(продължение от миналия четвъртък)



Завладяването на Балканския полуостров от славянските племена е стремглаво, упорито и неизбежно, поради което си струва да се спрем съвсем во кратце на важния въпрос за установяването на славяните на Балканите и на взаимодействието им с местното население, там където все още то съществува, но все в светлината на занимаващия ни въпрос за славянските области, които в изворите се назовават Славинии.

Едва ли можем да открием по наситена картина на тези исторически събития от изложението на летописеца Йоан от Ефес (вж. Извори), там могат да се срещнат отговорите на много от въпросите, които ни занимават. Като съпоставим сведението на Йоан от Ефес, който е сигурен, че към 581 г. славяните вече усядат "като господари" по "цяла Елада, околността на Солун и цяла Тракия", с първото сведение за Славинии, у Солунския архиепископ Йоан за обсадата на Солун през 586 г. и у Теофилакт Симоката за събития от края на VI в. (вж. първата част на тоя текст), няма как да не установим, че първоначално под "Славиния" се разбира всяка земя, населена със славяни. Това значение се запазва, както вече се видя и до IХ в., наред с появата през втората половина на VII в. на същото понятие, но натоварено и с някакво административно-политическо и/или обществено-политическо значение.

Важно беше да се установи първоначалното значение на Славиниите и защото, както преди доста време се показа тук, крайната ни цел е да изявим признаците на държавност в по-късните форми на Славиниите, ако такива признаци наистина съществуват. Всъщност, още отсега е добре съвсем предварително да уточним, че съществуват значителен брой сигурни исторически податки за държавнообразуващ потенциал у Славиниите и това е налице в изворите. Ще ни съдействат пак любимите ни летописци Теофан Изповедник и патриарх Никифор, които спецовете в историческите форуми наричат фамилиарно просто Тео и Ники, понеже с тях са расли заедно и се познават от детската градина още.

Та, двамата летописци съвсем ясно разграничават (вж. Извори), но не противопоставят, Славиния и България, вероятно са имали съществена причина за това. Понеже това сведение се отнася към 688 г., то е съвсем допустимо да приемем равнопоставеност между двете понятия - ако за България знаем със сигурност, че е държава, поне след 9 август 681 г., понеже за това е категоричен Константин от Апамея, то сме длъжни да приемем същия, или съвсем подобен статут и за Славиния.

Наистина, налага се малко да се гадае, понеже любимите ни летописци не са съвсем изчерпателни, но все пак тези "Славиния и България" повечето автори разполагат около долното течение на р. Струма и най-вероятно става дума за струмяните, може би в добавка с още някои славянски племена, и за Куберовите пробългари. Ако летописците обаче правят понятийна разлика между Славиния и България, то дали пък не се има предвид тук, и/или другаде, също такова разделение между двете съюзни общности в новооснованата държава на север от Стара планина, както вече е предположено от някои автори?!

Във всеки случай точно век след първите споменавания на понятието "Славиния" на Балканите, е видно негово ново значение - "Славиния" е не просто земя, населена със славяни, а сложен обществен организъм със свой владетел, многобройни славянски князе са изброени в писмените извори, ще ги разглеждаме тук постепенно и поименно.

Някои от Славиниите в последния стадий от развитието им - през IХ-Х в., особено тези, които са далеч от границите на България и особено в славянските анклави в Епир, Тесалия и Морея, отбелязват бавен, но съвсем видим регрес в развитието си, в някаква степен тамошното население се връща към първоначалните си занимания с грабителство (вж. Извори). Особено чести са тези сведения в животоописанията на християнските светци, които изобилстват от интригуващи случки. Така научаваме, че славяните по долното течение на Струма се занимават усърдно с разбойничество, като ограбват корабите по реката. Пак от подобни текстове, които ще приведем друг път, ще научаваме, че славяните в Южна Морея правят понякога и търговски измами с недвижими имоти, върху които устройвали кръчми с леки жени с цел извличане на печалби. Един подобен късен разказ за князете на милингите има за земите в близост до Спарта и това едва ли е странно за откъснатите от събратята си славянски племена, на които силите не стигат за обединение.



* * *



Сега съвсем предварително ще видим на чия земя се настаняват така устремно и безмилостно славянските племена, защото те не идват на празно място. Славянската завоевателна и военна философия е ясно изразена в отговора на отвъддунавския славянски княз Даврентий на искането, което отправил към него през 575 г. аварския хаган Баян: "Кой е впрочем този човек между човеците и под слънчевите лъчи, който ще преодолее нашата сила?! Защото ние сме свикнали да владеем чужда земя, а не други [да владеят] нашата. И ние сме сигурни в това, докато имаме воини и мечове".

Като начало ще ни занимават земите в Ценралните Балкани, а южните области на Балканите народностната обстановка е съвсем различна и дасега няма да й обръщаме внимание.

На първо място трябва да се отбележи, че никак няма да се спираме на модните сред любителите генетични карти - не само защото тяхната доказателствена тежест в общия процес на разглеждане на коя да е народност е крайно ниска, всъщност не надхвърля няколко процента; не само защото резултатите от тези изследвания изискват нарочна многогодишна подготовка; но главно понеже народността/нацията не е биологично понятие и прилагането на каквито и да е анатомични, генетични, кръвни, плазмени и слузести аргументи може да бъде само информативно-развлекателно, в най-добрия случай - да се ползва със съвсем спомагателна доказателствена сила.

Изглежда, че претопяването на изтощения след векове на политическа, обществена и културна несамостоятелност стар тракийски етнически субстрат не представлява никаква трудност за кипящите от енергия и непрекъснато разселващи се славянски племена. По всичко личи, че това народностно претопяване се осъществява в селата, там където губят етническата битка и прабългарите. Разликата е само в това, че за времето след усядането на славяните ние никак не можем да сме уверени, че траките представляват все още някаква етническа цялост, по-скоро - не. И това обяснява лекотата, с която изчезват напълно от етническата карта на Балканите.



* * *



Може би ще е възможно в бъдеще отново да се върнем на проблема със Славиниите. Тогава наша цел ще бъде да ги разгледаме всяка една поотделно и не само защото накуп това още не е правено с целия наличен доказателствен материал, но и за да се постигне нужното равновесие с модните днес увлечения по прабългарите и по "автохтонността" ни на Балканите. Впрочем в никакъв случай няма да е редно да забравим и останалите народности, които участват в образуването на българската народност. Така ще е най-справедливо.





Извори



"На третата година от смъртта на император Юстин [II (565-578); описваните събития се отнасят към 581 г.] и възцаряването на победоносния Тиберий проклетият славянски народ се вдигна и извърши нападение. Те [славяните] преминаха стремително цяла Елада, околността на Солун и цяла Тракия. Те завладяха много градове и укрепени места, опустошаваха и горяха, вземаха пленници и станаха господари на земята. Те уседнаха на нея като господари, като на своя собствена [земя] се поселиха без страх, и ето вече четири години, и до сега, поради това, че императорът е зает във война с персите . . . поради тази причина те се разпръснаха по земята, уседнаха на нея и нашироко се разпростряха . . . Те вършат опустошения и пожари и вземат пленници . . . и всякаква друга плячка. И ето и до ден днешен, т. е. 895 г. [= 584 г.] те остават, живеят и спокойно пребивават в земите на ромеите без грижа и страх . . . [А също и] разбогатяха - имат злато и сребро, стада от коне и много оръжия и се научиха да воюват по-добре от ромеите . . ."

Из "Църковна история" на Йоан от Ефес (507-586)



"През тази година [688] Юстиниан [II (685-695 и 705-711)] се отправил на поход срещу Славиния и България. Той отблъснал българите, които дотогава го пресрещали, и нападайки чак дзо Солун, заловил голямо множество славяни, едни с война, други пък доброволно минали на негова страна, и като ги прекарал през Абидос, поселил ги в областите на Опсикион [в Мала Азия]."

Из "Летопис" на Теофан Изповедник





"Той [инока Григорий] потеглил с кораб от Енос и пристигнал в Христопол [дн. Кавала]. Оттам, като слязъл от кораба, стигнал до една река [Струма], гдето попаднал на славяни-разбойници, които обикаляли с лодки речните брегове и грабели срещнатите кораби . . . Веднъж светият мъж поискал да се отправи с един от учениците си към планините в пределите на славяните [по долното течение на Струма] . . . [по места над които] слънцето не свети [т. е. където славяните още не били покръстени] . . . След няколко дни бил вдигнат немалък бунт от управителя на същата онази Славиния. Потоци от кръв потекли като река и цялата околност била опожарена и помрачена . . . "

Из "Животоописание на инока Григорий Декаполит [(780-817)]" от дякон Игнатий, първа четвърт на IХ в.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=721509

http://www.segabg.com/article.php?id=718511

http://www.segabg.com/article.php?id=697654

http://www.segabg.com/article.php?id=517032

http://www.segabg.com/article.php?issueid=8011§ionid=5&id=0001301