:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,396,841
Активни 92
Страници 14,663
За един ден 1,302,066
Ревизия

Правителствената 2002-а - гаф подир гаф, но с хепиенд

Добре че ни поканиха в НАТО и ни обещаха 2007-а за ЕС. Иначе кабинетът трябваше вече да е умрял няколко пъти
Снимка: Емил Иванов
2002 бе година на правителствени гафове, точещи се с месеци и прехождащи от едната година в другата. Кабинетът "Сакскобургготски" - къде от мила неопитност, къде от великодушно безхаберие, къде от свещена глупост, често достигаше до неистов трагикомизъм в самозаплитането си в гафове, от които всъщност не е застрахован нито един кабинет. Царският обаче такъв бе дарен свише и с премного късмет.

Та затова всеки от крупните гафове на кабинета имаше за финал хепиенд: дадохме АЕЦ "Козлодуй", но ни дадоха 2007-а за ЕС; гръмнахме ракетите, но ни поканиха в НАТО; пренебрегнахме националната сигурност заради "Краун ейджънтс", но имаме повече сигурност по митниците; сключихме договор с "Майкрософт", но чиновниците вече кликват прозорчета с български надпис; създадохме заради мултаците Съвет за икономически растеж, но накрая ги натирихме от съвета; влязоха масово чиновници в бордовете, но после им дръпнаха зелника... Халал да са им гафовете. Поне можем да се смеем до насита.



Затварянето на малките реактори в АЕЦ "Козлодуй"



2002 бе за кабинета година на размирици за мирния атом. Скандалът за бъдещето на атомната ни електроцентрала, който се точеше почти от началото на годината, ще продължи в съдебната си фаза и през следващата. А и се задава май някакъв референдум.

На 22 януари при посещението на гръцкия премиер Костас Симитис домакинът му Сакскобургготски заяви, че България ще положи усилия за затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй", каквото е желанието на Европейската комисия. Министърът на държавната администрация Димитър Калчев додаде, че "действително ориентацията е 2006-а, там едва ли ще има някакви компромиси".

С изказването си премиерът бламира прясно назначения за енергиен министър Милко Ковачев, който 10 дни преди да дойде Симитис, заяви пред Ройтерс, че кабинетът ще се бори датата за затварянето на 3-и блок да е 2008-а, а за 4-и - 2010 г. Колежката му Меглена Кунева побърза да го тушира - това било негово лично мнение. Публиката бе хвърлена в оркестъра и нещата буквално завряха.

Правителството се опита да прехвърли проблема на предишното - още през 1999-а споразумението Костов-Ферхойген било предрешило съдбата на централата. И натовари Милко Ковачев да изработи национална енергийна стратегия.

СДС и БСП веднага обвиниха премиера, че е предал националните интереси, а жълтите депутати заобясняваха как Симеон не бил разбран правилно.

Недоразбраният цар спешно отиде на посещение в атомната централа. Пред Дома на енергетика в Козлодуй той бе освиркан - за първи път откакто е премиер. На бял свят се появи Национален комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй", който разви бурна дейност в следващите месеци. На 10 юни пък пет синдиката от "Козлодуй" и Световният съвет на ядрените работници внесоха в Люксембургския съд иск срещу ЕК заради неправомерното й искане за по-ранно извеждане от експлоатация на малките блокове. Месец по-късно първоинстанционният съд в Люксембург отказа да даде ход на делото, защото няма решение на Европейската комисия по този въпрос. Това някак си обори твърденията на кабинета, че правителството на Костов е предрешило въпроса през 1999-а.

Със свое решение Народното събрание прие на 17 юли енергийната стратегия на кабинета, готвена почти половин година, в която за учудване на всички думите АЕЦ почти липсват. Парламентът даде доста обтекаеми препоръки на МС да проведе консултации с Еврокомисията за АЕЦ. В тях правителството трябвало да стъпи върху достигнатото ниво на безопасност на централата и на това какви биха били разходите при алтернативен източник на електроенергия.

Два месеца по-късно обаче кабинетът стъпи не точно там, а накриво и на 26 септември реши да затвори 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г. Решението било оформено от правителствената администрация с дата 1 октомври. А на следващия ден парламентът излезе с решение, което изисква затварянето на 3-и и 4-и блок "да не предхожда пълноправното членство на България в ЕС".

Потекоха спорове за милионната част от секундата - нали искаме членство в ЕС през 2007-а, пък краят на 2006-а за блоковете е на секунда и милисекунда от нея.

Настрадинходжовският подход на кабинета с цепенето на секундата имаше мимолетна слава, защото още на другия ден червени депутати разкриха тайното решение на кабинета от 26 септември. На 4 октомври 11 души от Коалиция за България внесоха жалба във ВАС с искане то да бъде отменено. Съдът отказа да спира действието на решението, защото се отнасяло до бъдещо събитие, но допусна жалбата и се очаква да се произнесе през януари. СДС и БСП поискаха вот на недоверие на кабинета, но мнозинството го отхвърли.

За идния месец остава новият казус. Какво следва, ако съдът отмени решението на кабинета и ако 5-членка го потвърди? Ще отваряме ли отново глава "Енергетика"? А остава ли ангажиментът за 2006-а?

Хубаво, че поне получихме някакво потвърждение от ЕС, че може и да влезем в съюза през 2007-а. Току-виж наистина го направим на милисекунди разстояние след смъртта на 3-и и 4-и блок на АЕЦ.



Унищожаването на ракетите



Унищожаването на ракетите СС-23, "Скъд" и "Фрог" бе не толкова трагична - все пак влизаме в НАТО, колкото комична история. И тя като сагата "Козлодуй" обаче ще продължи и през следващата година. Но ракетите ни явно са били обречени на трагикомичен край на службата си в българската армия - още след онзи мъчителен американски нонпейпър от 1997 г.

Новината, че сме решили да се разделим с ракетите, дойде по добра нашенска традиция от чуждите медии. По време на посещение на външния министър Соломон Паси през декември 2001-а в САЩ в. "Вашингтон таймс" писа, че България е решила да унищожи своите СС-23 в очакване да я поканят за член на НАТО през октомври 2002-а. На връщане от Вашингтон Паси съобщи, че ще получим щедра американска помощ заради ракетите. Два месеца по-късно Свинаров приземи американската щедрост - надявал се на $ 7 млн. компенсации.

Истинското ходене по мъките обаче дойде, след като кабинетът взе формалното си решение за унищожаването на ракетите в края на 2001-а. Започна дългомесечно мъдруване и тюхкане за технология и място на унищожаването. Стигна се и до почесване по тила - дали пък не трябва парламентарно решение за това.

На 31 май Свинаров и US посланикът Пардю подписаха меморандум за унищожаването на над 100 ракети СС-23, "Скъд" и "Фрог", а на 12 юни парламентът ратифицира споразумението.

Оттук навлязохме в същинската фаза на мъчението - къде да стане унищожаването. Избран бе полигонът Змейово край Стара Загора. Местното население воглаве с кметове, областен управител и структури на БСП мигом се вдигна на бунт. Екоексперти започнаха да гадаят колко солна киселина ще се изпари в атмосферата. А на хората край с. Пъстрово им се запривижда тротилова мъгла. Някои пък направо ги сърбяха носовете от барут.

Военните се свиха и решиха първо да се гърми експериментално по 1 ракета от 3-те вида. Но пък се започна с успокоителна бомбардировка от конвенционален тип. На 5 юли на полигона Корен край Хасково самолети взривиха 96 авиобомби, които били с мощността на взрив на СС-23. Показното бе за пред старозагорските лидери - да видят, че няма страшно, и да разкажат по родните си места. Само областната на Стара Загора Мария Нейкова обаче се почувства успокоена.

Поради юлската жега на социалистите изведнъж им щукна, че с унищожаването на ракетите можем да накърним интересите на Русия, защото те може и да се водят нейни. И призоваваха кабинета да покаже договор за покупката им от СССР. Жегата не пощади и "Гергьовден", което издигна идеята за референдум за съдбата на ракетите. От нея бе засегната и екоминистърката Долорес Арсенова, която изтърси, че тия бомби били втора употреба.

Най-сетне на 10 септември на полигона Змейово, край с. Пъстрово пред политици, военни, депутати, министри и пред медиите бе взривена първата бойна глава от СС-23. Три станции измериха нормална екосреда и министър Арсенова увери населението, че спокойно може да си пасе кравите. Към гърмежа на бойните глави на останалите ракети вече нямаше никакъв интерес. Проблем си останаха двигателите.

Жителите на пернишкото с. Студена осуетиха плана на МО през нощта на 9 октомври да закара 6 СС-23 там. Местните препречиха пътя на машините и ги върнаха обратно. Подобна случка стана и заради авиобазата Габровница - хората препречиха жп линията София-Видин.

И проблемът с ракетите ще продължи да се влачи догодина. Освен ако двигателите вече тайно не са унищожени. Хубаво е, че все пак ни поканиха в НАТО.



Стенограми, стенограми...



Ако минавате покрай "Св. Александър Невски" и на сергиите с

ордени и антики все още не се продават свободно стенограми от заседание на Министерския съвет, да знаете, че е въпрос само на време. Защото изнасянето на тези документи и публикуването в печата 1:1 на това, което си говорят министрите дори на закрити уж заседания, стана нещо като национален спорт. По-точно като война, която властниците водят помежду си и в която оръжията са стенограмите.

Първият залп даде "Монитор", който на 31 януари публикува стенограма от гласуването на предложение за създаване на Съвет за икономически растеж. Публиката потресена установи, че Симеон можел да се изразява смислено и на място. Премиерът пояснява на колегите си що е това клуб "Възраждане", защо не му харесва по-широкото му представяне в този съвет, какво трябва да се направи и тъй нататък.

Оказа се, че различните лобита в МС изобщо не се шегуват, когато им се налага да прокарват интересите си. В случая министърът на държавната администрация Димитър Калчев нахално заявява на премиера, че е съгласувал това предложение с колегите си и с организациите, които ще влязат в съвета. После пък се оказа, че не го бил съгласувал с всички. Номерът не мина и някъде към средата на годината Съветът за икономически растеж заработи, така както беше замислен първоначално. Дали наистина върши работа, е рано още да се каже.



Стенограмата за "Краун ейджънтс"



Втората стенограма бе пусната в "Труд" и вдигна далеч по-голям шум. Този път това беше стенограма от закрито заседание на кабинета, състояло се на 31 октомври предишната година, на което е трябвало да се одобри докладът с "Краун ейджънтс" за митниците. Гафът в този случай не се състоеше точно в това, което са си говорели министрите, въпреки че опозицията се закани да иска вот на недоверие заради този договор. Те просто са обсъждали как да представят договора от особена важност за държавата, така че да не се налага да се обявява процедура по Закона за обществените поръчки.

Гафът е в самия акт на изнасянето на стенограмата и безпомощната реакция на премиера и министрите му. Още в деня на публикуването й автентичността на текста бе подложена на съмнение. След няколко дни Калчев обяви на всеослушание, че текстът е автентичен и се прави служебна проверка, за да се разбере кой я е изнесъл.

Заплетените обяснения продължиха няколко месеца, докато в разгара на лятото не се разбра, че нещата са далеч по-сериозни. Оказа се, че самият запис от това заседание е манипулиран. От него са изрязани началото и края. Остатъкът наистина е публикуван коректно във вестника, но от него излиза, че идеите за договора са дадени не от тези министри, които всъщност са ги дали. На всичкото отгоре се оказа, че в архива на правителството фигурира само орязаният запис, което говори, че манипулацията е правена в най-високите етажи на властта.

Есента вътрешният министър Петканов обяви, че има виновен за случая, но кой е той и дали и как е наказан, остава в тайна и до днес. Няколко чиновници от деловодството на МС отнесоха леки дисциплинарни наказания.

В какъв хаос работи правителството е видно и от нещо съвсем невинно на пръв поглед. Има министри, които седмици наред предлагат една и съща точка на заседанията. Но те просто не минават, защото колегите им намират кусури и материалите остават да се доработват още доста седмици, макар понякога да става въпрос за елементарни неща.



Безспорният рекордьор е вицепремиерът Николай Василев,



чиито инициативи тази година все нещо не успяваха да минат през ситната цедка на правителствените юридически експерти. Дори гръмко обявяваните от него нови закони за следващия етап от структурната реформа висяха месеци наред в сградата на "Дондуков" 1, преди кабинетът да ги гласува. Обикновено с големи компромиси, а понякога и орязани от най-съществените си части. Личният рекорд на вицето е въвеждането на защитна мярка срещу вноса на кроненкоркови капачки. Тя бе предлагана 5 пъти и също толкова пъти бе връщана. При това без да е ясно дали наистина е била приета, защото накрая всички наблюдатели на работата на МС изгубиха интереса да питат какво аджеба стана с капачките.



Договорът с "Майкрософт"



Министерският съвет успя през 2002 г. да се набърка и в скандал за сключен договор, макар че на него обърна внимание предимно специализираната компютърна преса. На 17 май министърът на държавната администрация Димитър Калчев подписа договор с "Майкрософт", по силата на който подопечните му служители се снабдяват с 30 000 пакета софтуер "Windows XP" и "Office XP" на български език срещу $ 13,650 млн. Липсата на конкурс по Закона за обществените поръчки Калчев оправда с експертното мнение, че не можело заради авторските права, които "Майкрософт" има върху своите продукти, и поради практическата липса на конкурент в това отношение. Другият му мотив беше, че 80% от служителите в държавната администрация не знаели английски и новият софтуер щял да ги облекчи.

През есента обаче ОДС внесе сигнал в прокуратурата за тази сделка. Депутатите Иван Иванов и Стойчо Кацаров твърдяха, че така един пакет софтуер излиза по $ 455, докато Българската асоциация за информационни технологии е купила миналата година същия софтуер, но с далеч по-малък обем, срещу $ 255 за пакет. Логично би било, щом поръчката на МС е толкова голяма, и отстъпката да е по-голяма, а не обратно.



Чиновниците пак масово в бордове



"Новото време", което миналата година се опитваше да ни втълпи, че неговите представители във властта са по презумпция скромни, бедни и невинни, през 2002 г. показа и друг образ. Оказа се, че в управлението на държавните фирми гъмжи от заместник-министри, началници на кабинети, главни секретари на министерства и дори пресаташета.

На правителствения пресцентър му трябваха цели 7 месеца, за да провери и установи кой откъде взима допълнителна заплата. Рекапитулацията показа 35 зам.-министри, участващи в съветите на директорите или в надзорните органи на държавни фирми, често пъти нямащи нищо общо с ресорите им на замове. Вярно, че рекордите на предишното правителство - Христо Михайловски например бе в бордовете на 4-5 предприятия - не можаха да бъдат достигнати. Само няколко чиновници са едновременно в директорските съвети на по две фирми. Но пък зам.-министър на вътрешните работи да управлява панаир, на правосъдието - туристически комплекс, а на финансите - НЕК, е доста странна логика.



Булото на невинността свалиха и областните управители -



олицетворението на централната власт по места. Те наистина се оказаха едно напълно цветисто регионално олицетворение на "Новото време". Единият бил сниман да играе гол около кол, а иначе назначавал за директор на предприятие човек пряко волята на жълтата депутатка Юлияна Дончева. Другият... След дълги порнографски подробности и махленски вътрешнопартийни обвинения кабинетът намери някакво разрешение, като в средата на годината уволни областните на Бургас и Шумен Стефан Корадов и Владимир Владов. Не за друго, а заради продължилата дълго време полемика в медиите, дето уронила престижа на НДСВ и на институцията на областния управител. Иначе нямало нищо лошо в кадруването от депутати и областни, нали жълтите си нямат структури, както каза министър Калчев.

Ех, те колко неща още си нямат в царското правителство... Затуй и догодина ще имат още много гафове - няма как. Ама като няма вече НАТО и ЕС в замяна, кое ли ще ги компенсира?
 
Унищожаването на ракетите даде свеж импулс за традиционната деветосептемврийска манифестация.
 
Отговорникът за областните управители министър Калчев на няколко пъти през годината привикваше в МС наместниците на централната власт по области. Повечето им идвания в София обаче бяха предшествани от скандали с жълти депутати и видеокасети с голи танци.
 
Веселяшкото настроение не напусна представителите на кабинета "Сакскобургготски" през цялата 2002 година - напук на сътворените гафове.
 
Шефът на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов (отзад) помага на вицепремиера Николай Василев да извести чрез камбаната началото на сесия на Софийската фондова борса. Въпреки непрекъснатите клетви, че тази търговия най-после ще се раздвижи, пазарът на акции у нас си е същият както през предишните години.
575
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД