Писах няколко пъти как кариатидата на скулптора Павел Койчев бе низвергната; тя не носи фара в морето, не показва пътя на моряците. Сега ще спомена друга кариатида със странна съдба. Тя е 8-метровата кариатида на Фриц Кьониг и е известна като Die Grosse Kugelkaryatide (The Great Spherical Caryatid). Кариатидата носи сфера, която прилича на емблемата на WikipediA. От Google можете да изгуглите Die Grosse Kugelkaryatide (The Great Spherical Caryatid). Скулпторът Фриц Кьониг направи кариатидата, носеща земното кълбо, в Бремен, Германия. През океана тя стигна до Манхатън и бе поставена между кулите близнаци на Световния търговски център, за да внушава, че пътят към мир и разбирателство минава и през търговията, която също е важна форма на международното общение. Тази кариатида беше пред безброй очи; вие знаете, че Ню Йорк е пъстър, многоезичен и многокултурен мегаполис, където живеят, работят или като мен просто минават хора от всякакви националности, раси и религии. Никой не се възмути, че кариатидите са създания на въображението на езичници.

За съжаление, в България наред с достойните духовници има клирици, които си навират гагата в неща, които са над техните калимявки; те се възмутиха, че Павел Койчев направи черноморската кариатида по подобие на кариатидата, намерена ведно с други тракийски съкровища при разкопките на свещарската могила недалеч от град Исперих.

Около die Grosse Kugelkaryatide се събираха жени и мъже по всяко време, но особено много, когато за нисшите чиновници в Световния търговски център настъпваше lunchtime или те имаха coffee break. Тогава те излизаха на въздух вън от климатизираните офиси, похапваха или пиеха кафе, някои запалваха цигара, което беше невъзможно вътре, не само поради забраната да се пуши, но и защото димът от твоята цигара може да задейства противопожарните сензори по таваните. Около кариатидата беше изрядно чисто, можеше да се изтегнеш направо на грижливо поддържаната морава или да поседнеш на някоя от пейките край водоскоците. Дизайнерите в архитектурното бюро на Минору Ямасаки бяха проектирали водоскоци като шадраваните на "Масджид ал Харам", голямата джамия в Мека; сферата - на мястото на Кааба, стария храм, около който е построена джамията. Навлизам в тези подробности с огорчение, понеже за зла ирония на 11 септември 2001 г. ислямски фанатици събориха кулите близнаци на Световния търговски център и избиха почти три хиляди души, които нищо не им бяха сторили. Казвам каквото знам, не зная, нито някога ще узная кой е подбудителят на двойния таран; книгите и филмите за тараните загнездиха подозрения у мнозина, у мен включително. Не изключвам почитта към ислямската култура, проявена от проектантите и дизайнерите в архитектурното бюро на Минору Ямасаки, допълнително да е озлобила джихадистите против "неверниците". Злата ирония на събитията преследва всички нас. Сега в Леванта, както знаете, джихадистите режат главите на западни пленници, разпространяват документални видео- и фонозаписи как ги колят. Но животът е многолик, ние сме хора и Бог дарил човеците със способност с всичко да се шегуват:

Събрали се на видеоконференция, виртуално и дистанционно, един западняк, един джихадист и един добър човек. Джихадистът казал: Ще ви заколя в името на Аллах, ще отида в мюсюлманския рай и ще пия шербет. Уаспът (Wasp - White Anglo-Saxon Protestant) казал: Моят Бог е по-силен от твоя, аз дистанционно ще те утрепя с безпилотни дронове. Добрият човек казал: Аз, слава Богу съм атеист, пардон - агностик.

Може да не са верни подозренията, че някой е режисирал тараните. Агоп казал на Гарабед: В долапа намерих сребърната лъжичка за кафе и разбрах, че ти не си я откраднал, както те подозирах, но лошото чувство остана. У мен остана лошото чувство, че аз съм виновен за тараните. Аз не се правех на кариатида, аз ухилен и с разперени ръце се правех на самолет, налитащ на кулите близнаци, когато Бойко Станкушев от борда на корабчето ме фотографира на фона кулите. Ще речеш, че съм знаел какво ще стане, че у мен се бил вселил Der Zeitgeist, духът на времето.

Аз не зная какво е духът на времето. Не знам, че през 812 г. Крум превзел Анхиало, че Поморие било Тутхон на български, че имало и войни, и търговия между българи, визнтийци и османци. Туй Василико, Царево, Анхиало, Мичурин, Поморие ми се смесват в главата. Зная, че имаше хубава паста за зъби "Поморин", а сега няма. Не съм историк, та да разказвам неща, които не съм виждал.

Виждал съм кариатиди. Видях, че в България пак имаше избори. Виждам, че и с избори, и без избори моят народ си носи теглото като низвергната кариатида.

Нюйоркската кариатида пострада, когато кулите, между които бе поставена, рухнаха. Не я низвергнаха, когато я изровиха смазана изпод развалините. Разглобиха я на съставните й части - 52 отливки от бронз. После пак я сглобиха, но не я поправиха, поставиха я недалеч от мястото, където тя беше, дадоха й да носи вечен огън в памет на жертвите на 2001/9/11. Фриц Кьониг каза, че тя вече не е негова, той не я е направил тя да носи вечен огън, сега тя води свой собствен втори живот и е независима от него. Сега тя стои "rededicated". Казвам "rededicated", щото "препосветена" ми звучи като "преосветена", напомня ми за нашите маслосвети и водосвети. Но както и да го кажа, сега тя е една от туристическите атракции в Ню Йорк, град, който дори само заради това заслужава своето прозвище на световно културно средище.

Някой ще каже: Джимо, в България имаше избори, а ти пишеш за кариатиди. Защо?

Отговарям: Защото изборите ме разсмиват двойно. Разсмиват ме гласуващите, смешни са ми тези, за които те гласуват.

Старците по-ревностно гласуват от младите. "Толкова млад, а вече глупав", казвах навремето. Казвам го и сега. There's no fool like an old fool. Затова не ми вярвайте, когато ви казвам:

Неведоми са пътищата Божии: "Аз съм онзи, който съм." Ибо Той е загадка. Бог не е демократ. Не сме Го избирали с избори.



DI copyright