Пазаруването може да е много повече от досадна неизбежност, която на всичко отгоре бързо изпразва портмонето. Доказват го прохождащите фермерски пазари. Там продавачите са хора, които със собствените си ръце са произвели стоката, която ви предлагат. Там може да опитате и неща, които другаде не сте вкусвали, и любимите ви храни, които смятате за изчезнали заедно с детството.

Аромат на топъл хляб от лимец и дива мая, зеленчукови крекери, вино от малини са малка част от изкушенията, които предлагат т. нар. фермерски пазари в големите градове. Обикновено те работят само по няколко часа в един ден от седмицата. В София има два и вече се говори за трети, защото столичани показват голям апетит за "фермерски храни" - без Е-та, без пестициди, нитрати и бои. Да, ябълките може да са дребни, а морковите - криви и с полепнала по тях пръст, но купувачите знаят, че зад непривлекателния често вид се крие отличният вкус на чистата храна. Освен това за разлика от неприветливите търговци по обикновените пазари тук зад сергиите стоят ведри хора, които охотно разказват за своето стопанство и село, как точно са отгледали своята стока, каква е реколтата.

На фермерския пазар няма да ви показват лъскавото отпред, а да ви сложат от второто качество, скрито по-отзад. И сами настояват да дегустирате, защото са убедени, че това, което опитате, ще ви хареса. Така освен с вкусна храна купувачът си тръгва зареден с положителна емоция, а понякога и с нови познания.



Обичате ли "кейл"?



Мария, която заедно с мъжа си развива биостопанство в с. Зелен Дол, Благоевградско, покрай всичко друго отглежда и новия суперзеленчук от рода на зелето - кейл. Кейлът съдържа много желязо и антиоксиданти, повече отколкото в останалите зеленолистни зеленчуци. "Семената си ги внесохме от Англия. У нас се търси много, което ни изненада. С него могат да се приготвят много здравословни неща - смутита (плодова напитка, подобна на шейк) например", обяснява фермерката. Мария прави и песто от кейл. Предлага го на минувачите намазано върху филийки ръжен хляб, който пък е произведен в пекарната на брат й. Семейният бизнес се развива добре, защото братът на Мария продава в своята пекарна биохраните от фермата в Зелен дол.

Не е лошо, че по сергиите в големите магазини и по традиционните пазари има полски, турски и френски домати. Лошото е, че ни засипаха съмнителни имитации на някогашните вкусни български плодове, зеленчуци, сирене, хляб. Че много български производители и търговци залитнаха по чуждия опит, наблягащ на външния вид и дълготрайността, и заляха пазара ни с лъскави стоки с пластмасов вкус. Така днес търсим под дърво и камък това, което преди 20 години сме имали в изобилие - чиста храна. И колкото да си говорим, че българинът предпочита по-евтиното, крепне армията на потребителите, които са готови да бръкнат по-дълбоко в портмонето, стига стоката да отговаря на носталгията им по някогашните стандарти БДС. При това бързо се множат градските хора, които искат да слагат на трапезата си стоки, произведени от познат и проверен производител от близкото село. Те са и най-активните купувачи и почитатели на фермерските пазари у нас - в Бургас, Пловдив, Варна и в София, където има два - в кв. "Иван Вазов" и на "Римската стена".

И в България, както и навсякъде по света, потребителската култура расте и се надига все по-мощна съпротива срещу храните, натъпкани с алергени и консерванти. Асоциация "Активни потребители", която прави тестове на различни храни, ни помага да разберем какво ядем. Нейни изследвания показаха, че недобросъвестни фирми ни предлагат "краве" сирене с палмово олио и мас. Друг тест разкри, че има колбаси и "колбаси", в които почти липсва месо. Разбрахме, че на някои кренвирши повече им приляга името соеви пръчици - всички знаем защо.

На този фон фермерските пазари са обречени на успех. Защото предлагат хубава храна - био, органик, натурална. Наистина само част от производителите могат да покажат биосертификати, но и не документът прави храната вкусна и чиста. Много фермери просто не виждат смисъл да губят време, пари и нерви, за да се сдобият с правото да слагат на етикетите "био". За тях важното е не институциите, а купувачите да ги признаят.

"Виждаме, че фермерските пазари привличат все повече хора и оборотите растат. Показателно е, че още по средата на пазарния ден голяма част от стоката е изкупена", коментира Ивайло Попов от сдружение "За земята", което е един от организаторите на този вид тържища. Заради големия интерес скоро в столицата ще отвори нов трети фермерски пазар, обясни още Ивайло Попов.

Попов призовава фермерите да бъдат по-активни и да отварят сами нови тържища - както правят колегите им в други страни. Лошото е, че у нас държавата се бърка прекомерно и създава нормативна рамка, която не просто слага ред, а пречи.

Управителят на фондация "Биоселена" Стоилко Апостолов обяснява, че



част от засечките са в Наредба 21



за преките продажби. Този нормативен документ беше приет още през 2010 г. - уж, за да улесни и насърчи фермерите да предлагат директно стоките си, но се оказа, че залага прекалено високи критерии. "Няма значение дали гледаш 5 или 20 крави, трябва да отговаряш на същите изисквания като големите предприятия", обясниха фермери. През лятото наредбата беше редактирана и сега е по-добра", обясни Стоилко Апостолов. За преработката на продуктите фермерите не е задължително да имат отделни сгради и помещения, може например да отделят етаж от къщата си, за да преработват млякото в сирене и кашкавал, каза Апостолов. Разбира се, санитарните инспектори проверяват и одобряват избраните помещения. Въпреки подобренията от лятото преди дни агроведомството обеща да олекоти още наредбата за директните продажби, защото засега едва 480 фермери са били регистрирани по нея.

Интересното е, че производителите, които участват на фермерските пазари, не наблягат на реклама и не искат да "влизат" със стоката си в масовите магазини. Те залагат на рекламата от уста на уста и че най-добрият клиент е доволният. И макар че са малки, успяват да се конкурират с големите търговски вериги - например в категориите "домати", "сирене", "мляко", "мед", "лютеница". При това конкуренцията не е ценова, защото често фермерските храни са по-скъпи. Хлябът от лимец например е 3.60 лв., 400 грама истинско сирене е около 5 лв., биоябълките вървят по 1.70 лв. за килограм. Други стоки пък са на съвсем конкурентни, ниски цени. Това е възможно поради липсата на прекупвачи, посредници, които удължават пътя до купувача.

Понякога самозвани производители се опитват да се присламчат към фермерите и да намърдат некачествени стоки с неясен произход между натуралните храни. Обикновено купувачите сами ги разкриват - като започнат да задават въпроси за селото и фермата, натрапникът не може да отговори и се оплита. Самите производители на фермерските пазари се познават помежду си и не допускат някой да се появи със стока, купена от близката борса например.

Организаторите на този тип тържища също бдят за натрапници. На пазара се допускат само фермери, които са регистрирани като земеделски производители и са преминали вътрешен "кастинг" в организацията. "Производителят трябва да бъде представен на някое от нашите събрания, където колегите от организациите му задават въпроси и заедно взимаме решение дали да го приемем", обясни Ралица Касимова. Скоро ще бъде въведена и собствена система за качество и безопасност. "Планираме да въведем тестване на храните чрез лабораторни анализи, не мога да поема ангажимент кога ще стане, но имаме фонд с приходи от пазарите, който ще финансира анализите", коментира Ралица Касимова.

Така че можем да очакваме в България да никнат все повече фермерски пазари.