Утре албанският премиер Еди Рама и сръбският Александър Вучич трябваше да се срещат и да си приказват нещо вразумително и умиротворително, но се отказаха и го отложиха. Причината е във футболния инцидент на 14 октомври тази година. Тогава на стадиона в Белград играха евроквалификация националните отбори на тези две страни, а току над терена полетя албанският черен двуглав орел на пряпорец, развяван от дистанционно управляемо вертолетче. При това, божем, управлявано не от кого да е, а от брата на Рама, чучнал в ложите. Братът, оказал се с американски паспорт, май отрича, но предвид факта, че при патакламата на стадиона и по-сетне - при посрещането на албанските футболисти в Албания с държавни почести като герои, допускаме и висши политически закваски на инцидента.

Нека кажем, че въпросният футболен двубой бе последван от кьотеци и гюрултии тук-там в Сърбия, в Косово, Македония, Черна гора...

"О, спорт, ти си мир" - бе възкликнал Кубертен, но често го опровергават, както виждаме. А знаете ли какво пишеше на един огромен лозунг на стадиона в Белград преди мача? Нещо за кикиритки, кебапчичи и застави ли? Не. "Слава Путину" пишеше...

Можем да допуснем, че единствено лесната запалителност на запалянковците прави така, щото мачът да изглежда не само като продължение на войната между сърби и албанци в Косово, но и като емблема на новата Студена, а и не само Студена война в света. В която Косово и Украйна са нещо като жалони по фронтова линия, пък



генералните щабове са във Вашингтон и Москва



И като похипотетичничим така, да махнем с ръка облекчено - глупости са това. Цивилизованият свят отдавна идейно е превъзмогнал национализма в неговите стигащи до масова лудост изстъпления.

Можем, но ще сбъркаме. Национализмът си е жив и здрав и се подклажда навсякъде и непрекъснато от вътрешни самодейни ерупции и външни геостратегически инжекции с пари и ноу-хау. При това собственият национализъм често подклажда чуждите, и обратно. Албанците не правят изключение. Те, както и ние, както и всички нации по планетата, съвсем нормално биха искали да са повече и по-силни. Самите албанци живеят най-компактно в три страни - Албания, Косово и Македония, а ги има сравнително многобройни и другаде - Сърбия, Черна гора, Гърция, па и навсякъде по широкия свят. Нищо особено против албанците нямам - няколкото албанци, които познавам по-отблизо, са нормални хора с немалко достойнства - добре си възпитават децата например в дух на семейно уважение, държат си на думата и т.н. Но не мога да забравя първия ми сблъсък с т.нар. "шиптъри" - било е през 1990-а или 1991-ва сигурно. Тогава за първи път пътувах за Скопие - с писателя Васко Жеков. Около нас имаше 7-8 млади момчета, които говореха оживено на странен език, от който не разбирах ни дума. Преди границата момчетиите взеха да ме навиват на сръбски да мушна в моя багаж техни стекове с цигари; правеха някаква кокошкарска контрабанда. Май дребна услуга някому в този дух направих, не помня, като това ми помогна за продължителен моабет на актуални политически теми. В разговора, който проведохме, разбрах колко са възпламенени тези млади хора идеологически и национално срещу настоящата власт в Македония и Белград. Не харесваха факта, че ги управляват "друговерци", че ги карат да учат език, който не е техният, че не им дават държавни служби и ги изтикват социално в периферията на обществото... Те, самите младежи, искали заплати поне по "илядо марока" например, пък ги карали да работят за месечна плата по "сто педесе марока." Затова контрабанда и изобщо контра - бяха решили за себе си те. Излъчваха възбуда и ненавист.

Бау, рекох си, това няма да свърши скоро. Нито ще е лесно за някакъв вид свършване. После историята - уви - го показа. Показва го и сега.

Нека кажа, че принципно съм за обратното на всичко онова, което днес се разбира под термина "националист". Смятам убедено, че в един далеч по-съвършен от днешния свят национални страсти няма да се палят дори по стадионите, а хората ще знаят единствено, че са произлезли от общ ген с африкански произход и че някога по света е имало такива смешни и



скъпоструващи неща като "държавни граници"



Които в един период от историята са възникнали, а в друг - по-хармоничен, завинаги са изчезнали от картата на Земята. Така смятам. И вярвам, че ще дойде такъв ден. Бих искал да има съответна политическа воля между най-силните и най-просветените в света, която да го бута натам.

За съжаление днес най-силните са заети с това, че искат да са най-най-силни. И са заети да разръчкват националните страсти там, където могат - не с цел справедливост и всеобща хармония, а за да отслабват другите силни. Справедливостта и всеобщата хармония уж я тачат, разбира се, но само под свое ръководство. Така че възпламененията на национализма не минават, дори напротив. Създаването на държавата Косово в този аспект винаги ще се възприема от сърбите като откъсната от тях територия; така Кипър приема откъсването на Севера от турците.

Ерго - моят идеален свят е много далече. Дотогава явно е оправдано да се подкрепят своите. Например Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия винаги са със САЩ в големите конфликти... Общ език, корени и т.н... Сещате се за какво говоря.