|
| Иван Нейков |
- Ако мащабите на тази злоупотреба с представяне на неверни документи наистина са големи и значителни, това означава, че имаме сериозен проблем в контрола при оценката на документите. Това предложение е нож с две остриета, защото има много хора, които трудно си намират документите за стажа. Много от предприятията захвърлиха документите, много пъти архивът не ги съхраняваше, години минаха, докато се създаде архивът в НОИ. И досега всичко това водеше до ситуация, в която на много хора им казваха "пийте по една студена вода, защото ви ги няма документите и като няма документи, няма да ви признаем стажа". Тези хора бяха ощетени. Сега изведнъж в ролята на ощетен се оказва осигурителният институт. На практика с това предложение ни казват: ние не можем да разберем документите истински ли са, или не са истински, затова изобщо махаме тая възможност.
- Какво би могло да бъде решението?
- За хората, за които НОИ не може да направи документите, създадохме възможността по съдебен път да доказват наличието на стаж. Ако днес НОИ в някои случаи има възражение за достоверността на документите, нека да ги докаже по съдебен път. Нека институцията да е равнопоставена на хората. Ако тя твърди, че документите не са верни, нека да се произнесе съдът. Това е по-справедливо и по-честно към хората, защото независима институция ще се произнесе за документите. А иначе ще се произнася тази институция, която след това плаща пенсиите.
Този подход: има стаж преди 1997 г. - има проблем, няма стаж преди 1997 г. - няма проблем, е много съблазнителен, но не е коректен. Вземането на трите най-добри години за пресмятане на пенсията беше действащият модел преди реформата от 2000 г. По-рано - преди 1997 г., всеки избираше три последователни години от последните 15 години, в които е работил и които са най-благоприятни за него, и на тази база се определяше размерът на пенсията. След 2000 г. вече действа новият модел за определяне на пенсията, според който се взема целият стаж след тази година, но при въвеждането му имаше хора със стаж и от стария, и от новия модел. Затова се даде възможността за хората със стаж при стария модел да продължат да използват трите си най-добри години. Така че тогава предложението беше абсолютно коректно и никога не е създавало проблеми. Този "двоен аршин" беше обективен. И сега за първи път се появява проблем и той е от страна на институцията. Тя не може да се справи с документите до 1997 г. И се опитва по този начин да каже: няма да ви признаем стажа отпреди 1997 г. Определено обаче има риск да се окаже, че изчислявайки пенсията само на базата на стаж след 2000 г., тя ще бъде намалена.
- Това се признава и в мотивите на НОИ, че се очаква в началото мярката да не е благоприятна за хората.
- Е, защото все повече хора ще имат стаж само след 2000 г. Но само след 15 години всички вече ще са започнали трудовия си път след 2000 г., така че не виждам защо искат да въвеждат тази мярка.
- Предлага се и промяна във формулата за определяне на индивидуалния коефициент на всеки за пресмятане на пенсията.
- Тя не променя съществено формулата. По този начин ще се достигне по-голяма прецизност. Затова смятам, че няма място тук за притеснение.
- Вие одобрявате идеята стажът на работещите тежък труд да е с по-голяма тежест само до определените по закон години - 10 г. за първа и 15 г. за втора категория труд, а след това годините стаж да се смятат с тежестта както на всички останали хора. Обаче това също ще намали новите пенсии на миньори и други с тежки професии.
- Това предложение има разум от гледна точка на интересите на хората, на живота и здравето им. Такова предложение дори малко се разминава с финансовите интереси на НОИ, защото по-дългите години в по-тежка работа означават по-високи осигуровки, тъй като осигурителната вноска е по-голяма, когато се работи в първа и втора категория. В сегашния модел има нещо сбъркано. Казваме, че именно защото работиш във вредни условия, уврежда ти се здравето, застрашава ти се животът, затова и по-ранно те пенсионираме, с по-малко стаж. А на практика хора, които работят в първа и втора категория, продължават да работят на същите работни места, при същите условия, дори и след като изпълнят изискването за пенсиониране. Това вече е против здравето на човека. Логиката на хората, разбира се, е, че те така изкарват някой лев повече, но тук се поява по-сериозният проблем: има изискване в Кодекса на труда хората, които са изработили определения брой години във вредни за здравето условия, да бъдат принудително изведени от тези работни места. За съжаление Министерският съвет упорито отказва да приеме такъв нормативен акт, а е длъжен да го направи, Кодексът на труда го задължава. Част от проблема е и в управляващите, не е само в хората. Така че това е много сериозен проблем, който тепърва трябва да се решава.
- Може да означава намаление на приходите, но означава и намаление на разходите за пенсии - според доклада с 6.2%.
- Това е направено, за да бъде намалена мотивацията на тези хора да продължат да работят във вредните условия. Да, НОИ ще намали разходите си. С тази идея ти се казва, че ти можеш да продължиш да работиш в тежките условия, но ние няма да ти ги броим с такава тежест тия години. Това е направено, за да се защитят хората от самите тях понякога. Пак казвам, има медицински изследвания, които доказват, че при до 10 г. работа в първа категория и до 15 г. във втора категория, не се уврежда необратимо здравето на хората, а над този период вече увреждането може да стане много сериозно. Затова смятам, че тази мярка е разумна.
- За ранното пенсиониране на военните и полицаите последната идея е да се въведе диференцирана минимална възраст според длъжността, както и да се даде преходен период от три до пет години, в които да важат сегашните условия. При положение че в актуализираната програма за реформи е записано, че мерките за ограничаване се приемат за 2015 г., това отстъпление ли е от реформата?
- Нямам представа какви са мотивите за това предложение.
- Може би протестите на военни, полицаи...
- Естествено е да има протести - трябва да си луд да викаш ура, когато ти вдигат възрастта за пенсиониране, когато ти се усложняват условията за достъп до пенсия. В случая бих се изненадал, ако нямаше протести. Коректно е към хората, сериозно, задълбочено, на базата на преговори, не през медиите, а очи в очи, да се коментират нещата и да се кажат плюсовете и минусите, за да се разбере, че винаги е по-добре със заплата, отколкото с пенсия. И второ, всяка година допълнителна работа всъщност ще увеличава пенсията. Хората трябва да знаят това, за да разберат смисъла на това предложение. Защото, когато човек вижда само минусите в една реформа, разбира се, че ще е против. Затова дефицитът в момента е по отношение на диалога.
