Димитър Абаджиев е роден на 15 декември 1965 г. в Омуртаг. Депутат в 38-ото и 39-ото НС, зам.-шеф на парламентарния съюз на ОДС. Зам.-председател е и на комисията по външна политика, както и на комисията за борба с корупцията. Юрист по професия. Женен.



- Г-н Абаджиев, в криза ли е съдебната реформа, след като Конституционният съд отряза 44 текста от съдебния закон?

- Убеден съм, че съдебната реформа е в криза много преди това, много преди да се приемат последните изменения в закона за съдебната власт. Ние не случайно заявихме, че законодателните възможности за усъвършенстване на съдебната система в рамките на тази конституция са изчерпани.

Съдебната реформа стартира през 1991 г., когато бе гласувана конституцията. Прието бе устройство на съдебната власт, което е много по-различно от съдебните системи на тоталитарните държави. След това бяха приети законът за съдебната власт, процесуалните закони, 3-институционалното производство. Това бе съдебната реформа. Тя не почва със сегашното правителство. То трябваше да направи няколко важни стъпки, с които да продължи съдебната реформа - да се въведе конкурсно начало при съдиите, да се създаде училище за магистрати, да се подобри квалификацията. Това трябваше да направят, нищо друго.

-----------------

Проблемът дойде, защото те използваха необходимостта от тези промени, за да прокарат нещо друго - да засилят правомощията на изпълнителната власт. Те направиха тези промени, но под шапката на министъра на правосъдието - и училището за магистрати, и конкурсите, и инспектората. Европейският съюз каза много ясно, че иска тези неща да се направят, но без да се накърнява независимостта на съдебната власт. Затова този закон катастрофира в Конституционния съд.

------------------------

- След което пък ред политици обвиниха Конституционния съд, че е взел политическо решение...

- Не трябва да се обвинява Конституционният съд. Той просто констатира, че този закон противоречи на тази конституция. Ако конституцията ни е лоша - да я променим, въпреки че според мен и това не е вълшебната пръчица. Не трябва да се заблуждаваме, че с промяна само на конституцията съдът ще заработи на другия ден по начин, по който на всички ни се иска. Могат да се направят още от сега някои промени в процеса, които да дадат възможност за по-голяма бързина.

В края на краищата хората искат няколко неща - магистратите да носят отговорност и процесът да бъде бърз. Те искат, като им бъде открадната овцата или колата, или някой ги обере на улицата, да получат бързо справедливост. В този смисъл още от сега наистина могат да се направят няколко промени.

- Например съдът да не връща дела за доразследване, така ли?

--------------------

- Да. Колкото доказателства е събрала прокуратурата - толкова. Тя си носи отговорност. В рамките на тези доказателства съдът трябва да се произнесе. Може да се направи и друго - т. нар. бързи състави към съдилищата за определени категории престъпления. Най-вече за кражби, за леки телесни повреди - това, което най-много притеснява хората. Защото чувството за високата престъпност не идва от това, че в България има структури, които са част от международна мафия. То идва от това, че обират ежедневно колите и домовете на хората, бият ги на улицата. Ако има бързи състави за леките престъпления - в рамките на 2-3 седмици, най-много-месец, да се получават присъди само с едно обжалване, - е възможно да се решат част от проблемите. Въпрос на воля, въпрос на надмогване на политическите страсти. През тези 12 години така и не се намери изпълнителна власт, която да не се изкуши да обладае съдебната власт.

---------------------

- Включително и СДС, нали?

- Не изключвам нито едно правителство.

- Доколко независима е съдебната власт сега?

- Съдебната система във всяко демократично общество трябва да изпълнява една функция - да охранява върховенството на закона и еднаквото му прилагане по отношение на всички граждани. Точно заради това тя трябва да има относително голяма независимост, но в същото време трябва да има механизъм за контрол. Ето защо едно от нещата, които трябва да се направят, е категоричното ограничаване на имунитета и на несменяемостта на магистратите. За съжаление ние не получаваме подкрепа от никого на тази тема. В миналото Народно събрание внесохме проект, сега също имаме подобни идеи. Никой от останалите парламентарни групи досега, поне официално, не ни е подкрепил.

В същото време това ограничение на несменяемостта на магистратите трябва да бъде съчетано с по-добра финансова и материална обезпеченост на съдебната система. Тук също не се намери изпълнителна власт, която да разбере тази истина. През последните 12 години съдебната власт винаги бе слагана в общия кюп от проблеми, без да се разбира, че ако тя бъде по-добре финансово обезпечена, тя ще спести много, много финансови средства и на държавата, и на хората. Трябва да имат високи заплати съдиите, трябва да имат помещения, компютри. За каква бързина в процесите говорим, след като в Софийския районен съд има 30 зали при 130 съдии? В една стаичка стоят 4-5 съдии и на тях се пада един компютър. Как да насрочват делата в рамките на 1 месец?

- Смятате ли, че днес има политическо влияние върху съдебната система? Много хора казват, че от началото на 90-те СДС успя да си извоюва добри позиции в нея.

- Както казах, винаги е имало опити за влияние. Понякога тези опити са били успешни. Така или иначе едно от достойнствата на тази конституция е, че изработи относително добри механизми за гарантиране на съдебната независимост. Съдебната система е конституирана въз основата на тази конституция, която пък бе гласувана с гласовете на БСП. Затова е малко несериозно да се твърди, че едва ли не съдебната система е под контрола на СДС. Освен това във Висшия съдебен съвет квотата на Народното събрание няма самостоятелно мнозинство и тя не може да избере самостоятелно някой от висшите магистрати, включително и главния прокурор. Нито един от висшите магистрати не е избран само от квотата на Народното събрание. Освен това се назначават с укази на президента.

--------------------

Твърдя отговорно, че няма възможност за директен политически контрол, включително и от страна на СДС по отношение на висшите магистрати. Това винаги е използвано като параван за оправдаване на несполуки. Когато са доволни от решение на съдебната система, управляващите я хвалят, а когато са недоволни - казват, че системата е под контрол на СДС. Защо не чух подобни трогателни изказвания, когато бе внесено искането за имунитета на Венцислав Върбанов? Тогава никой не каза, че прокуратурата е под контрола на СДС.

-------------------

- Как ще коментирате искането на Висшия съдебен съвет за оставка на главния прокурор? СДС избягва да коментира този случай.

- Аз също считам, че не е добре политическите сили да коментират решенията на ВСС. Според мен ВСС направи това предложение не въз основа на твърдения, които бяха предмет на публични коментари, а по отношение на вътрешноорганизационната работа на прокуратурата. Ние няма как да коментираме, защото не разполагаме с тази информация, с която е разполагал ВСС. Според мен не е добре, че има вътрешно противопоставяне в рамките на самата съдебна система.

Другата голяма трагедия на съдебната система е, че винаги промените минават през личностното противопоставяне. Всяко нещо, включително промените в закона, е било свързвано с отделни личности. И затова винаги резултатите са били ялови. Така се случва и в момента.

- Защо да не попитаме народа какво мисли за съдебната система, за реформата?

- Идеята на управляващите за подобен референдум е израз на безсилие. Не може веднъж да твърдиш, че народът е некомпетентен да се произнесе за АЕЦ "Козлодуй", а след това да казваш, че той е компетентен да се произнесе как да работи съдебната система. Това е изключително специфичен въпрос. Ако се попита народът "за" реформа ли е, 99.9% от хората ще отговорят "да". Ако обаче се попита: "Вие за това ли сте министърът на правосъдието да има контрол по отношение на съдебната система?", отговорът ще бъде друг. Такъв референдум ще бъде безполезен.

- Има ли значим проблем, по който си заслужава да питате обществото в референдум?

------------------

- Ако Конституционният съд се произнесе по нашето искане и искането на главния прокурор, че голяма част от идеите за промени в конституцията не могат да бъдат гласувани от Обикновено народно събрание, а от Велико народно събрание, тогава вече има смисъл да се пита народът дали е "за" да има избори за ВНС. Според СДС политическият модел в рамките на тази конституция е изчерпан. За да има качествена промяна в живота на хората, трябва да има такава промяна. Ако Конституционният съд каже, че това не може да стане в рамките на Обикновено народно събрание, си струва да бъде попитан българският народ дали желае такива промени. Това вече има смисъл.

-------------------------

- Смятате ли, че записването на телефонни разговори, в които участва министърът на правосъдието Антон Станков, е част от тази вътрешна война, която се води в съдебната система?

- Вероятно е част. За съжаление нерегламентираното подслушване стана оръжие в постигането на определени цели - било то политически или цели в съдебната система. Тук отново стигаме до върховенството на закона - колкото и изтъркани да са тези думи, този принцип опира до всичко, до всеки един от нас. И с оглед за последните данни за нерегламентирано подслушване на депутати, магистрати и журналисти ние считаме, че трябва да се сложи веднъж завинаги край на това своеволие. Това подслушване съществува точно защото няма механизми, няма ясни правила, а има своеволие, което се използва очевидно от хора в службите. Това е срив на всяко демократично общество и затова реакцията сега трябва да е много остра. За първи път имаме документирано нерегламентирано подслушване на политици, на журналисти, на магистрати! Това трябва да ни даде повод да предприемем някакви драстични мерки.

- Какви политически действия могат да се предприемат сега от СДС?

- На първо място може да се създаде анкетна комисия в Народното събрание. Това засега е отхвърлено от мнозинството. Трябва да се предложат изменения в закона за специалните разузнавателни средства. Ако е необходимо, тази промяна трябва да бъде направена в кратки срокове. С оглед на развитието на ситуацията ние ще преценяваме своите политически ходове като опозиционна сила. Но няма да оставим нещата. Реакцията ни ще бъде остра и справедлива. Това е проблем, който касае не само нас, а цялото българско общество. Щом се подслушват политици, какво да говорим за всички останали хора, които могат да бъдат подслушвани с повод и без повод и това да бъде използвано срещу тях!? Мислех, че такова нещо имаше само в тоталитарното общество, но очевидно то продължава и сега, и то в много по-безконтролен вид.