Намерението на БТК да почне от март да таксува разговорите от аналогови телефони като от цифрови, т.е. да ги направи по-скъпи, е точно такова нещо, което не бива да се оставя родната БТК да решава сама. Защото в същността си мотивите за тази мярка са чисто икономически, но последиците могат да се окажат комплексни. Както обясни пред журналисти транспортно-съобщителният министър Пламен Петров, това ще е



една от първите крачки към края на кръстосаното субсидиране в съобщенията,



т.е. на използването на печалбата от една печеливша дейност за покриване на загубите от непечелившата. Спор няма, че в рамките на приватизиращата се БТК нещата може и да изглеждат така. Вероятно наистина приходите от една цифрова телефонна линия са по-високи от тези от аналогова, като в същото време обслужването й изисква далеч по-малко персонал и разходи.

В случая с БТК целта е тя да предлага качествени услуги на поносими от населението и от бизнеса цени. Колкото по-качествена е услугата, толкова по-скъпо трябва да струва и затова също никой не спори.

Но всички сме свидетели, че преобладаващата част от домашните абонати в България, особено в по-малките градове,



не по своя вина получават по-некачествена услуга.



Те имат аналогови телефони, които работят на принцип, известен почти от времето на Едисон и Бел. Качеството на разговорите през тях е също толкова допотопно. На всичкото отгоре повечето са дуплекси, да не говорим, че на много места в страната все още се чака с години дори за такъв телефон.

Затова, когато водят градски разговори, тези абонати плащат по 7 ст. без ДДС, независимо колко време са говорили. Могат и с часове да висят в Интернет на същата цена, стига, разбира се, връзката да не прекъсне. За държава с бедни потребители като нашата това не е малко.

Още повече, че тече процес на пълна цифровизация на мрежата и 18% от потребителите вече могат сами да се убедят, че става въпрос за нещо съвсем различно - никакви грешни свързвания, десетки допълнителни възможности, от които засега се ползват само притежателите на GSM-и. При това няма цифров телефон, който да е дуплекс. Вярно, струва малко по-скъпо - 10-минутен градски разговор излиза 14 стотинки без ДДС. Но и затова цифровизацията тече от големите градове към останалите и от бизнес-абонатите към домашните, а не обратното. Сега обаче БТК решава да сложи колата пред коня

и да ни принуждава да плащаме еднаква цена за две различни неща.



Да, но, къде наденицата струва колкото луканката?



Пък и да има такова място, дали ще купуваш наденица или луканка е твой личен избор. А БТК не предлага такъв - ако си имал аналогов телефон, ти го сменят с цифров, без да те питат. Отпускат ти 100 безплатни импулса да се порадваш и представят като връх на благоволението това, че не са ти взели и някоя такса.

Ако почасовото таксуване на разговорите от аналогов телефон се въведе, може дори това да не ни предлагат. Просто

БТК няма да има нужда да убеждава потребителите си в предимствата.

Те така или иначе ще плащат същата цена.

А нищо чудно това да се прави за удобство на кандидат-купувача "Вива Венчърс". Един от споровете между тях и продавачите на телекомпанията е именно за процента цифровизация на мрежата и за колко години да бъде достигнат. Обещаваните инвестиции са именно за това цифровизиране. Но след като приходите от аналоговите линии и цифровите ще са едни и същи, новият собственик няма да има никакъв икономически стимул да се напъва. Защо например да купува за 1 млн. долара цифрова централа за село Горно Нанадолнище, като и без това горнонанадолци ще плащат същите пари за разговори, както и със старата си централа?

Така че по въпроса непременно трябва да се произнесе Комисията за регулиране на съобщенията, а БТК или новият й собственик да бъдат така добри да инвестират в техника, вместо да събират пари за нищо.