|
Може би затова според някои колеги от ЕС най-хубавото на Европейския съвет в Копенхаген е решението да съкрати мандата на сегашната Европейска комисия така, че след изборите за нов Европейски парламент от 1 ноември 2004 г. да има нова Комисия.
Само времето ще покаже как това ще се отрази на перспективите на България за членство в Съюза. Шегата настрана, но първата реакция на г-н Ферхойген по повод на решенията в Копенхаген за нашата страна бе да "помечтае" за присъединяването на България към ЕС "през следващите петнадесет години, когато членове на Съюза ще станат и Румъния, и Турция, и страните от Западните Балкани".
Всъщност след Копенхаген
България може да погледне по-уверено на своето европейско бъдеще
"...Съюзът си поставя за цел да приветства България и Румъния като пълноправни членове през 2007 г." Това е ключовата фраза, с която Европейският съвет даде "зелена светлина" по пътя ни към ЕС.
Много важно е и записаното в Съвместната декларация "Единна Европа" на 15-те сегашни членки на ЕС и присъединяващите се нови 10 съгласие, че "постигнатите досега резултати в преговорите няма да бъдат поставени под въпрос".
В практиката на ЕС по принцип съществува възможност да се отворят за предоговаряне временно затворени глави. Това обаче може да стане само със съгласието на всички преговарящи. В противен случай възможността остава само като принцип. Това също е практика в ЕС.
При сегашното разширяване ЕС допуска възможност да се отворят временно затворени глави. Евросъюзът дори счита, че това ще е наложително, защото към момента на присъединяване на новите страни вече ще е влязло в сила изготвяното сега ново европейско право в областта на енергетиката, транспорта, правосъдието и вътрешните работи.
Това предоговаряне не е задължително да бъде отразено в основния текст на договора. То може да се оформи като приложения, протоколи, допълнителни протоколи, декларации и писма към основния договор. Именно така се постъпи при изготвянето на Европейските споразумения за асоцииране. Самата декларация "Единна Европа" ще бъде приложена като анекс към Договора за присъединяване на десетте.
В Копенхаген бе взето и много важното решение България да участва като наблюдател в започващата през 2004 г. Междуправителствена конференция, която ще определи новия облик на Съюза, както и във всички комитети и агенции на ЕС. Принципите и детайлите за това участие "ще бъдат уточнени на по-късен етап". Така би трябвало да бъде преодоляна неяснотата за съдбата на структурираните отношения (срещи на най-високо държавно ниво, на министри и старши служители), на засиления политически диалог, Европейската конференция и на другите форми на сътрудничество, които досега съществуваха в отношенията на ЕС със страните-кандидати.
Други моменти от решенията в Копенхаген не са толкова неясни, но предизвикват не по-малко въпроси.
"Пътната карта" не отговаря на очакванията, които бяха създадени около нея
Тя сбито повтаря Редовния доклад за напредъка на България към членство в ЕС, съчетано с елементи на изготвения по-рано т. г. План за действие за укрепване на административния и правния капацитет. В нея липсват конкретни времеви рамки, няма и график за преговори. Много интересна е финансовата част, за която много се говори напоследък.
Според "картата" през 2004-2006 г. ЕС ще предостави като "увеличена предприсъединителна помощ" за България 1.197 млрд. евро, разпределена по следния начин: 368 млн. през 2004 г., 399 млн. през 2005 г. и 430 млн. през 2006 г. Тези суми са съответно 20, 30 и 40% от усреднения размер на помощта през периода 2001-2003 г. Изрично е посочено, че няма възможност за "допълнителна помощ за закриване на ядрени мощности през периода 2004-2006". Тъй като "на този етап на преговорите не може да се каже дали и - ако - колко и кога ще са необходими допълнителни средства от ЕС за тази цел", ще е необходимо да се създаде "допълнителен резерв в рамките на вече договорения бюджет на Общността за периода 2000-2006 г." и "такива разходи ще трябва да бъдат предвидени в бъдещи бюджети на Общността".
При едно сравнение на посочените по-горе и вече одобрени от ЕС суми на помощта за нашата страна с това, което сега получаваме от ЕС, се оказва, че
"допълнителната помощ" за България всъщност не се увеличава
и през всяка от трите години на периода 2004-2006 г. остава около 2% от БВП на България.
По данни на ЕК през тази година България трябва да получи по линия на програмите ФАР, САПАРД и ИСПА 342.5 млн. евро (това включва максималните решени суми, а не само реално отпуснатите или усвоени средства). Това представлява около 2% от брутния вътрешен продукт на страната.
Използвани са данните на Националния статистически институт за БВП по текущи цени за 2001 г. (29.618 млрд. лв.) и са приложени прогнозираните проценти за ръст на БВП през следващите четири години, които се използват както от нашето правителство, така и от ЕС по линия на Предприсъединителната икономическа програма, а именно: 4% за 2002 г., 5% за 2003 г. и по 5.3% за 2004, 2005 и 2006 г. Фиксираният курс е 1 евро = 1.95583 лв.
Освен това през 2004-2006 г. 75 млн. души население на десетте присъединяващи се към ЕС страни ще получат общо 40.852 млрд. евро, което представлява по 545 евро на глава от населението на тези страни.
През същия период България ще получи 1.197 млрд. евро, което при 7.9 млн. български граждани - цифрата, с която работи ЕК, означава по 152 евро на глава от населението.
Или
България ще получи 4 пъти по-малко от 10-те
на глава от населението.
Вярно е, че ЕС не работи с такава методика и че най-важното е усвояемостта на средствата. Става дума обаче за разликата между това да си вътре и вън от ЕС.
Уместно е да се припомни, че бюджетът на ЕС през т. г. възлиза на 95 млрд. евро, което представлява по-малко от 1.05% от брутния вътрешен доход на 15-те сегашни държави-членки, а нетната стойност на разширяването на Съюза с десетте нови страни ще струва само 0.06% от БВП на сегашния ЕС.
Рано или късно у нас трябва да се появят изчисления за това колко ще струва присъединяването конкретно на България към Съюза. Това може да се наложи и по-скоро от очакваното.
Най-напред, защото догодина Съветът за асоцииране България-ЕС би трябвало най-после да вземе решение за преминаване към втората фаза на преходния период на асоциирането. Това ще бъде и необходимо доказателство, че се изпълнява Европейското споразумение - базата на отношенията ни със Съюза до присъединяването към ЕС.
Освен това се очаква още догодина да започнат предварителни дебати по бюджета на Общността за 2007-2013. Съветът на министрите вече одобри един ключов компонент на този бюджет - размера на директните плащания по Общата селскостопанска политика, - и то във вариант ЕС от 25 държави-членки до 2013 г. За тези плащания ще отиват над две трети от селскостопанския бюджет на Общността, а той е почти половината от целия бюджет на Съюза. На България ще се наложи да си отвоюва място в новия бюджет на ЕС.
Това изисква
нов консенсус и максимална концентрация на националните усилия
Необходимо е преди всичко всички парламентарно представени политически сили да преосмислят своята отговорност в отношенията България-ЕС. За да няма импровизации, които да предизвикват удивление не само у нас, но и в Съюза. Сега след Копенхаген те биха могли на практика да покажат нова отговорност и конструктивно взаимодействие например за изготвянето на изисквания от ЕС Национален план за развитие. Той действително би трябвало да е "национален", а не "кабинетен".
Копенхаген налага значително да се подобри взаимодействието между изпълнителната и законодателната власт за по-бързо и ефективно въвеждане на европейското право - като един от елементите на изграждането на правова държава у нас. Това взаимодействие е най-важният елемент на целия процес на подготовка, а след това и на пълноправно членство в Съюза. У нас от години има какво да се желае в това отношение.
Съдебната власт сама по себе си не е проблем в отношенията с ЕС, но тя трябва да бъде подготвена отсега за ефективна работа от момента на пълноправно членство в Съюза. В противен случай българската съдебна система ще бъде заменена от Съда на Европейските общности в Люксембург, а това, както се казва в една популярна реклама, струва доста.
По друг начин стои въпросът с административната реформа - другия обект на засилен мониторинг от страна на ЕС. Колкото и да е желателно, атестирането на държавните служители, което предстои да започне догодина, няма да е достатъчно. Необходими са много по-радикални действия. Трябва да се променят Законът за държавната администрация и Законът за държавния служител. С въведената от тези закони политизация на държавната администрация България не може да бъде член на ЕС и това става все по-ясно не само в Съюза, но и у нас.
След Копенхаген поновому възниква и необходимостта от приемане на Закон за дипломатическата служба. Българските дипломати вече 15 години се надяват на такъв закон, с който да бъде изградена самостоятелна, строго професионална и добре уредена дипломатическа служба. Само с такъв закон в Министерството на външните работи ще може да се изгради и изискваният от ЕС административен капацитет с, включително, постоянен Политически директор и Европейски кореспондент за ефективно участие в Общата външна политика и политика на сигурност, а сега вече - и в Европейската политика на сигурност и отбрана, което пък е пряко свързано с бъдещото ни членство в НАТО.
Нашата страна да разработи и "политика за развитие" (към развиващите се страни), както посочва ЕС. От своя страна, включително в контекста на политика за развитие, България би могла да предложи на Съюза да включи нашите западни съседки, а и всички останали балкански държави, в проекти, които да осъществяваме съвместно по програма "ФАР - трансгранично сътрудничество" и "Интеррег". Това е допустимо по регламентите на тези програми.
Дори по тези "малки" и на пръв поглед частни въпроси е необходим политически консенсус. Големият национален консенсус е необходим за силна преговорна позиция пред ЕС.
Особено подходящ за постигане на националните цели момент настъпва догодина, когато председатели на Съюза ще бъдат последователно Гърция и Италия - две приятелски на България страни, на практика доказали, че могат да бъдат "локомотиви" на нашето движение към Европейския съюз, така както през тази година бяха Испания и Дания.
А какво по-хубаво от това догодина, през декември, в Залата на Хорациите на Капитолийския хълм в Рим България да подпише своя Договор за присъединяване към Европейския съюз - същата зала, в която преди 45 години бяха подписани договорите, поставили основите на днешния Европейски съюз?!
* Авторът е действащ дипломат и член на Българското дипломатическо дружество