Още един аспект. Само за някакви 3 месеца трябва да приключим преговорите за присъединяването ни към НАТО и към април 2003 страната трябва да бъде готова да подпише Споразумение за присъединяването ни към НАТО. Там има една болна тема, която от щабквартирата на Алианса ни я натякват от доста време - корупцията и организираната престъпност. Липсата на напредък в тази област, при блокирана съдебна реформа, е достатъчно основание, за да не бъде ратифицирано споразумението за присъединяването. И няма да има НАТО. Така че няма време. Пардю сигурно по-малко се вълнува от перспективите ни за ЕС, но там проблемът е същият, и не случайно Еврокомисията замрази преговорите по глава "Правосъдие и вътрешни работи". Така че язък и за датата 2007,



всичко отива на кино.



И накрая - по същество, прав ли е Пардю? Защото и на слепия стана ясно, че правителството се опитваше да продаде "Булгартабак" и БТК на предварително предпочетени от него клиенти. Има основателни съмнения, че са замесени разни интереси... Пардю казва - добре, обаче защо прокуратурата и съдът се заяждат точно за тези две сделки, какво става със стотиците дела за корупция при предишните правителства? А?

Опитът на изпълнителната власт да проведе реформи в съдебната удариха на бетонна стена. А това бе



първият опит за орязване на пипалата на мафията



Лесно е да се пишеш поддръжник на прозрачността около приватизацията на "Булгартабак". По-трудно е осигуриш прозрачност върху 13-годишното ограбване на България.

Дали няма да е по-лесно за Симеон да уволни виновните за двете абортирали сделки, вместо да се мае и вместо НДСВ да излиза с нескопосани идеи за референдуми.

И още две думи за реакцията на думите на Пардю. Свидетели сме на пещерен рефлекс - абе кои са тези американци да ни учат...

Ами че те са ни съюзник. И ние - на тях. Друг е въпросът, че българският посланик във Вашингтон едва ли ще си позволи някога да критикува тъпите тамошни закони, според които вкарват студент в затвора, само защото гледал порносайтове на университетски компютър.