:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 184
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
ЗАРАЗА

Страх и омраза на фронта на ебола

Традиционните вярвания и мистицизмът в Западна Африка пречат на глобалната битка срещу вируса
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Доброволци показват какви са начините за пренасяне на вируса и симптомите му с графити по улиците на Монровия, за да улеснят разпространението на информация сред местните жители.
Бунтовници от бедния окръг Уест Пойнт в Либерия унищожиха строящ се център за третиране на болни от ебола в квартала, настоявайки, че не го искат. Видео в "Ютуб" показва войнствено настроен млад мъж, който, след като е избягал от болница, беснее в гъсто населен район и отказва да се върне да го лекуват. Осем здравни работници и журналисти са убити от селяни в Гвинея.

От време на време такива новини се появяват в информацията от предната линия на битката срещу разпространението на тази силно заразна болест - хората, които имат нужда от помощ, необяснимо се борят срещу тези, дошли да им помогнат. Как да обясним това?

Тези хора не са луди. Те са уплашени. Не само от еболата и смъртта, но и от това какво представлява тя, особено комбинирана със сложните вярвания, които не влизат в обсега на клиничната медицина. Това неочаквано поведение ни пришпорва да разширим обсега на това, което смятаме за значимо в контекста на епидемията. Особено сложните, всеобхватни и скорошни събития в страните в басейна на реката Мано.





Войната, която промени всичко



Вземете историята на Либерия. До 9 септември 1990 г., когато войници, верни на бунтовническия лидер Принц Джонсън, измъчваха и убиха тогавашния президент Самюъл Доу в президентския дворец в Либерия, страната вече бе преминала през векове на квазирасово, икономическо и социално неравенство и експлоатация. Макар държавата да е била богата на теория, по-голямата част от туземното население е изключена от достъпа до това богатство. Доу, първият президент на страната, който не е от американо-либерийски произход, взема властта след бунт през 1980 г. под претекста, че иска да промени това. Той обаче продължава да експлоатира етническите идентичности и по времето на убийството му в страната от девет месеца бушува гражданска война, разгоряна от новопридобитите богатства и неравенство, произлезли от диамантената, дървената, каучуковата и транспортната индустрия.

Войната в Либерия е един от най-жестоките вътрешни конфликти, които по-късно са се превърнали в международни. Тя стана причина за сеизмични промени в политическата наука, които да обяснят новите форми на социално и политическо участие, които се появиха в нея. "Конфликтни ресурси", употреба на деца-войници, "нови войни", "проклятието на ресурсите" - всички тези концепции се разшириха значително, за да обяснят изстъпленията на различните страни, участващи в конфликта. В един момент всичките три главни действащи групи - на Доу, на Джонсън и на Чарлз Тейлър - бяха сериозно финансирани и снабдявани пряко от Буркина Фасо, Сиера Леоне, Гамбия, Кот д'Ивоар и Либия, и непряко от легално съществуващ пренос на ресурси до Франция, Белгия и САЩ.



Страх от непознатото



Въпреки това историческо значение войната в Либерия остава една от най-недоизследваните, особено що се отнася до манипулацията на спиритуализма и мистицизма от различните групи. Тези аспекти са зле описвани, въпреки че са значима характеристика на конфликта.

Войната винаги е травматично събитие, а за тези страни това значи, че мнозинството от населението е израснало в ерата на травми, страх, суеверия и културна манипулация. Този феномен може би има тежест при съпротивата им срещу здравните интервенции. Спомнете си, че употребата на билкови лекарства е често спасение в местата, където клиничната медицина не е добре развита. Така че след като на 4 май здравният министър на Либерия отбеляза, че в страната има само 150 лекари за население от 3.5 млн. души, не е ирационално да сметнем, че по-голямата част от тях търсят медицинска помощ извън здравната система. Инвестициите в нея също са били редки и до голяма степен компрометирани заради недостатъчно финансиране и корупция.

За често срещаните болести билковите лекарства може и да помагат. Но еболата е нова болест в Либерия и нетестваните билкови смеси няма как да проработят без дълга практика и много прецеденти. Природната медицина, също както и клиничната, е процес на проба и грешка, на акумулиране на знание за дълги периоди от време. Билкар, който познава свойствата на растенията, може да приеме това ограничение. Човек, който вярва, че те взимат силите си от божествата, няма да го направи. А последното вероятно е част от проблема със сегашната епидемия - лъжливо рекламирани лекове и хора, които се прибират вкъщи все още болни.

Затова е важно да разберем ролята на спиритуализма в Либерия. Значителен брой от населението на света вярва, че съществуват сили, които не могат да се усетят със сетивата. Философът Франц Фанон отбелязва, че в народите, изтормозени от политическа несигурност и социална промяна, упованието в мистицизма често нараства, докато хората се опитват да рационализират сили, които са извън техния контрол.

Що се отнася до Либерия, Стивън Елис пише за религиозните измерения на войната, включително злоупотребата с традиционни структури и религии. Много от над 15 000 деца войници, използвани в конфликта, са били друсани и карани да вярват, че като приемат билкови отвари, ще станат безсмъртни и непобедими. Елис правилно отбелязва, че това е допринесло за ужасната бруталност - този подход отделя детето от нормалните социални последствия от действията му и създава неоснователно безстрашие.



Последствията от традиционните вярвания



Либерия, Сиена Леоне и Гвинея са страдали от последствията на този масиран, широко разпрострял се конфликт, който свърши официално едва през 2003. Някои от тези последствия са очевидни - травматизирано население, разбита инфраструктура. Имайки предвид, че по-голямата част от населението на тези държави е под 40 г. (в Либерия през 2010 г. 43.5% са били под 15-годишни), това предполага, че то е израснало по време на войната. Всичко това води до най-смъртоносната епидемия от ебола в историята. Това вероятно обяснява защо хората не отиват на лекар, когато усетят симптомите, дори в районите, където действително има повече лекари. Вероятно това обяснява и враждебното отношение към външната намеса и липсата на вяра в правителствата и институциите. Нещо повече - вероятно обяснява защо други бедни страни като Южен Судан, Конго или Уганда са успели да ограничат болестта, но тези три страни се борят отчаяно с нея.

Междувременно религиозни дейци от различни номинации - които са по-запознати със ситуацията - вече експлоатират страховете на населението, за да пробутват собствените си "чудодейни лекове", влошавайки ситуацията. Те знаят важния принцип, който ние пропускаме: не можеш да победиш страха с повече страх. Те виждат, че болестта поразява хората, а хората са сложни продукти на миналото си и на настоящето. Една ефективна стратегия за борба с болестта би взела предвид това. Време е да говорим повече за човешкия елемент на тази криза.



Епидемията може да разруши икономиките в Западна Африка

Епидемията от ебола може да има катастрофално влияние върху икономиките на Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, предупреждава доклад на Световната банка. Организацията допълва, че хуманитарното и икономическото въздействие на вируса може да нарасне до осем пъти в и без това нестабилните държави. Докладът казва също, че вредите могат да бъдат ограничени, ако се отвърне на епидемията и придружаващия я страх с бърз и глобален отговор. Еболата е убила 2461 души в Западна Африка - най-голямата епидемия в историята. Американският президент Барак Обама я нарече "заплаха за глобалната сигурност" и обяви, че САЩ ще се ангажират с още по-голяма роля в борбата с вируса". Обявените мерки включват изпращането на 3000 американски войници в засегнатите райони и построяването на нови здравни заведения. Съветът за сигурност на ООН също обяви епидемията от ебола в Африка за "заплаха за международния мир и сигурност". 15-членният орган призова всички държави спешно да предоставят ресурси и помощ за справяне с кризата. По-рано и Европейският парламент заяви, че епидемията е предизвикателство за глобалната сигурност. Според анализа на Световната банка, ако вирусът не бъде овладян до края на годината, милиарди долари ще бъдат източени от западноафриканските икономики. При най-лошия сценарий се предвижда икономическият растеж на Гвинея за следващата година да бъде редуциран с 2.3%, а този на Сиера Леоне с 8.9%. Най-притеснителната прогноза е за Либерия, където растежът може да се редуцира с до 11.7%. В доклада се подчертава необходимостта от



преодоляването на страха



от болестта, съвместно с борбата със самия вирус. "Страхът, произтичащ от опасенията за зараза, има по-силен негативен ефект върху икономиките, отколкото преките разходи, наложени от епидемията", казва се в доклада.

Нека погледнем към мащаба на предизвикателството, което избухването на вируса постави пред съвременната медицина. Производителността е намаляла в сектори на икономиката, като например селското стопанство и минното дело в резултат на карантинни мерки, както и заради опасения за разпространението на болестта. Много хора работят по-малко, печелят и харчат по-малко, като в резултат се увеличава нивото на бедността. "Основната щета на трагичната епидемия са отнетите човешки животи и страданията, които вече шокираха света", каза президентът на Световна банка Джим Йон Ким. "Но нашето проучване доказва, че колкото по-скоро се получи адекватен отговор за ограничаване и намаляване на нивото на страх и несигурност, толкова по-бързо може да се притъпи към ограничаването на икономическото въздействие на еболата."

Това са



три бедни и нестабилни държави



Но те са успели, в различна степен, да достигнат приличен икономически растеж през последните няколко години. Данни на Световната банка показват, че се очаква намаляване на икономическия растеж. При най-лошия случай на разпространението на болестта икономическата активност на Либерия ще намалее доста рязко през следващата година. Гвинея и Сиера Леоне все пак ще отбележат известен ръст, но той ще бъде доста муден. И трите страни изпитват остра нужда да се поддържа тяхната икономическа инерция, за да се справят с редицата от проблеми и да повишат отчайващо ниския стандарт на живот. Освен това прогнозите предвиждат въздействието на болестта върху Сиера Леоне и Либерия да бъдат по-тежки, отколкото в "нормална" глобална рецесия, макар и не толкова големи, колкото на най-опустошителните конфликти. И двете държави са минали през години на гражданска война, в които техните икономики са отбелязвали повече от 20% спад в растежа. В изявление либерийският президент Елън Джонсън Сърлийф приветства плана на САЩ за борба с вируса, заявявайки, че се надява той да "стимулира останалата част от международната общност да се включи в борбата". "Тази болест не е просто либерийски или западноафрикански проблем. Цялата общност на нациите трябва да се включи в овладяването на тази криза", се казва в изявлението. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че нейната страна ще предостави логистична помощ на Либерия в битката срещу еболата.

Националните правителства и световни организации казват, че трябва да се работи още, за да се разпространява осведомеността за ебола. МВФ заяви, че неговият изпълнителен орган смята да разгледа предложение да се дадат на Гвинея, Либерия и Сиера Леоне



допълнително $ 127 млн.



за борба с икономическото въздействие на еболата. Организацията прогнозира, че растежът в трите страни вероятно ще се забави поради разрушаването на ключови сектори. Тя предвижда страните да се изправят пред недостиг от 300 милиона долара през следващите шест до девет месеца. Сегашната епидемия е най-смъртоносната, откакто еболата е открита през 1976 г. В същото време в Гвинея екип от здравни служители е бил нападнат в село, докато се е опитвал да просвети местните за болестта. Хората в Уамей, южната част на страната, са хвърляли камъни по екипа, който е включвал представители на СЗО и Червения кръст. Най-малко 10 служители са били ранени. Това не е първият подобен инцидент. Има много съобщения за хора в региона, които твърдят, че не вярват, че ебола съществува, или не сътрудничат със здравните власти, опасявайки се, че диагнозата означава сигурна смърт.



Снимка: ЕПА/БГНЕС
Медицински работници изнасят болен от ебола от жилището му в Монровия. Над 3000 души са загинали в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне от началото на заразата, показват данните на СЗО.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Полицай в защитно облекло охранява жителите на Уест Пойнт, които чакат за порциите храна, раздавани от правителството, докато кварталът е под карантина.
3
2374
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
05 Октомври 2014 23:30
Мдааа,и нито дума че де изпратихме 3000 войници,има петрол де пътува за Китай.
06 Октомври 2014 08:27
СПИН, ебола, разсни свински, птичи и други грипове... Ей така - маймуните ги създали в джунглата...
---------------------------------
Сайтът на Генек
06 Октомври 2014 12:36
Ако се съди по изявленията на ООН-то, то лечението на ебола е открито вече и остава само да се преодолее страха от него.
И е по-добре да умреш от лечението на еболата, отколкото от самата нея?

Понякога им се чудя на акъла.

Щом 40 % от нацията са деца, и то друсани, а в същото време ООН се е загрижила за икономическия им растеж - излиза, че се чуди как да увеличи експлоатацията на невменяемите?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД