Никой простосмъртен не усети джобът му да се пълни и все пак годината ще се помни, защото станахме свидетели на
ярък въшнополитически спектакъл
Министерството на външните работи пое функциите на финансово-икономическите структури на правителството с отговорната задача, да постигне обещаното на народа благоденствие още преди изтичането на прословутите 800 дни. Онова, което финансовият екип на жълтите отне на хората тази година с по-високи данъци, цени и такси, трябваше да избледнее пред изгрялата надежда за скорошно забогатяване.
Сега очакваме външната политика да реши и друг тежък проблем в държавата - борбата с престъпността, която задушава народа. Управлявани и управляващи може би още не си дават достатъчно сметка, но с амбициите си за НАТО и ЕС властта е на път да направи неоценима услуга на страната си. Доближавайки се до Запада, тя все повече се поставя под неговия натиск да се справи с мафиотските структури, които избуяха през годините, когато България се самоограбваше без въшнен контрол. И НАТО, и ЕС заявиха на страната ни, че ще я приемат само след като реформира съдебната си система и след като даде доказателства, че наистина се бори с корупцията и организираната престъпност.
Колко ли възмущение трябва да се е натрупало в дипломатическите среди у нас, за да изригне в края на ноември чрез недотам дипломатичното изказване на американския посланик Джеймс Пардю: "Организираната престъпност в България е твърде видима и твърде организирана, и това се знае и от българските институции и от външните инвеститори".
Никой чужденец досега не се бе осмелявал да каже публично
и така пряко онова, което се знае от цял народ - че организираната престъпност се е съюзила с властта и двете заедно го тормозят. Според едно класическо определение срастването на власт и престъпност се нарича мафия, което означава, че за първи път България получава чрез думите на посланика
международна оценка като мафиотска държава
"Виждат ви се срамотиите!", бе смисълът на казаното от Джеймс Пардю, който с американска прямота преведе на разбираем език посланието, отправено през ноември от Прага към България като условие за започване на преговори за членство в НАТО. Същото послание се съдържаше и в заключенията от Копенхаген през декември, където ясно бе записано, че напредъкът на България в подготовката за членство ще зависи от съдебната и административната реформа.
Помощи и инвестиции може и да не се излеят в България след приемането й в двете организации, но хората наистина могат да започнат да се чувстват по-заможни, ако спре ограбването им от съюзените с държавата престъпни структури.
Заработи ли икономиката ни наистина според пазарни принципи, а не по законите на рекета, корупцията и тайната подялба, ще имаме основателна причина да благодарим на Соломон Паси за външнополитическите му усилия. В него ни е надеждата, защото догодина ще преговаря с ЕС по глава "Правосъдие и вътрешни работи", и като знаем колко лесно се съгласява с външните условия, нищо чудно да се уредим с по-ясни правила за превръщане на България най-сетне в нормална държава.
Тази негова отстъпчивост ни струва през 2002 г. два реактора (3-и и 4-и) на АЕЦ "Козлодуй", за които той махна с ръка: ЕС ще ни даде повече пари, отколкото ще загубим от затварянето им през 2006 г. При положение че успеем да представим смислени проекти за европейско финансиране.
В пътната карта за България Еврокомисията наистина обеща да отпуска средно по около 400 милиона евро през следващите 3 години. Това прави по 50 евро (100 лева) на глава от населението годишно. Толкова ниско е равнището на финансиране за същия период само на Румъния, докато средното за поканените в ЕС от първата десятка е 150 евро на глава от населението през следващите три години.
Но колкото и да расте помощта, едва ли българските семейства ще я усетят реално в домашния си бюджет.
Що се отнася до
материалната изгода от членството в НАТО,
тя е още по-хипотетична. Като мираж в пустиня избледняха слуховете за петродоларите, които съпътстваха преди година и половина обещанията на Симеон за "бързо и несимволично" повишаване на доходите. С усърдието си да се представи като най-верен съюзник на САЩ за евентуална война срещу Ирак България загуби шансовете си да се възползва от уж добрите връзки на царя в арабския свят.
На нас най ни отива тандемът с Румъния, която в старанието си да се хареса на САЩ и да се класира за НАТО далеч надмина и нашенското усърдие.
Безусловното рязане на ракети и самобичуването заради сделките на "Терем" само потвърдиха колко високо стоим над материалната изгода, когато става дума за идеалите на НАТО.
Идеализмът обаче се заплащаше на моменти с публично унижение на родната дипломация. На 30 юни България се въздържа да подкрепи в Съвета за сигурност на ООН собствената си резолюция за продължаване на мироопазващата мисия в Косово. Причината бе спорът между Европа и САЩ за Международния наказателен съд, на който сме учредители и заради който не можехме да жертваме новата си близост с Щатите. Месец по-късно, на 5 август, България се размина в ООН с ЕС и арабския свят, като не подкрепи резолюция за израелско изтегляне от окупираните земи. Причината пак бе същата - несъгласие на американците.
За да се оправдае, Външно разви концепцията за консенсусната дипломация, която означавала, че щом има спор между Европа и САЩ, малка България трябва да се въздържа да взема страна, за да търси начин да помирява големите сили.
Докато официалната политика балансираше между НАТО и ЕС, народът развиваше на ниско равнище всестранни връзки с външния свят. Наученият на скромност българин продължи да
изразява чрез краката си благодарност
за грижите на властта и да си търси по-добро настояще където му видят очите. Ако не бяха периодичните писъци от западни столици срещу притока на нелегални черноработници, проститутки и просяци, управляващите у нас така и нямаше да забележат тяхната липса в родината. На жълтите, както и на техните разноцветни предшественици, им хареса хората да се изнасят другаде заедно със своите проблеми. Което си имаше и положителни икономически последствия за страната - намаляване на безработицата, приток на пари отвън, намаляване на социалните разходи на държавата.
Проблеми възникнаха, когато пътуващите като туристи гурбетчии прехвърлиха границите на търпимостта и оттам започнаха да ни ги връщат с чартърни полети. Тогава властта пусна на външнополитическата сцена най-популярния си герой - главния секретар на МВР Бойко Борисов, който произнесе заканителната реплика: "Да не върнем изходните визи!". Добре че в този момент завесата падна.
Засега такъв е евроантлантическият ефект. Заради него правителството оцеля безгрижно до ноември. Палачинката вече се обърна. И триумфът на Паси и Кунева ще избледнее бързо.