Преди 10 години, когато Полша стана част от ЕС, мнозина я нарекоха "проблемното дете" - най-вече заради огромния аграрен сектор, но и заради почти 40-милионното й население. Днес тази преценка звучи повече от неуместно, пише Свен Астхаймер на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Полската икономика изживява възход, който няма равен на себе си в цяла Европа, а по време на икономическата криза Полша беше единствената европейска държава, която продължаваше да постига растеж. Страната отдавна е задминала регионалните отличници от 90-те години - Унгария и Чехия, а очакванията за тази година са, че полската икономика ще реализира ръст от около 3 процента. И в дългосрочен план нещата изглеждат отлично: в последното си изследване Световната банка прогнозира



нов "златен век"



за Полша - след почти 500-годишен период на икономически застой. Преди 5 века полско-литовкото княжество се е разпростирало от Балтийско море почти до Черно море и е включвало обширни райони от днешна Западна Украйна. А днес нова Полша е на път да осъществи икономическото си приобщаване към Запада. До 2030 година Световната банка прогнозира среден ръст от около 3 процента годишно и удвояване на БВП спрямо днешните му нива. Още през 2018 година брутният вътрешен продукт на глава от населението ще надхвърли БВП на Португалия.

Полската икономика е тясно свързана с германската. И докато в западната съседка на Полша нещата се развиват добре, сделките на поляците също ще вървят отлично. Германия е най-важният търговски партньор на Полша - както по отношение на вноса, така и в износа. А отскоро Полша се опитва да активизира и търговските си отношения в постсъветското пространство. От което следва, че ако на западните пазари възникнат проблеми, Варшава ще може да компенсира това с новите си партньорства на Изток.



Именно тук обаче се крие слабото място



на полската икономика. В контекста на хаоса в Украйна стана пределно ясно, че напрежението в отношенията с Русия крие огромни рискове за Полша. Банки и компании се оказаха принудени да закрият представителствата си на полуостров Крим, а изнесени в Украйна производства заплашват да минат на червено, ако Русия отмени досегашните митнически облекчения. Варшава е под натиска на икономическата политика, водена от Москва. Полша е далеч по-зависима от руските газови доставки, отколкото повечето западни страни-членки на ЕС. И при евентуална търговска война с Русия полската икономика би пострадала много сериозно.

Същевременно обаче сегашната обстановка представлява и шанс за Полша - досега Западът оставаше глух за всички предупреждения на Варшава. Конфликтът около Украйна накара Брюксел и другите европейски столици да преосмислят поведението си - в момента трескаво се търси алтернатива на руските газови доставки. Полша и Литва, на които им предстои откриването на нови терминали за втечнен газ от Персийския залив, могат да допринесат много за осъществяването на тази преориентация. Не е за подценяване и идеята на полския премиер Туск, който излезе с предложението за създаване на енергиен съюз. Ако Полша успее да доведе тази концепция до успешен край, това без съмнение ще увеличи тежестта в Европа, прогнозира "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". С подобна прогноза се ангажира и германската осведомителна агенция OTS. "Полша се превърна в нарицателно за успехите и предимствата, които носи членството в ЕС. Икономическото чудо е един от тези успехи, наред с политическата стабилност и развитието на полското гражданско общество", посочва агенцията. Успехите на Полша



стават още по-видими,



ако я сравним с източните съседки Украйна и Русия, пише на свой ред "Лаузицер Рундшау". Изданието припомня, че в началото на 90-те години Полша се е намирала в по-неизгодна стартова позиция от двете си източни съседки. "Но докато в Русия и Украйна властта беше окупирана от мафиотски кланове и олигархични структури, в Полша това време беше използвано за установяване на правовата държавност и демокрацията", коментира изданието. Добрата новина е, че поляците са гъвкави. А лошата е, че Полша не печели нищо от тази гъвкавост. Правителството във Варшава е наясно с това, но изглежда не знае как да противодейства: "Прекрасно е, когато един млад човек има възможност да следва в чужбина", казва правителствената ръководителка Ева Копач. Но добавя: "Много лошо е обаче, когато този млад човек не се връща после в родината си". Затова в бъдеще най-способните полски студенти ще получават стипендия само ако след завършването си останат да работят най-малко 5 години в Полша.

Около 3 милиона поляци живеят към момента трайно в чужбина. Повечето от тях са във Великобритания, Германия, Ирландия и Холандия. Полякинята Каролина Грот, експерт по миграционните въпроси, посочва, че много от сънародниците заминават за чужбина заради по-доброто заплащане. Те обаче не се завръщат в родината си по съвършено други причини, обяснява Грот: "За да накараме мигрантите да се върнат обратно в Полша, трябва да гарантираме високи инвестиции в отделните сфери. И още нещо много важно: Полша трябва да премахне бюрократичните спънки. За нас, поляците, е



по-лесно да регистрираме фирма в чужбина,



отколкото в Полша. Това е абсурдно", възмущава се Каролина Грот и споделя, че далеч не само обикновените работници напускат страната. Междувременно Полша губи огромен брой висококвалифицирани кадри.

"В началото емиграцията беше чисто икономическа. Хората с нисък образователен ценз заминаваха за чужбина с надеждата да припечелят пари. Междувременно обаче все повече висшисти напускат страната. Хора, за които е от значение не само по-доброто заплащане, но и достъпът до по-добро здравеопазване, например. Тоест - хора, които търсят социална сигурност в една по-добре уредена държава. От което следва, че проблемът с изтичането на мозъци е домашно производство", казва Каролина Грот.

По данни на Централната статистическа служба, почти 23 процента от поляците на възраст между 18 и 24 години са безработни. Тоест нивото на младежката безработица в Полша не надхвърля средното равнище в ЕС. В същото време обаче е факт, че в редица страни-членки на ЕС младежката безработица е значително по-ниска. По данни от Брюксел младежката безработица в Германия, например, е само 8 процента. Нищо чудно тогава, че толкова много поляци с висше образование опитват късмета си именно във Федералната република, която междувременно е на второ място в света по брой на имигрантите. Изпреварват я единствено Съединените щати.

Да си намериш добра работа в Полша става все по-трудно, споделя един полски студент. В повечето случаи това се дължи на неправилната квалификация, казва той: "Преди ни говореха, че е достатъчно да сме прилежни в учението. Но това вече не важи. Много важно е какво точно учиш. Аз и моите състуденти нямаме де факто никаква възможност да си намерим работа, която да съответства на квалификацията ни", разказва младият поляк.

Казано накратко: младите поляци, които освен английски владеят и немски или нидерландски език, не губят време. Стягат куфарите и заминават в чужбина. С надеждата, че все пак няма да им се наложи да мият чинии. Но много поляци са готови да вършат и такава работа. Поне в началото.