В последните дни от мандата си военният министър Велизар Шаламанов излезе с позиция по още един ключов за българската армия и за данъкоплатците въпрос - плана за модернизация на войската до 2020 г. и в частност какви ще са новите й изтребители - руски или западни. С което си навлече гневните реакции както на руските медии, така и на проруски настроените среди в страната.

Случващото се не е изненада, като знаем колко активен е през цялото време служебният военен министър. Дали заради ситуацията в Украйна, или заради срещата на върха на НАТО в Уелс - още в първите дни на мандата си Шаламанов привлече вниманието с плановете си за реформи в армията. Неговият вариант на визията за България в НАТО до 2020 г., в който се говореше, че Русия води информационна война срещу България, предизвика буря от коментари и



накара правителството да смекчи тона,



въпреки че до последно военният министър не се отказа от констатациите в него.

Миналия петък Министерството на отбраната (МО) лансира и продължение на визията - плана за модернизация, като този път беше спазена процедурата по приемане на документа и той беше одобрен от кабинета, а след това пуснат за обсъждане. Така обаче не се състоя предварително обществено обсъждане, което можеше да изглади неяснотите и спорните моменти в плана. Затова не случайно почти веднага след появяването му на сайта на МО се заговори, че документът предрешава избора на нов модел изтребител. Не закъсня и реакцията на Русия - медиите там напомниха остро, че "България оцелява благодарение на руските пари", и осъдиха "неблагодарността" на правителството.

Покупката на нови изтребители е първият от деветте проекта за модернизация, които са описани в приетия план. И тук има логика, тъй като това е най-дълго отлаганият проект и най-спешният. В момента бойната авиация е в незавидно състояние. Летят само четири МиГ-29, а МО прави опит да възстанови полетите и на МиГ-21, колкото и стари да са те.

Според плана до 2020 г.



трябва да бъдат купени 8-10 западни изтребителя



и България да се откаже от руските самолети, включително и Су-25. В бележките под линия става дума за т. нар. интелигентна отбрана, където се разглеждат възможностите България да си сътрудничи с други държави при реализирането на проекти за модернизация. Тук не говорим за съвместна покупка на въоръжение и техника, а за последващо коопериране в поддръжката и обучението, когато става за един и същ вид платформи.

Именно допуснатите възможности тук повдигат въпросите дали с този документ не се предопределя изборът на изтребител. Опасенията на критиците са, че може отсега сделката да е обещана на конкретна фирма или държава, а проформа да се разиграва честна процедура. При предишни сделки се нагледахме и на обогатяване на български посредници с парите на данъкоплатците без никакво основание. Затова проблемът е най-вече да се гарантира липсата на корупция при бъдещата покупка.

Според авторите на документа по проекта, който



ще струва най-малко 600 млн. лв.,



България може да си сътрудничи с Италия, с Румъния ще споделяме опит, а и с Гърция ще имаме консултации по отношение на придобиване на новия боен самолет. На практика тези три държави имат два от трите вида бойни самолети, които участват в надпреварата за новия български изтребител. Италия и Гърция разполагат с F-16 и "Юрофайтер", а Румъния реши наскоро да купи употребявани изтребители F-16 от Португалия. Никъде в документа не се споменава възможността България да си сътрудничи по същия начин с Чехия и Унгария, които приеха на въоръжение изтребителите "Грипен". И двете страни са членки на НАТО, но авторите на документа и дума не споменават за съвместна работа по проекта с тях. Така, макар и индиректно, те насочват избора към двата изтребителя - F-16 и "Юрофайтер".

Допълнителни съмнения хвърля фактът, че с плана за модернизация правителството



прескача няколко етапа в проекта за покупка



на западни изтребители. Един от аргументите на предишното правителство да отложи взимането на решението за изтребителя беше, че то трябваше да реши дали ще се купуват нови, или втора употреба машини.

По време на кабинета на ГЕРБ беше направен нескопосан опит да се купят португалските F-16, които се оказаха трета употреба, но оставката на правителството попречи на тези планове. По време на кабинета "Орешарски" беше внесено решение за проекта в Министерския съвет, но военният министър Ангел Найденов остави решението на следващия редовен кабинет, тъй като става дума за много пари. Въпреки че служебното правителство има ограничени правомощия, сегашното си позволи да форсира плана за модернизация, като в него не уточнява дали ще се купуват стари, или нови машини. Това дава възможност да бъдат купени изтребители втора употреба, каквито са предложенията за F-16 и "Юрофайтер".

Не на последно място, планът за модернизация прескочи и няколко етапа от изготвянето му. Той трябваше да е бъде изработен след приключването на стратегическия преглед на отбраната. С най-прост език той трябва да каже



каква армия искаме да имаме



и какви реформи и модернизация трябва да се направят, за да имаме модерна войска.

Прегледът беше готов на 30 септември и все още не е приет от Съвета по отбрана. А планът за модернизация беше направен преди него и не е ясно как е бил съобразен с прегледа. Също така седем от проектите за модернизация бяха вече записани във "Визия 2020" още преди да започне да се пише планът за модернизация, което пък ясно говори за липса на всякакво планиране.

Точно по този начин през 2004 г. беше приет предишният план за модернизация, по който бяха изхарчени близо 2 млрд. лв. без никакъв ефект за армията, но с голям ефект за комисионерите по сделките. И до ден днешен усещането за предрешен избор на проекти и изпълнители остана. Както вероятно ще се случи и сега. Затова, когато се говори за нов подход в придобиването на военна техника, трябва да се спази принципът на конкурсното начало, за да се гарантира, че и този път парите няма да бъдат хвърлени на вятъра.