Вдигането на осигуровките за безработица и пенсия би имало същия ефект върху осигурителната система, както наливането на вода в пробита каца. Може да позапълни хроничния дефицит, но няма да реши проблема, защото очевидно няма как течовете да спрат от само себе си. Вместо да запуши пробойните, което беше голямото очакване от консултативния съвет към служебния социален министър Йордан Христосков, експертите тръгнаха от най-лесното - ръст на осигуровките и драстично увеличение на максималния осигурителен доход. А окончателно решение за слабите места на осигурителната система - общоизвестни и признати отдавна, не се предлага.

Няма как да е убедително предложението за вдигане на осигуровките за работници и работодатели, след като проблемът с инвалидните пенсии не е решен, социалните плащания, които нямат общо с осигурителния принос на всеки, не са извадени от НОИ, а някои привилегировани групи могат да се пенсионират на 45 г. с високи пенсии и да продължат да работят, докато тежестта на пенсионната реформа се понася основно от хората в трета категория. И понеже те не излизат да протестират, възрастта за жените за излизане в пенсия се е увеличила с 5 години и 8 месеца от началото на реформата през 2000 г., а военни и полицаи продължават да стопират всяко намерение за ограничение на ранното им пенсиониране с протести и заплахи. В този дисбаланс



катастрофират принципите за справедливост



и равнопоставеност между всички, които плащат сметката. Данните показват, че дефицитът в осигурителната система вече стига 53% - тоест повече от половината от парите за пенсии и обезщетения не идват от осигуровките, а от данъците ни. Според експерти обаче, ако се извадят социалните плащания от НОИ, то дефицитът реално ще е по-малък.

Ударът с идеите за сериозно увеличение на осигурителната тежест на някои от най-коректните платци на общественото осигуряване е поднесен без излишна дипломатичност - заедно с графици, които карат всеки в активна възраст да се пита дали някога въобще ще види пенсия. Въпреки че работата на съвета явно е толкова неблагодарна, че никой освен Христосков не коментира предложенията му и никой не говори за консенсус, експертите са на едно мнение по един ключов въпрос - че неизбежно възрастта за пенсия трябва да стигне поне 65 г. и за мъжете, и за жените.

В същото време и дума не се отваря за пресичане на злоупотребите с инвалидните пенсии. Вариантите обаче не бяха официално представени от Христосков с мотива, че предвиждали промени в други закони като този за здравето. Но това е един от първите проблеми пред осигурителната система, затова отлагането му не е убедително и няма как да върне доверието на плащащите реално осигуровки в системата. Още повече, когато за пръв път заговори за увеличение на осигуровки, вицепремиерът обещаваше и намаляване на разходите в системата.

Вдигането на осигуровките според разчетите би донесло допълнителни близо 450 млн. лв. само за 2015 г. в бюджета на НОИ. Според експерти от съвета обаче, ако се пресекат злоупотребите само с инвалидните пенсии, които се оценяват на около 20% от всичките близо 500 хил. такива пенсии, то в бюджета на НОИ биха останали около 300 млн. лв. Това е пример как



преди да се бръкне в джоба на хората,



първо трябва да се оптимизира системата. Така и доверието на плащащите осигуровки би се повишило. Вместо това в презентацията директно се посочва, че при по-рязка стъпка на увеличение на условията за пенсиониране има риск от заобикаляне на строгите критерии чрез инвалидна пенсия.

Докладът на консултативния съвет е изчерпателен на разчети, прогнози и сметки. С едно очебийно изключение. Липсва анализ как увеличението на осигурителната тежест се отразява върху заетостта и конкурентоспособността на фирмите. Тук бизнесът от години е категоричен, че всяко повишаване на осигуровки води до съкращения. Вицепремиерът Йордан Христосков обаче смята, че това не е така. По този въпрос експертите са откровени - признава се, че чрез по-ниски разходи за труд се постига по-висока конкурентоспособност, по-добра събираемост на осигурителните вноски, намаляване на сивата икономика, повече работни места и повече чуждестранни инвестиции. По отношение на събираемостта в доклада има сериозен дефицит - при 1.2 млрд. лв. несъбрани осигуровки по неофициална информация тук има сериозен резерв за повишаване на приходите. При идеите обаче няма нищо ново - предлага се отново да се въведе наказателна отговорност за избягване плащането на осигуровки, което ще повиши събираемостта с "минимум 5 процентни пункта", глоби за невнасяне на осигуровки и 10-годишна давност на просрочените задължения.

На този фон предложението за драстичен ръст на максималния осигурителен доход е още по-необосновано. Иска се той да се обвърже с минималната заплата, с мотива, че така е било някога (до 2003 г.). След като правителството на ГЕРБ отвързваше всякакви плащания от минималната работна заплата, сега отново се предлага тя да влияе в определянето на максималния осигурителен доход. Всъщност това не е нова идея - и преди се е предлагало от експерти да има подобна връзка. Големият проблем е, че минималната заплата у нас се определя изцяло по политически и популистки подбуди. Смущаващо е, че като се иска да се обвърже с нея максималният доход, не се предлага и отдавна прокламираният механизъм с ясни критерии за определяне минималното възнаграждение в страната. Така минималната заплата би се актуализирала автоматично всяка година на базата на формулата, а не според това кой е на власт. Освен признатия вече риск изчисленият нетен ефект от подобна мярка поставя под съмнение икономическата й обосновка - като се премерят ползите и разходите на държавата за максималната пенсия, за обезщетение и за осигуровките, плащани от хазната, то чисто остават за НОИ по-малко от 8 млн. лв., което е капка в океан. А едва ли общественото осигуряване може да си позволи



да загуби още от доверието



на най-платежоспособната си група.

Огромен проблем в системата остава и ранното пенсиониране на служителите в специалните ведомства, за което не се предлага решение. Абсолютно безпринципно отменената от БСП минимална възраст за военните за тази година води до 71% ръст на новите пенсионери от системата на МВР, правосъдното и военното министерство. Сега щом се заговори за въвеждане на възраст за пенсия, те отново скочиха. Това доведе до отстъпка в идеите на министъра, който предложи да има преходен период до 5 години. Диференцираната възраст за пенсия според длъжността е повече от справедлива, защото полицаят на улицата и чиновникът в министерството следва да се пенсионират на различни години. Въпросът е, че ако се стигне до споразумение за отсрочката за въвеждане на възрастта, няма никаква гаранция, че след пет години полицаите пак няма да протестират, за да бранят ранното си пенсиониране. Ограничаването му е без алтернатива и това се налага и заради постоянните препоръки на Европейската комисия страната ни да предприеме мерки за ограничаване на ранното пенсиониране.

Фактите също говорят в подкрепа на това - повече от половината от пенсионираните от специалните ведомства продължават да работят. През 2011 г. и през 2012 г. 61% от новите пенсионери от МО, МВР и МП са вземали едновременно пенсия и заплата. А средната възраст за пенсиониране е около 50 г. И понеже се сравняваме постоянно с Европа, справка на социалното министерство показва, че в много малка част от европейските страни няма минимална възраст за пенсиониране на военни и полицаи (Дания и Литва са като нас), а в не една държава тези хора се пенсионират по общите условия.

Тази уклончивост и готовност за отлагане се забелязва и при другите заявки за ограничаване на разходи. Докато при осигурителната тежест за трета категория докладът е категоричен - увеличение на две стъпки, от 2015 и от 2019 г., - то при друга отдавна желана мярка - държавните служители най-сетне да поемат личните си осигуровки - щедро се дава хоризонт за изпълнение 2015 или 2016 г. Една от най-мразените черти на българската осигурителна система също няма изгледи да бъде премахната - таванът на пенсиите, за който единственото допускане е, че може да се повиши на 40% от максималния осигурителен доход. И в края на краищата, като бяга от поемане на отговорност за ограничаване на привилегии за сметка на драстични мерки към коректните платци, консултативният съвет рискува работата му да остане там, където се намира в момента - в безвластието, неприпозната даже от лишения от сериозна политическа отговорност служебен кабинет.