Поне за едно нещо България трябва да е благодарна, че правителството на Орешарски падна скоропостижно - избави се от нов срам да натиска свое момче/момиче за висок пост в Брюксел, макар и да е негодно. Изпитната сесия в Европейския парламент за кандидат-комисарите се оказа по-трудна от когато и да било. Докато в предишни препитвания са катастрофирали не повече от един-двама кандидати, какъвто бе случаят с Румяна Желева през 2009 г., сега 1/3 от предложените за комисари се натъкнаха на съпротива от евродепутатите. Както образно се изрази брюкселското издание "Юрактив", "Европарламентът взе за заложници 1/3 от тима на Юнкер".



Евродепутатите се наслаждават на властта си,



която формално нарасна с влизането в сила на Лисабонския договор, но доби реално измерение след европейските избори през май 2014 г., когато стана ясно, че Европа остро се нуждае от демократизиране на главните си институции. За първи път тази година Европейският съвет (държавните и правителствени ръководители) отстъпи на Европарламента водещата роля в определянето на ръководителя на изпълнителния орган - Европейската комисия (ЕК). След като усетиха вкуса на първата си победа за очовечаване на еврокрацията, евродепутатите се амбицираха да префасонират и състава на ЕК, който по принцип трябва да приемат или отхвърлят анблок. Тяхната взискателност към личните качества и компетентността на кандидат-комисарите е небивало предизвикателство не само към бъдещия председател на ЕК, но и към изпратилите ги държави. Да ставаше дума за пратеници на новоприети и малки държави, съпротивата нямаше да изглежда толкова дръзка, но когато на прицел са Великобритания, Франция и Испания, положението е сериозно. При това евродепутати оспорват не само годността на кандидатите, но и годността на държавите да претендират за един или друг ресор, при положение че не са пример за подражание точно в същите области, за които биха отговаряли техните представители.



Мъчително бе да се наблюдава



как британецът Джонатан Хил рови отчаяно из "пищови" на масата си, за да намери най-обтекаемите отговори как би управлявал финансовите услуги и общия капиталов пазар на ЕС, след като неговата страна е склонна да напусне съюза точно за да опази от общите регулации финансовата си светиня - лондонското Сити. Много по-обигран в сравнение с него бе френският кандидат за комисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, но въпреки че даде прецизни отговори на всички въпроси, остана подозрението, че ще служи като "троянски кон" на не толкова дисциплинираната във финансите си Франция. В навечерието на препитването тя изпрати лош сигнал към Европа, като дългът й надхвърли 2 трилиона евро и бюджетният й дефицит безнадеждно остана над допустимите 3%.

Заради лошия образ на държавата си, създаван от недемократичното управление на Виктор Орбан, унгарецът Тибор Наврачич не бе убедителен като кандидат за образование, култура, младеж и гражданство. Как точно той ще защитава гражданските свободи в ЕС, след като менторът му ще изисква от него точно обратното, за да се измъкне от европейска изолация? Испанецът Мигел Каньете пък се очерта като проблемен кандидат за климата и енергетиката, защото личната му биография лъхаше на петрол. Макар и да е скъсал връзките си с петролния бизнес, депутатите не го оставиха на мира заради неговия зет, който има участие в петролна компания. Отчаяната самоотбрана на Каньете, че зет му не е член на неговото семейство, само влоши положението му, защото евродепутатите сметнаха, че той не е добре запознат какво означава конфликт на интереси. Не ми се иска да мисля какво би се случило,



ако България бе кандидатствала със Сергей Станишев,



когото неговият политически опонент Бойко Борисов заподозря като възможен претендент. Евродепутатите навярно щяха да го разпитват много упорито защо съпругата му върна по своя инициатива едни пари на Европарламента и защо той не я предупреди навреме въобще да не ги взема. Тъй като всички въпросници за кандидат-комисарите започват с изясняване на тяхната "обща компетентност, ангажираност към европейската идея и лична независимост", можеше при него въобще да не се стигне до отговори за професионалната му годност в определен ресор.

Падането на Орешарски от власт сложи край на съмнителните европейски амбиции на потенциални неподходящи кандидати. Благодарение на това се откри възможност Кристалина Георгиева отново да се представи добре както през 2010 г. и за втори път да умие очите на държавата си, чийто европейски образ иначе е доста неугледен. На неразбиращите каква е ползата за България от нейното издигане до заместник-председател на ЕК и комисар по бюджета и човешките ресурси, може да се дадат поне два отговора. Първо, ползата е, че ни спести вредата от поредно излагане. Второ, тя обеща две взаимно свързани неща: да бъде независима от национални и други влияния и да бъде строга срещу финансовите измами.

Несменяемата с избори родна клептокрация придоби лошия навик да се разпорежда за свое удобство не само с националния бюджет, но и с европейските фондове. За здравето на държавата е много важно



някой да я пляска през ръцете, за да не й се удължават прекомерно



Тъй като националните инструменти за тази работа отдавна са мухлясали, остана да се надяваме на външна намеса. Кристалина Георгиева ще държи и ножа, и хляба в ЕС. Като комисар по бюджета тя ще може да пуска и спира финансирането по европейски проекти в зависимост от коректното им изпълнение, но в същото време като комисар по човешките ресурси ще отговаря и за Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), чиято задача е да разследва злоупотребите с еврофондове. Напоследък ОЛАФ залиня и ще трябва да й се вдъхне нов живот. Енергичен човек като Кристалина Георгиева би могъл да й даде необходимия импулс, макар че (както обеща) няма да се намесва в разследванията.

Дали ще го направи, ако се окаже, че България е вероятен клиент? Тук ще бъде поставена на изпитание нейната независимост и ако държи на думата си, няма да се посрами с компромис. Като български комисар тя ще бъде следена с повишено внимание от другите държави, защото България е под специално наблюдение заедно с Румъния заради корупция на високо равнище. Неслучайно пред трите комисии в Европарламента, които я изслушаха, Кристалина Георгиева настоя за по-бързо изграждане на службата на европейския прокурор. Тя ще разследва измамите с еврофондове, дори когато националните прокуратури си затварят очите. Точно това й трябва на България, която за осем години еврочленство не успя да вкара в затвора никого от едрите измамници, включително и уличените от ОЛАФ. Открива се възможност



парализираната родна прокуратура да бъде "надскочена"



Нищо чудно и българският съд да отиде в определени случаи на резервната скамейка, ако европейският прокурор, който ще бди за общите интереси в ЕС, прецени, че в името на безпристрастното прилагане на европейското право е по-добре някои дела да се гледат не от националните съдилища на засегнатите страни, а от съдилища в други европейски държави. Това би бил най-елегантният и най-ефикасен начин да се пробие непромокаемият български чадър над похитителите на еврофондове, които до голяма степен провалят европейското членство на държавата.

Разбира се, не бива да се очакват чудеса от Кристалина Георгиева, защото Еврокомисията е колективен орган. Но като един от двамата заместник-председатели, които ще бъдат в пряк контакт с всички еврокомисари, тя несъмнено ще има засилено влияние. По тази причина трябва много да се пази от образа на комисар лобист. Нейната резервираност към лобистите в Брюксел и препоръката й да бъдат записани задължително, а не както досега доброволно в създадения за тях регистър, е предупредителен сигнал към някои среди в България да не се опитват да я използват за свои нужди. Родният елит обаче по навик има проблеми в комуникацията с Брюксел и е склонен да възприема сигналите му избирателно. Време е да му се обясни на чист български, че законите се отнасят и до него. Само това да направи Кристалина Георгиева, ще я помним дълго с добро.