Бойко Борисов забранил ръкоплясканията в нощта на вота. И правилно. Победителят на тези избори не е ГЕРБ, а ДПС. Изборният резултат отреди на Догановата партия не просто ролята на незаобиколим фактор, а на управляваща. Нещо повече - ще й позволи да дърпа юздите на властта, без формално да е част от нея. Контурите на бъдещата управленска коалиция вече се очертават на хоризонта. Тя ще е десноцентристка по етикет, каквато е модата на последните 25 години. В нея най-вероятно ще влизат посестримите по европейска линия ГЕРБ и Реформаторският блок (или поне част от него), а ДПС ще им осигурява липсващото мнозинство с подкрепа отвън по "евроатлантическа" линия. Комбина, която Местан обозначи като "ценностна коалиция". И лукаво оправда с необходимостта да се предотврати присъствието на националисти във властта. Прозвуча така, сякаш патриотизмът не е в списъка на официално одобрените евроатлантически ценности.



Конфузна тройка се заформя във властта



Двама от партньорите ще видят зор, докато обяснят на своите избиратели защо протестираха срещу модела "Пеевски" близо година. Вероятно ще станем свидетели и на зрелище, при което "проклятието на България" изяжда юнака, що победил дор до девет пъти. Последният, който му се опъваше, след като закопа БСП с любезното съдействие на лидера й Станишев. Може ли Борисов да откаже тази покана за екзекуция? Не, ако иска да управлява. Съюзът с реформаторите не му осигурява мнозинство в парламента, а широка коалиция с БСП изглежда малко вероятна след категоричното решение на социалистите да оставят Борисов да се оправя с батака в КТБ и с цените на тока. В насипното си състояние левицата няма интерес да влиза във властта под каквато и да било форма, ако иска да я има. Колаборация с ГЕРБ, и то след коалиционния провал "Орешарски", е равнозначна на политическо самоубийство. Остава хипотетичният трети вариант - да направи максимално широка коалиция с участието на всички, но това граничи с политическа утопия.



Реформаторите също нямат полезен ход



Видно е, че бързат да претворят в постове ликуването си от изборния резултат. Гладът е голям, вече 13 години живеят със спомени за мимолетния пир по време на Костов. Със или без Борисов за премиер - това са вторични клаузи. Ако откажат коалиция с ГЕРБ, това означава да подарят поддържащата си роля на вечния противник - "комунистите". Ако приемат офертата, функцията им във властта ще е чисто декоративна. Всеки опит да извиват ръце или да налагат собствени решения, може да бъде париран от страничния рефер ДПС. Гласовете на движението гарантират мнозинство на управлението и без РБ. Те ще са отрезвителят за всяка извънмерна реформаторска претенция. И чудесно средство за шантаж на ГЕРБ.

С други думи - бъдещото управление ще е на ДПС, а играта се очертава по вкуса на почетния й стратег - интересна, с елементи на прелъстяване, лек садизъм и политическа възбуда. Доган знае -



от любовните му игри винаги страда другият



Достатъчно е да видим скръбните физиономии в БСП.

Този десноцентристки кабинет ще е под геополитическия патронаж на САЩ. Вашингтон не крие настойническите си чувства към Борисов, пък бил той и "кучи син". "Умните и красиви" реформатори отдавна са под опеката на американските фондации. ДПС също заяви принадлежността си към този своеобразен "вашингтонски консенсус" с непрекъснатите натъртвания за "евроатлантизъм" в нощта на вота. "Без ДПС е възможно да се съставят и други аритметически мнозинства - има много опции, но ние говорим за ясен евроатлантически профил на това мнозинство", бяха думите на Местан.

Електоралната неприкосновеност на ДПС е на път да го превърне в чудовище. Особено откакто движението реши да надгради етническия вот, който осребряваше при всяка власт, с корпоративни схеми за купуване на ромски гласове и проникване в мизерстващия Северозапад, където немалко българи също се радват на всеки лев. Инвестицията в демографски перспективната общност е добре преценена чисто математически. С времето "географията" на ДПС ще се разширява по естествен път, а вложенията тепърва ще носят дивиденти. Гарантираният вот на свой ред превръща партията в добра инвестиция както за бизнеса, който търси стабилност и предвидимост, така и за външнополитическите партньори на България, които се нуждаят от същото.

В нощта на изборите Лютви Местан



скандализира с две взривоопасни изявления



Първо, изтъкна колко горд е с ромския вот, който безсрамно се пазарува в най-добрите феодални традиции (видяхме го в репортажите), а после се представя за "глас на суверена". ДПС доволства от беззаконието, което практикува, лукаво пробутвайки го като борба за "правата на малкия човек". Партията на сараите се изживява като говорител на "малкия човек". ДПС представя аморалното като проява на морал. Това вещае трагедия.

Споменаването на Украйна в среднощното му изявление е другият скандал. "ДПС ще настоява българското правителство да отстоява баланса между принципите на националната държава и правата и свободите на човека, независимо дали става дума за собствената ни родина, или например за кризата в Украйна", бяха думите му. Всяка аналогия с украинските събития е провокативна игра с огъня.

Подгавряне с публиката представлява и инициативата на ДПС за отваряне на кредитните досиета на КТБ. А фактът, че за отговорник по "прозрачността" е назначен не друг, а самият Делян Пеевски, довчерашен ортак със собственика на банката Цветан Василев, е връх на арогантността.

В епилога да поменем и левицата. Ударът, който й нанесе Сергей Станишев със своето безволие, егоистичен инат и недопустими политически компромиси, се оказа съкрушителен. Станишев е като разглезен син, похарчил милионното наследство на рода си, който зарязва в мизерия и раздори. Днес довчерашните му васали, които 13 години го крепяха на поста, зоват патетично към промяна. Късно е.