И в следващите 4 години държавата ще плаща немалко пари на фирмите по поддръжката на пътищата, за да са в бойна готовност в очакване на снега, но цените вече са намалени наполовина. През изминалата зима поддържането на режим на зимна готовност само за ноември и декември например струваше на бюджета около 15 милиона лева. През тези месеци почти не валя, или по-точно сняг падна веднъж - през ноември. Парите от данъците ни обаче бяха платени за това техниката да е на стартова позиция, а материалите за борба със снега да са осигурени.

Чистенето на снега е една от основните дейности на фирмите по поддръжката. Те се грижат още за изкърпването на дупки, рязане на дървета, храсти и клони, засаждане на растителност, ремонт на водостоци, укрепване на свлачища край пътя, както и отстраняване на незаконни билбордове.

"Плащането за "готовност" през зимата няма как да бъде премахнато, защото съществува изискването фирмите изпълнители след въвеждането на зимното поддържане непрекъснато да разполагат с хора и машини на определените опорни пунктове или бази за снегопочистване. В тази връзка предоставяната услуга е редно да бъде заплатена". Това казаха от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) в отговор на въпроса на в. "Сега" дали и как плащането за дежурствата ще продължи и през следващите години.

В началото на тази година бившето ръководство на АПИ отмени режима на готовност по-рано от обичайното, тъй като беше очевидно, че ще се плащат грешни пари, които обаче са заложени в договорите. Тогавашният председател на агенцията инж. Стефан Чайков обяви, че това е една от клаузите, които ще бъдат променени в новите договори. Парите за готовност ще бъдат намалени наполовина, категоричен бе Чайков и увери, че



средствата ще отиват пак за поддръжка на шосетата,



но не за сняг, а основно за кърпене на дупки.

Сега това наистина е направено. В новите условия за изпълнение на договорите коефициентът за корекция на цената за зимно поддържане е намален наполовина - от 0.6 при старите на 0.3 при новите договори. Така, ако фирмата е оферирала да почиства 1 км път за 1000 лева на месец например, при благоприятни метеорологични условия ще получи 300 лева, обясниха от пътната агенция. Според експертите всички изисквания са съобразени с последните промени в закона за обществените поръчки. Правилата за избор на изпълнител са регламентирани в действащото законодателство и тръжната документация.

Друг много важен нов момент е, че за всички дейности, описани като възможни за възлагане, вече са поставени пределни цени, определени от възложителя. Те са изчислени спрямо средните цени от предходните договори. Държавните експерти уверяват, че с приложените пределни стойности до голяма степен ще бъдат ограничени разликите в цените за една и съща дейност в различните административни области. Процедурите са открити и участниците са ограничени само по отношение на максималните стойности - т.е. имат таван, над който не могат да играят. В противен случай офертата им ще бъде дисквалифицирана, защото не отговаря на условията в търга.



Всеки е свободен да даде значително по-ниска цена,



ако наличните бази, ресурси и технологии му позволяват това, обясниха още от АПИ.

Макар да се знаеше, че договорите на пътноподдържащите фирми изтичат в края на тази година, новите конкурси бяха забавени значително. Все пак те вече са пуснати и в момента върви отварянето на офертите. Все още няма избран нов изпълнител за нито един регион, защото на комисиите предстои да оценяват предложенията на пътните фирми. Първите търгове бяха обявени за пътищата в Северозападния и Североизточния район, където попадат 9 области - Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Плевен, Варна, Търговище, Шумен и Добрич.

Максималната цена, която държавата е определила, че може да плати за снегопочистването, е 1705 лева на километър. Тя се дава за най-скъпата услуга в чистенето на снега - в планински район, за перфектно изринато шосе. След това цените падат според това дали пътят е в равнината и нивото на поддържане е съответно първа, втора или трета степен. Така най-ниската възможна цена е 618 лева на километър, сочи справка в таблиците, приложени към условията на конкурса. Цената за извозване на сняг до 5 км, която фирмите могат да предлагат, не трябва да е над 50 стотинки на кубически метър.

В сравнение с цените, които лъснаха преди 3 години, тези стойности са доста по-ниски. Тогава например стана ясно, че най-скъпо се плаща за чистенето на снега в Плевенско - 2586 лева на километър, докато най-евтино бе в Ямболско - 490 лева на километър.

От таблицата с дейностите, които трябва да изпълняват фирмите,



са отпаднали и абсурдни позиции



като миене на пътен знак, изчислено на квадратен метър. Така, въпреки че за подобни ангажименти не се е плащало, хигиенизирането на табелите излизаше около 30 лева - почти колкото поръчката на нови. Днес в проектодоговорите няма такива клаузи. Освен за снегопочистването другата основна дейност, за която се плаща на фирмите, е ремонтът на пътните настилки. Най-скъпи тук са ръчното изкърпване на дупки - 42 лева на квадратен метър, ръчното пълнене на дупка със студена асфалтова смес - 288 лева на тон, както и студеното кърпене с битум - 396 лева на кубически метър.

Най-скъпата услуга при допълнителните дейности, които може да се наложат, е изграждането на нов водосток - 540 лева на метър. В тази цена се включват изкопни работи, полагане на основи от бетон, доставка и монтаж на тръбите с хидроизолация.

Пътноподдържащите фирми ще отговарят и за демонтажа на незаконни билбордове. Свалянето на рекламно табло с тегло над 500 кг ще се плаща максимум за 240 лв. Предвидено е и ръчно преброяване на движението срещу 6.50 лв. на час. Сметките за озеленяване и ландшафт край пътя сочат, че пределната цена за оформяне на корона на дърво е 30 лева. Храстите ще се чистят за максимум 60 стотинки на квадратен метър, а тревата ще се коси за 60 лева на декар.

Кандидатите ще бъдат оценявани по критерия "икономически най-изгодна оферта". От АПИ се надяват фирмите да са дали наистина реални оферти в диапазона между най-висока и най-ниска цена, за да не се надуват цените на отделните дейности. Дали това ще доведе до по-качествена услуга, предстои да видим скоро. По-лошото е, че



парите за шосета догодина ще бъдат орязани допълнително



Около зимната поддръжка на пътищата винаги е имало някакви проблеми. Освен обичайния - че колкото и да сме подготвени, първият сняг винаги ни изненадва, не се знае как ще се осигури финансирането за този сезон. Защото се оказа, че в бюджета на пътната агенция няма пари за първия сняг.

Зимата обикновено струва на АПИ между 40 и 60 милиона лева. Досега въпреки проблемите с блокирани пътища управляващите винаги са успокоявали, че колкото и да вали, пари има. Но сега, още в края на лятото, вицепремиерът и регионален министър Екатерина Захариева обяви: "Не знам какво ще се случи от октомври, когато има вероятност да започнат снеговалежите. Няма да сме готови заради липсата на пари". Необходими са около 12.5 милиона лева.

Впоследствие шефът на АПИ инж. Лазар Лазаров внесе яснота, като обясни, че пари за почистване на снега има, но няма средства за подготовка за зимния сезон. Например за нова маркировка, където тя вече е изтрита, за дупки и пукнатини, които, ако не се запълнят преди снега, разрушават настилката и нанасят огромни щети. Освен това чупят автомобилите, а също и греблата на снегорините. За ремонти на пътя после ще трябват много повече средства. Няма пари и за нови знаци и почистване на храсти.

Затова според Захариева ведомството вече е подготвило актуализация на бюджета на пътната агенция, така че новото правителство да може да я приеме и предложи за одобрение на бъдещия парламент. Междувременно трябва да се припомни, че точно заради по-топлата изминала зима бяха спестени средства от чистенето на снега. Може би всеки ще се запита, и то съвсем логично: защо онези около 15 милиона лева не са предвидени за зимната подготовка? Няма как, те вече са изхарчени за ремонти и други аварийни дейности по кърпене на дупки. Проблемът се задълбочава и защото част от средствата за пътища са пренасочвани за други неотложни социални дейности и сега не достигат за ремонти. Както "Сега" писа, една от последиците е спирането на работата по трите виадукта на магистралите "Хемус" и "Тракия".

Не е добра и перспективата за финансирането на програмите за пътищата в по-далечна перспектива. През 2013 г. бюджетът на АПИ беше 216 милиона лева, докато през 2014 г. е намален на 196 милиона лева. За следващата година се обсъжда ново драстично намаляване - на 169 милиона лева. Тук трябва да се напомни, че през миналата година приходите от винетки надхвърлиха 220 милиона лева. В последните години те устойчиво растат, така че през тази година вероятно ще са доста повече. По закон те могат да се използват само и единствено за пътища. Очевидно това не се прави, а хазната си присвоява част от парите. Напук на клетвите на всички управляващи, че пътищата са им приоритет.