ВИЗИТКА: Константин Стаменов е председател на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори. Завършил е УНСС, специализирал е финансова журналистика към фондация "Томпсън" и вестник "Файненшъл таймс", във финансовия отдел на "ГлаксоСмитКлайн" във Великобритания и др. През 2002 - 2003 г. ръководи тестов екип по проекта RINGS на БНБ за междубанкови разплащания в реално време. Ръководил е проект по програма "Човешки ресурси", финансиран от Европейския социален фонд.



- Господин Стаменов, кои са спешните задачи пред новия състав на енергийния регулатор освен промяната в цените на тока?

- Не е наша задача да коментираме конкретни назначения в държавната администрация. Но в същото време настояваме за устойчиви решения в системата. Не може за последните пет години да имаме 8 председатели на енергийния регулатор. Очакваме работещи решения не само за ДКЕВР и за министерството на икономиката, но и за държавните енергийни дружества като БЕХ, НЕК и др. Тези решения трябва да се вземат от мениджъри от бранша, а не да идва една политическа партия и да сменя хората само защото те са назначени от техните предшественици. Тези хора трябва да са надпартийни експерти в енергетиката.

- В последно време се нагледахме единствено на кадрови промени, но не и на решения...

- Да, точно така. Но това пречи на решенията - всички работещи в сектора не се чувстват комфортно и не мислят за него, а за това как да оцелеят на работните си места.

- Какво означава новото ценово решение на ДКЕВР за бизнеса?

- То повтаря предишните решения и на практика няма никакви промени за пакетно решаване на проблемите. Това е работа на парче и ние категорично възразяваме срещу нея. Трябва да има план за действие с ясни стъпки и срокове. Ако говорим конкретно - ние сме против новата цена на "задължения към обществото", която е увеличена с 1.56 лв. на мегаватчас. Става дума за милиони левове повече на година за сметка на фирмите. С тези 1.56 лв. комисията няма да се справи с недостига на пари за компенсирането на зелена, кафява енергия и дългосрочните договори. Прилагането на конкретни мерки отново ще бъде оставено за следващото правителство. С други думи, основните проблеми се отлагат. Само че те не могат да чакат.

- Ще протестирате ли, както се заканихте и при предходното увеличение на тока?

- Със сигурност ще протестираме и вече заявихме решението си пред участниците в Енергийния борд. Не сме съгласни с поскъпването на тази такса. Все още не мога да дам подробности около протеста, защото обсъждаме с останалите фирми от федерацията как да действаме. Само за тази година поскъпването за фирмите е около 10% и то е резултат от поевтиняването на тока за бита. Бизнесът плаща евтиния ток на битовите потребители. Засилва се и кръстосаното субсидиране - за да има евтин ток за населението, разликата се заплаща от бизнеса.

От 1 октомври предприятията отново ще бъдат натоварени, като по наши изчисления става дума за милиони левове при спад в потреблението. Трябва да има и други модели на разпределение на тази такса. Такива практики има в редица европейски държави, които ги прилагат с единствената цел да съхранят базовите индустрии, които създават много висока добавена стойност и работни места.

- Какво е решението тогава?

- В повечето държави на ЕС са преценили, че енергоинтензивната индустрия не бива да понася цялата тежест при преход към нисковъглеродна икономика. Затова в редица държави има таван на таксите за плащане на зелена енергия - тя е определена цена за мегаватчас, но не повече от 1 млн. евро на година. В Австрия пък работят според друг модел, който е защитен пред ЕК като справедлив. Той предвижда таксата за зелена енергия да се определя като процентна ставка - примерно 10% от такса пренос, като самата такса пренос е различна за различните нива на напрежение. Така натоварването при големите консуматори на ток няма да е прекомерно, а ще се разпределя пропорционално между различните категории потребители. Това би била една правилна стъпка в посока намаляване на кръстосаното субсидиране.

- Продължава ли практиката да се изнася ток на по-ниски цени в сравнение с цените за българските производители?

- Да, продължава. Една категория потребители - в случая износителите на ток, са освободени от заплащането на такса "задължения за обществото". Тоест те купуват само от евтината енергия, произведена у нас. Скъпата е оставена на всички български битови и стопански потребители. Ако в България годишно се консумират към 40 тераватчаса електроенергия, около 10 тераватчаса отиват за износ. Приблизително една четвърт от потреблението се изнася, като то е освободено от натоварването да плаща за дългосрочните договори и за ВЕИ енергията. Ние казваме - да, има проблем, не можем да съберем достатъчно пари, а в същото време най-евтиният ток, произведен в България, се изнася. Обяснението е, че така износителите са конкурентоспособни. Същото искаме и ние - тези, които произвеждаме продукция, която да се изнася, искаме да можем да се конкурираме навън. В никакъв случай не сме против износа на ток. Но нека се изнася при условията, при които се продава у нас.

- Как ще се отрази една евентуална газова криза на големите предприятия?

- Ужасно - ще загубим клиенти, пазари, поръчки... Ще плащаме неустойки. Решението от 5 години виси със страшна сила и никой не предприе бързи стъпки за довършване на интерконекторните връзки. Те са малки и по-прости проекти в сравнение с изграждането на газопровода "Южен поток" например. Не може "Южен поток", който минава през 10 държави и е стотици пъти по-дълъг, да се строи за 2 години, а ние за 5 години да не мръднем по никакъв начин с работата по интерконекторите. Друг въпрос - някой изобщо направи ли преглед на всички, дори и малки находища в България, които стоят и чакат административни процедури, за да бъдат включени в нашата газопреносна система и заработят, за да се увеличи местният добив? Повечето последни правителства подминаха тази тема. Единствено движение имаше при блока "Хан Аспарух", който беше даден на концесия, но там ще чакаме още няколко години. Макар и малки находища, те са наш източник на природен газ и със сигурност ще повлияят на сигурността на доставките и за намаляване на цената.