Аксиоматична истина е, че всяко управление зависи от доверието на хората в него. Тръгне ли одобрението надолу, властта може да се задържи или със заплахата от използване на сила, или като търси начини да приобщи наново обществото към себе си. Най-често се търси някаква комбинация от двете. Класически пример в това отношение е последното управление на БСП и ДПС с неговите 20-ина процента подкрепа за правителството на Пламен Орешарски и срамните 11 на сто доверие за парламента. Затова депутатите и минсъветът демонстративно ухажваха



внимателно подбрани граждански активисти,



а в същото време около държавните институции и партийните централи се разполагаха денонощно кордони полиция и метални барикади.

Тогава се утвърди практиката всяка публична институция да се обзаведе с някакъв допълнителен орган, именуващ се "граждански" или "обществен" съвет, който да дава идеи, препоръки и изисквания по нейните политики. Служебният кабинет на проф. Георги Близнашки охотно превърна това в традиция, тъй като самият премиер, някои от министрите и най-близките му сътрудници идваха от средите на т.нар. "протестъри" срещу миналото управление. Само че парламент нямаше, така че липсваше възможност за ново издание на екзотичната комисия за взаимодействие с гражданското общество на червената депутатка Мая Манолова. Ведомствените обществени съвети също си бяха налице, така че на Близнашки не му оставаше друго, освен да създаде нещо "гражданско" към собствения си министерски съвет. Така се появи т.нар. граждански борд за свободни и прозрачни избори.

На пръв поглед това си беше сериозен жест към гражданското общество - все пак Близнашки го приобщаваше към основната задача, която трябваше да свърши в краткия си мандат - да подготви и проведе предсрочните парламентарни избори. Още повече че прецедент вече имаше - миналогодишният служебен премиер Марин Райков също създаде такъв борд в сходна ситуация на политическа нестабилност и улично недоволство. Тогава какъв е проблемът да има такава структура?

Най-напред така и не се разбра какво точно се очаква бордът да свърши. Самият Близнашки обясни пред участниците в него, че това ще бъде



"един канал за размяна на информация,



един двустранен диалог, така че вие да получавате своевременно информация за онова, което се случва, и на свой ред да може да отправяте и вашите критики и препоръки". От това излиза, че властите ще дават актуални сведения за подготовката на вота, разкрити проблеми и предприети мерки, а бордът като представител на гражданското общество ще дава съвети и ще алармира за нередности. В същото време обаче при съставянето на програмата си членовете му решиха, че ще се занимават с теми като избирателните списъци, активната регистрация, финансирането на предизборната кампания, машинното гласуване, наблюдателите, че дори и с модела избирателна система. Т.е. с фундаментални въпроси, за които няма време предвид краткия мандат на служебното правителство, предизборната кампания и липсата на парламент. Ако целта беше да се разбере мнението на гражданското общество по изборната реформа, защо бордът не се създаде към новото, редовно правителство, което би имало и времето, и възможността да превърне в закон исканията на хората? А ако всичко опираше само до "размяна на информация", защо беше необходимо бордът наново да предъвква вечните въпроси около избирателната система, които се подмятат из публичното пространство с години?

Някой ще каже, че малко допълнителна дискусия по тези теми не е излишна. Проблемът е там, че в този дебат мнозинството от участниците в борда бяха съвсем излишни. И тук отговорността е изцяло на кабинета. За да няма обидени и да се избегнат обвиненията в дискриминация и фаворизиране, на практика



правителството покани всички неправителствени организации,



за които можа да се сети - общо около 40. Стана ясно, че единственият критерий, по който са били подбирани, е участието им като наблюдатели на евровота през май т.г. Точно същите избори, на които бяха регистрирани 60 хиляди наблюдатели и това породи всеобщи подозрения, че тези НПО-та служат като параван за контролиран вот. "Опитът" им от тези избори се изтъкваше от кабинета като доказателство, че имат необходимата експертиза. А тихомълком се подмина фактът, че от 36 сдружения, наблюдавали вота, едва 14 впоследствие дадоха някакви доклади до ЦИК със събраните от тях данни и препоръки. По време на заседанията на борда повечето от участниците не отидоха по-далеч в изказванията си от това да се представят в началото. А самата дискусия се водеше от няколко до болка познати лица от тв екрана. И което е най-лошото, всичките тези хора вече имат легитимното основание да претендират за участие в следващото издание на борда. Както и НПО-тата, участвали като наблюдатели на тези избори.

Важното за участвалите в борда е, че всеки получи това, което искаше. Служебното правителство се окичи с лаврите на закрилник на гражданското общество. Поканените НПО-та получиха свободен достъп до сградата на Министерския съвет и медийно внимание. А комай единственият положителен резултат от работата на борда е изготвеният меморандум с предложения към бъдещия парламент, сред които най-важната е създаването на отделен изборен район за българите в чужбина. Но и тук има проблем - меморандумът всъщност е просто един списък с препоръки, който не е предварително обсъден с партиите, от които в крайна сметка зависи дали от всичко това ще излезе нещо или не. И това оставя съдбата му в ръцете на новата политическа конфигурация в парламента. А като се вземат предвид постоянно променящите се схващания на политическите сили, как трябва да изглежда избирателната система, дори и това скромно постижение на борда може да се окаже под въпрос.