Консултациите с ГЕРБ се превърнаха в тепих за първа схватка вляво. АБВ се направи на интересна на гърба на БСП зад паравана на желанието за стабилно управление на страната. Изведнъж движението на бившия президент Георги Първанов се оказа в ролята на неродена мома, ухажвана за бъдещо управление повече, отколкото социалистите. На втори план - азбукарите на Първанов постигнаха рунд в своя полза над партията майка БСП, като високомерно споменаха БСП като възможен партньор в широка коалиция - разбира се, без да питат социалистите.

Знаковото появяване на лидера и бивш президент Георги Първанов на разговорите в парламента в последния миг и извън предварителния сценарий показа, че сгледата с ГЕРБ не е просто отбиване на номера, а важен тест на АБВ за бъдещата им идентификация като парламентарна сила вляво. С едно отваряне на устата Първанов заби кинжал в гърба на столетницата родителка, като се направи на парламентьор между БСП и ГЕРБ. Без да са го цанили, разбира се. И от своята камбанария, без да го интересува изобщо каква ще е реакцията на червените или пък именно за да я провокира, взе да ходатайства за социалистите пред ГЕРБ и да ги сгодява за обща власт. Първанов поиска от ГЕРБ не просто широка коалиция от много партии, а "голяма коалиция, в която оста да бъдат двете най-големи партии по изборен резултат и която коректно да събира левия и десния вектор в българската политика". Някъде там, покрай ядрото на двете големи сили, Първанов подреди и своето АБВ. От само себе си се подразбра, че няма нищо против до тях да се наредят още Патриотите и Реформаторите, макар и да не ги назова, а да побра всички в графата "ляв и десен вектор". Рефренът за подкрепа на коалиция БСП-ГЕРБ бе подхванат и от другите в АБВ и стана ясно, че това е последната им опорна точка в разчистването на сметките с довчерашните другари.

От подобна сглобка



няма как да не остане раздразнена БСП



Първо, че не са я попитали, като я обещават на някого, на когото вече е отказала. И второ, заради височайшото унижение от нейно име да говори бившият й лидер и червен президент, прогонен от друг вече бивш лидер като разколник и предател. През това време Първанов демонстрира самочувствие на обединител и отсега подсказа, че ще се изживява и занапред като водач на лявото единение, поне в парламента. Или с други думи - като разединител на БСП.

Мълчалив откъм коментари на преговорите с останалите партии, Миков не успя да преглътне самодоволството на напусналите другари редом до ГЕРБ. И така само се върза на въдицата на Първанов с изригването си срещу напъхването на БСП в "голяма коалиция". Естествено, соцлидерът от своя страна извади опорната точка на червените - че движението на Първанов е дясно. Миков няма друг избор да съхрани червеното единство, освен ако не играе на идеологическата струна ляво-дясно. Така най-лесно ще втвърди размекнатите след изборната загуба и раздвоени социалисти пред съблазнителната оферта за власт с ГЕРБ и АБВ или алтернативата да гният в изолация в опозиционния ъгъл. Това е удобната самоотбрана за БСП - тя е лявата партия, АБВ - дясната, пръкнала се от нейните ядра.

Раздразнението на БСП не остана скрито, след като



лидерът й прописа от яд във Фейсбук



и започна да смята на коя от двете леви партии точките на съгласие с ГЕРБ са повече. И да злорадства, понеже червените пресечни линии с партията на Борисов са само 8 от 18 на фона на 14 от 18 на азбукарите. От друга страна, самият факт, че на БСП адвокатства низвергнатият Първанов, е достатъчно силна спирачка пред столетницата да не направи решителната крачка. Защото ще излезе, че за носа я води нароченият за предател червен президент, а БСП козирува и изпълнява. Така интригата в лявата част на пленарната зала е налице още преди да са заели местата си депутатите на Миков и Първанов.

И двамата се държат като бивши съпрузи, които трупат точки за пред съда при кого да останат децата. Не стига, че е невярна АБВ, ами провокира и червена ревност, като се нарича "социален коректив" на ГЕРБ. Предадената БСП пък е узурпирала въпросната роля и собственически я пази само за себе си, сякаш никой друг няма право да изповядва леви идеи и да прави лява политика.



Едиповият комплекс в лявата част



на пленарната зала тепърва ще избухва с пълна сила, а интригата е налице още преди да са заели местата си депутатите на БСП и АБВ. Които няма как особено да се разграничат по предизборни обещания, съвпадащи в по-голямата си част - от падането на плоския данък до АЕЦ "Белене". Затова класиците в БСП ще заиграят на исконна лява идеология, а новите леви на Първанов ще заложат на рефрена за национална отговорност и съгласие. А покрай левия двубой току-виж Първанов източил още червена кръвчица от БСП без избори. Особено ако влезе в лелеяната широка коалиция и се окаже по-съблазнителен източник на възможности за постове и власт за соцдепутати, които не желаят да кретат в опозиция.

Тук "вътрешен човек" за Първанов може да се окажат "богатите младоци" в БСП, чийто път към партийната власт е отрязан от старите в ръководството и занапред все повече ще бъдат избутвани далеч от "Позитано". Триото Георги Кадиев, Кирил Добрев и Страхил Ангелов боде очите на тричленката Димитър Дъбов, Катя Николова и Евгений Узунов, но поне на този етап няма как да бъдат линчувани с аргумента, че са троянски кон на АБВ. Така или иначе, вътрешният конфликт в столетницата между желаещите промяна и пазителите на статуквото допълнително ще я отслаби в желанието й веднъж да се съпротивлява на Първанов и втори път - да устои на съблазънта на Борисов.

Гладиаторската битка на лявата арена излиза на пленарния екран още от другата седмица. Победителят в нея обаче може да се радва само на пирова победа. Защото от трибуните ще гледа цезарят Борисов и най-вероятно ще реши да подари живота на победения само и само за да продължи да враждува с победителя. Понеже не му трябва силна, а разделена левица. По примера на десницата.