Служебният вицепремиер и министър на правосъдието Христо Иванов наду алармата: Брюксел ще отдели България от Румъния след януарския си доклад догодина и ще я остави да се срамува самотна на европейското позорище. Той използва ефира на две национални медии - Нова телевизия и БНР, за да предупреди, че идват сигнали за предстоящо разваляне на тандема, в който двете държави кретат от първия ден на членството си в ЕС през 2007 г. Министърът употреби дори определението, че България е "новият болен човек на Европа" - термин, който не е използван на високо равнище по нашите земи от времето на Османската империя.



Какво уплаши толкова много министъра,



който е пътник заедно с цялото служебно правителство и няма причини да се тревожи, че през януари лично ще се черви заради България, когато излезе поредната порция доклади за двете страни по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Еврокомисията? Христо Иванов не уточни кой е източникът на сигналите, но спешна проверка от българските посолства в държавите от ЕС, за която "Сега" научи от обичайно добре информирани дипломатически среди, показа, че никое правителство освен румънското не настоява за разделянето. Повече от разбираемо е Букурещ да се стреми да се измъкне от компанията на България, която се е оставила на инерцията и не прави почти нищо в сравнение с н, за да се отърве от унизителното наблюдение като непълноценен член на ЕС.

При откриването преди седмица на нова сграда на съда във Фалтичени (област Сучава, Североизточна Румъния) румънският министър на правосъдието Роберт Казанчук бе запитан от журналисти дали е възможно разделянето на Румъния и България по МСП. "Това е сценарий, който може да бъде взет под внимание, сценарий, който може да помогне както на нас, Румъния, така също и на България, отвърна министърът. Такова решение би могло да амбицира българските ни колеги да опитат да отстранят пропуските. Ако изоставането им стане постоянно, не мисля, че вината ще бъде наша и че ние ще можем да направим нещо повече. В такъв случай може да се мисли на ниво Европейска комисия за стъпки за интегрирането ни в Шенген в различни срокове."

По принцип всяка държава се оценява по собствените й постижения и няма пречки двете да бъдат разделени, напомнят след всеки доклад говорители на ЕК. Сега обаче се мъти нещо повече, защото не става дума за преговаряне на правилата на играта, а за тяхното прилагане. Последният доклад за Румъния, който излезе през януари 2014 г., определено бе по-насърчителен в сравнение с доклада за България и събуди надежда у Букурещ, че ще се избави по-лесно от наблюдението самостоятелно, а не заедно с другарчето си по неволя. Нещо повече, появи се шанс идния януари Румъния да отчете втори последователен положителен доклад и така да изпълни условието (напълно произволно) на Холандия за вдигане на бариерата й за Шенгенската зона. Макар че ЕК не вижда връзка между МСП и критериите за влизане в Шенген, се оказа, че тя съществува, защото е достатъчно една държава да залости вратата си, за да се затворят и останалите врати на зоната.



С какво Румъния превъзхожда България,



че да получи поощрение? Лятото на 2012 г. не беше толкова отдавна, когато Букурещ бе поставен под засилено наблюдение заради грубо погазване от изпълнителната власт на базови принципи на демокрацията. Тогава в сравнение с него България изглеждаше добре и правителството на Бойко Борисов дори започна сондажи дали не може да се откачи от тандема с Румъния. Целта изглеждаше постижима, защото през 2013 г. Брюксел написа доклад само за Румъния и временно остави България на спокойствие. Сигналът от ЕК бе подвеждащ и деморализиращ. Българските власти се увериха, че имат насреща си куче, което лае, но не хапе, докато румънските се замислиха по-сериозно, че трябва все пак да му подхвърлят нещо, за да не го дразнят излишно.

В резултат на това в момента 6-има бивши румънски министри са в затвора заради корупция, като известно време им правеше компания и един бивш премиер. Букурещ отчита заедно с това, че бивши депутати, сенатори, магистрати и други високопоставени лица също са пратени да измерват квадратурата на килиите, след като са осветени за корупция. Количеството не е без значение, защото лека-полека се превръща в ново качество - румънският елит получава предупреждение, че не е напълно недосегаем, както бе доскоро. Щом едни са влезли в затвора, може да дойде ред и за други. Разбира се, никой не очаква корупцията на високо равнище да изчезне, но така



се задейства поне правилото "Кради с мярка!",



което е неприложимо в България. Забележете разликата - в същото време нашите власти докладват на Брюксел, че са заловили лекари и шофьори с подкупи. Всички съдебни дела срещу по-едрите риби се въртят на празни обороти, колкото само държавата да отчита, че съдебната система не се ограничава с традиционното си дребнотемие.

Най-видимото доказателство, че в България се краде все повече без мярка, е зачестилото актуализиране на бюджета, защото парите постоянно не стигат. Мине, не мине месец - и хайде да вземаме заеми. Всяко правителство, независимо колко му е писано да изкара, бърза да харчи каквото може и да натика държавата още по-дълбоко в дългове. Даже онези, които още не са дошли на власт, правят авансови заявки. Не се търси отговорност от никого за съсипията, дори да са източвали милиарди през банки или по други канали. Отговорността се стоварва, както обикновено, върху покорните данъкоплатци, за да запушват финансовите дупки, да затягат семейните си бюджети и най-важното - да не се обаждат. В залисията около поредната актуализация на бюджета за 2014 г. служебното правителство пропусна, че вече трябваше да е представило пред Брюксел проектобюджета за 2015 г., за да бъде съгласуван с останалите държави членки според изискванията на т.нар. европейски семестър. Правят се произволни прогнози за увеличаване на дефицита до 4% от БВП, без да се държи сметка, че така държавата се излага на риск да влезе в наказателна процедура за свръхдефицит и да убие доверието на европейските си партньори, че въобще е способна да борави с финанси. На този фон спряното европейско финансиране изглежда още по-логично, а възстановяването му - по-проблематично.

Що се отнася до надеждите на България, че новата Еврокомисия сама ще се откаже от механизма за наблюдение, за да не се излага като комисията "Барозу" със своето безсилие да я вкара в правия път,



перспективата е по-скоро обезкуражителна



Бъдещият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер не само се ангажира да продължи наблюдението, но реши да запази до следващото лято като генерален секретар на ЕК Катрин Дей, която бе координатор за мониторинговите доклади на България и Румъния. Това означава, че предстоящият януарски доклад за България няма да бъде по-снизходителен от предишните. В сравнение с нея Румъния отново може да се представи доста по-добре и да получи някакъв бонус - например, допускане в Шенгенската зона при продължаващо действие на МСП.

За тази перспектива има и допълнителни предпоставки. Румъния не представлява в момента заплаха за шенгенските държави като врата за приток на имигранти, каквато е България. Там няма бежански натиск от Изток въпреки кризата в Украйна. А колкото до бежанците от Близкия и Средния изток, румънските власти заловиха едва неколцина, дошли през България, и ни ги върнаха. Нищо чудно шенгенските държави да решат, че река Дунав е надеждна естествена преграда пред бежанците и да се съгласят да изнесат до нея югоизточната си външна граница. Такава естествена преграда е Марица (Еврос) в Гърция и затова гърците вдигнаха стена по границата си с Турция само в един 12-километров сухопътен участък, където реката прави дълбока извивка към турска територия. В резултат на това бежанският наплив там почти секна. Но се премести към България, която има 260 км планинска и трудно охраняема граница с Турция.

Паническото поведение на министър Христо Иванов издава неговата неопитност в ситуация, при която по-обиграни държавни функционери биха били доволни. Няма доклад на Брюксел, който да е уплашил ръководните среди. Точно обратното - след всеки доклад те изразяват задоволство, че е отчетен въображаем напредък. В резултат на това България все по-малко прилича на "нормална" европейска държава и става буферна зона между Европа и Азия. Което задоволява донякъде както нейните европейски партньори, така и управленския й елит, убеден, че собственото му благоденствие е по-важно от европейското бъдеще на държавата.