Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп". Женен, с две деца.

------

- Г-н Георгиев, ГЕРБ вече обяви, че ще направи правителство на малцинството? Доколко възможно е това?

- Строго погледнато, това е възможно. Имали сме такива случаи. ГЕРБ е управлявала по този начин и общо взето успяваше. Но сега е малко по-тежка ситуацията за тази партия, а и социалната ситуация е доста по-тежка. Ще предполага мерки, които не знам дали ГЕРБ ще има куража сама да предприеме. Това е възможно, при условие че съумее да спечели сред съответното договаряне парламентарната подкрепа поне на ДПС или като алтернатива - на Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Друга алтернатива с други организации просто не виждам.

- Колко стабилно ще е такова правителство?

- Ами няма да е стабилно. Просто е обречено на нестабилност. Предстои да се вземат мерки, които допълнително разделят политическия елит. Става дума за проблемите в здравеопазването, КТБ, бюджета. Това са мерки, които прокарват много дебели демаркационни линии между политическите партии в България. Не виждам как ГЕРБ във всеки един от тези случаи ще може да разчита на стабилна парламентарна подкрепа. А тя ще му е нужна, за да може да управлява с това правителство.

- За съставянето на това правителство са необходими големи компромиси. Ще бъде ли ГЕРБ склонна на тях?

- Частично компромисите вече станаха ясни. Част от Реформаторския блок, особено най-голямата фракция там ДСБ, настоява Бойко Борисов или Цветан Цветанов да не са в управлението. Да не забравяме, че самата ГЕРБ се асоциира с тези хора. В края на краищата те са лицата на ГЕРБ. Сигурно ще има нужда и от други идейно-политически компромиси, които засега не са явни, защото никой не е влязъл в режим на дебат върху политики. Там компромисите са още по-сериозни и могат да се окажат решаващи. Компромисите нямат чет, не бих могъл да ги изброя всичките. На ГЕРБ ще се налага да прави сериозен компромис по всяка една смислена политика с другите политически сили.

- Каква ще е ролята на ДПС? Партията на Лютви Местан отново се превръща в незаобиколим фактор, а голяма част от партиите декларираха, че няма да влязат в коалиция с движението.

- Заобиколим е. Има начини да бъде заобиколен, когато имаш толкова много парламентарно представени политически сили. Но във всички случаи без парламентарна подкрепа от ДПС всички други възможни формати за управление в сегашния парламент, естествено под егидата на ГЕРБ, биха били страшно нестабилни. Дори и да допуснем, че се постигне споразумение между ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок, нещо, което изглежда единствената възможна коалиционна формула, различна от правителство на малцинството, пак ще е нужна подкрепата на ДПС. Прекалено крехко ще е мнозинството. Реформаторският блок и Патриотичният фронт са коалиции де факто с вътрешни противоречия.

- Точно това имах предвид, когато казах "незаобиколим фактор" за ДПС.

- Ами единственият, който може да замести ДПС и да го направи заобиколим фактор, е БСП, но в сегашното състояние на партията е невъзможно. Единствената стратегия на социалистическата партия в момента е да бъде лява опозиция в десен кабинет. Така че тя не е в състояние да поеме старата функция на поддържаща, балансираща роля. Това би било самоубийствено за нея в момента.

- Как ще коментирате покачващия се процент за ДПС? Движението на практика разширява хоризонта на влиянието си в райони, където по-рано това бе невъзможно. Да вземем Северозападна България например. Регионът не е със смесено население.

- Вижте, ако употребяваме понятието смесен район в първоначалния му вариант - т.е. район, където има съжителство между българи и турци, да. Но ако разширим понятието, цяла България е смесен район, мултиетническа е. В България има много сериозно присъствие на българските роми. ДПС показа, че има потенциал да привлича всички малцинства около себе си. Как го прави не знам. Но във всеки случай очевидно успява. То и български партии са практикували някои от тези техники...

- За купен вот ли говорите?

- Не само за купен вот. Просто това е умение да се работи с т.нар. лидери по места. Имам предвид влиятелните ромски лидери.

- На какво според вас се дължи сривът в доверието към БСП?

- На няколко пъти на минали избори БСП беше падала до 17% на избори. По-точно всички управленски мандати на БСП са все неуспешни. Имаше избори, когато резултатът й беше 17-18%. Сега тези 15-16% се дължат не толкова на неуспешния мандат, колкото на все пак забележими, а не маргинални алтернативи вляво - АБВ, "Движение 21", още няколко по-малки леви формации. Всичко това изигра своята роля. За съжаление във финалната права на своето лидерство Сергей Станишев изигра много сериозна негативна роля и торпилира моралните устои на соцпартията. Тя загуби способността си да представлява адекватно онези ценности, които са характерни за българския ляв електорат в момента. Така че БСП се отчужди - идейно и нравствено, от електората си.

- Случайно ли пропуснахте обяснението за кабинета "Орешарски"?

- Не, кабинетът "Орешарски" е с управленския мандат на БСП с ДПС. След всеки неуспешен мандат БСП пада все по-ниско в своето влияние. Губи своята електорална тежест. Това е големият проблем. Разликата от други подобни ситуации е, че тя има и конкурент в лявото.

- Странно, това никога не се отразява на ДПС, а само на коалиционните му партньори в управлението.

- Така е.

- На какво се дължи спадащата избирателна активност?

- Не е толкова ниска избирателната активност.

- Под 50% е, най-ниската активност за прехода все пак.

- Това се дължи на електоралните списъци.

- Имате предвид избирателните списъци?

- Да. В тях сега фигурираха 6.9 млн. души. А реално в България има не повече от 5.6 млн. Все по-широка става ножицата между списъчния състав и реалното население на България. Да, хората от списъците сигурно са реални, не са мъртви души. Това са напуснали в един или друг период страната българи. Те не са загубили избирателните си права, но са загубили интерес да участват в български избори. Българите в чужбина по правило не са особено привлечени от участие в парламентарни избори. Единствено българските патриоти са изселниците в Турция. Те уважават нашите парламентарни избори.

- Като говорим за патриоти, имаше толкова много писания, че нашите сънародници от Турция се връщат по домовете си не само за да празнуват Курбан Байрама, а и да гласуват. Обаче Кърджали беше градът с най-ниска активност. Как си го обяснявате?

- И това е един мит. На парламентарни избори в Кърджалийска област участват всички хора, които веднъж са били регистрирани в изборните секции, но голяма част от тях не живеят в България. Тук не действа принципът за уседналост както на евроизборите и списъчният състав рязко набъбва. Този път нямаше смисъл да идват, както се е случвало на предишни избори. Няма смисъл да упражнят "правото" за изборния туризъм просто защото в самата Турция бяха разкрити достатъчно много избирателни секции. Нямаше значение къде гласуваш, бюлетините отиват за една и съща партия. Така че не е толкова ниска активността спрямо реалното население. Освен това няма там провал на ДПС.

- Така е, просто прави впечатление.

- ДПС винаги постига програмата максимум.