:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,387,168
Активни 67
Страници 4,990
За един ден 1,302,066
Жестикулации

Симеон II като Наполеон Бонапарт

"След като излъга хората с популистки обещания преди изборите, сега ги лъже, че не е популист, а реформатор."
Веселин Стойнев, "Сега", 27 декември

Удивителна злоба изпитват към г-н Сакскобургготски седесарите. Чудя се дали якобинците не са изпитвали същото към Наполеон Бонапарт. Тази злоба е толкова остра като вътрешно изживяване, че изобщо не се побира във феномена "вражество". Така и толкова се мрази не враг, а предател.
Предател ли?
Че какво е било предадено? Кои клетви са били нарушени?
Точно тук става нещо много тънко. Проблемът не е в това, че г-н Сакскобургготски е излязъл извън рамките на някакъв поет от него самия ангажимент. Той обаче решително излезе

извън рамката на ролята, която му беше отредена от седесарските фантазми,

от синьото въображение. А именно: да служи за илюстрация. Да бъде един малко старомоден, недобре ориентиран и далечен роднина, символ на отминала епоха, в която е станал жертва на комунистите, на епоха, в която довоенна България е благоденствала...
Подобна роля предполага преди всичко реваншизъм. И тук е решаващият психологически нюанс: натикан в подобна поза, царят неизбежно носеше двойна полза за сините - от една страна, той морално легитимираше СДС като законен представител на "бившите бивши", а от друга, приятно и контрастно подчертава тяхната модерност. Той беше нещо като скрито послание, намек: "Ето вижте, ние не достигаме до крайности като монархия и прочие реванши. Не приличаме на тези малоумни монархисти, които се носят жалки с портрети и надписи..."
Впрочем за чест на далновидните сини те винаги са имали опасението, че г-н Сакскобургготски ще се опита да излезе от "полагащата" му се роля. Да си спомним елегантното преименуване на пл. "9 септември" до "Александър Батенберг". Сиреч - минало, да. Династия, да. Но друга.
Но този и други подобни случаи показват, че политическите опасения на СДС винаги са били свързани с това

г-н Сакскобургготски да ги заобиколи отдясно!

Т.е. евентуално да обязди онази вълна, която цяло десетилетие беше извор на сините кариери. Защото, помните, беше напълно достатъчно да застанеш на десния фланг и по-силно да крещиш, за да си сигурен, че при следващото отлюспване тъкмо ти ще попаднеш в ръководството на все по-наелектризиращите се демократи...
Достигаме до фаталното за СДС обстоятелство. Там е работата, че радикализацията на масите в хода на революцията изобщо не е вечен процес. Вземете историята на коя да е революция след Великата френска включително и ще видите, че настъпва момент, в който радикализацията рязко спада. Ситуацията сменя знака си. И съответно: фланговете колабират и избуяват за дни фигури от съвсем друг характер - главно центристи, балансьори, хора, способни да говорят на нов език. На езика на новообразуваното цяло.
И съответно историята измита от сцената си всички тези колоси на патоса като Робеспиер, Дантон, Сен Жуст (доколкото не са изклали не само всичко, което се движи, но и самите себе си) и ги заменя с някой нисичък, еклектичен политик, способен да е хем революционен генерал, хем монарх, хем ляв, хем десен, хем да легитимира властта на буржоазията, хем да го направи в термини, достъпни за дворянството. Хем да основе нова династия, хем да получи признанието на всички стари...
Иронията пък е в това, че в нашенската малка революция

за ролята на Бонапарт достатъчно рано кандидатства г-н Иван Костов

Той беше, който още през 1997-а се опита да вземе оръжието на консенсуса в ръцете си. Който се опита да стане лидер на цялата нация, като обяви политиката си за безалтернативна, подразбираща се от само себе си. Който се опита да обучи обществото на термини като "реформаторско мнозинство" (сиреч надпартийно единство)...
Но нещо не му стигна и то не е лична харизма. Не е проблемът и в рязката смяна на ролята. "Досега бях дясно крило, сега ще съм любимият ви център нападател." В хода на патакламата подобна подмяна е допустима. Да си спомним само как неговият гениален икономически курс лихвата на левчето да е 60 и повече на сто годишно беше заменен със също така гениалния курс левчето да е стабилно, вързано за марката и да не носи почти никакви лихви...
Не, проблемът не беше в това. Проблемът на г-н Костов беше, че

той се опита да извърши въпросния преход със СДС, заедно със СДС, чрез СДС

А това е не само невъзможно, но е и чисто и просто обратното на онова, което се иска. Новата легитимност можеше да бъде получена тъкмо за сметка на СДС, на гърба на СДС, чрез жертването на синята партия...
Защото какво пречеше в Министерския съвет на г-н Иван Костов още през 1997-а да седнат същите тези юпита?
Пречеха г-дата. Евгений Бакърджиев, Муравей Радев, с една дума - пречеше СДС.
Г-н Сакскобургготски се оказа по-решителен. Да сте видели жив монархист в ръководството на страната сега?
-------------------
Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org
За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com
660
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД