Хиляди американци се отказват от гражданството си заради сложен нов данъчен закон, който принуждава банките да се откажат да обслужват американски емигранти. Рядкост е да видиш ядосан канадец. Но Патриша Муун е такава. До 2012 г. Муун всъщност е била американка, макар че е живяла в Канада в последните 32 години. Установила се е толкова добре, че през 2008 г. е добавила канадско гражданство към американското си. И прерязала връзката си с Америка преди три години, след като новите данъчни закони започват да изискват от емигранти като нея да попълват по-обстойни данъчни декларации. Муун е пропуснала тази новина в последните пет години. "Бях ужасена, че ще загубим всичките си пари", казва тя.

След като попълва декларациите си пет години назад, Муун се отказва от гражданството си през 2012 г. Тя описва това като акт на недоволство и се смята за едно от първите канарчета, които напускат мината, след като законите правят живота на емигрантите по-труден. И не е доволна, че й се е наложило да го направи. "Беше като да си отрежа дясната ръка, казва Муун. - Сега просто съм ядосана."

През февруари американските и канадските власти подписаха междуправителствено споразумение за сътрудничество по новия закон. Той изисква всички чуждестранни банки да разкрият финансова информация за всеки американец, който има повече от 50 000 долара в тях. Законът предвижда и тежки наказания. Ако чужда банка - не само в Канада, но където и да е - пропусне да докладва дори за един американски гражданин, хазната ще задържи 30% от приходите им в САЩ като наказание.

Чуждите банки, някои от които имат репутацията на убежища за данъци, са сериозно разтревожени. Правителството сега се отнася към тях със същата агресия, с която третира всяка компания, съучастваща в укриването на данъци и прането на пари. Съответно банките предприемат сериозни мерки, за да ограничат услугите, които предоставят на американски граждани. Резултатът за емигрантите е



хаос от закрити банкови сметки,



мистериозни извинения и опити да се намерят местни банки, в които да внесат парите си.

Муун е в борда на Алианса за защита на канадския суверенитет - организация с идеална цел, която през август започва дело срещу канадското правителство. Групата твърди, че новото законодателство нарушава канадските закони за защита на финансовата информация на гражданите. "Банката ни няма право да докладва финансова информация на данъчните власти в Канада. Така че е абсурдно американското правителство да получи тази информация", казва Муун.

Други граждани са изумени от факта, че не могат да намерят чужда банка, която да вземе парите им. Преди година Брайън Дъблин - американски финансист, който живее в Цюрих, получава уведомление от банката си, че тя вече няма да извършва услуги за американски граждани заради мистериозни "регулационни проблеми" и че той има 30 дни да закрие сметката си.

Дъблин мести парите си в Ю Би Ес - друга швейцарска банка. Но и това не е спасение - Ю Би Ес му позволява да отвори сметка, но изисква той да закрие сметката си в швейцарски пенсионен фонд. Така че му се налага да прехвърли петгодишните си спестявания в обикновена разплащателна сметка. Причината отново са "регулационни проблеми".

"Регулационни проблеми" означава, че банките се паникьосват пред възможността



дългата ръка



на данъчните власти да ги достигне. Всичко започва с швейцарските банкови скандали от 2009 г., когато американското правителство започва агресивно да преследва банките, които съдействат на укриващите данъци. Това практически слага края на известните секретни швейцарски сметки, описани в трилъри като "Самоличността на Борн" и филмите за Джеймс Бонд.

Вашингтон, използвайки икономическата си сила, налагаше учтив натиск върху финансовите институции по света да разкрият богатите американски клиенти, които евентуално укриват доходи или изпитат унижение (в най-добрия случай) и съдебно преследване (в най-лошия). Ю Би Ес се споразумя с американското правителство и плати глоба от 780 млн. за съдействие в укриване на данъци. Скоро същото се случи с други банки, включително "Креди Сюис". Ето защо "регулационни проблеми" тревожат американците, живеещи извън САЩ.

Оригиналната трактовка на закона извиква образа на богаташи, пиещи коктейли на плажа в страната, където са скрили офшорните си сметки, пълни с пари, чиито данъци не са платени. Но емигрантите никога не са били прицел на закона, твърдят експерти. Той обаче удря по много от седемте милиона американци, които не пият коктейли с чадърчета на изключителни плажове.

"Гражданите на САЩ, живеещи извън страната, не бяха най-важната цел на закона", казва професорът по право от Университета на Вирджиния Рут Мейсън. "Той бе създаден, за да предотврати укриването на данъци в офшорки."

Емигранти като Дъблин прекарват няколко часа годишно, попълвайки данъчните си декларации. Те могат да изключат 100 000 долара на година от американско облагане, смята Дейвид МакКийгън, международен данъчен експерт. Много хора са изненадани, тъй като



не е имало кампания,



която да уведоми милиони емигранти, че може да са извършили данъчни нарушения. "Хората научават за това от уебсайтове, медиите, от познати. Къде е американското правителство?", пита Виктория Феруж - сиатълка, която живее в Париж и блогва за данъчни закони.

Женевиев Бесер, която има двойно гражданство - немско и американско, и е комуникационен консултант в Германия, казва, че емигрантите в страната наричат законодателството "Берлинската стена". "Срамно и унижаващо е, че една толкова свободна страна налага такива ограничения", твърди тя. Банката, с която работи Бесер, й е казала, че вече няма да обслужва американци. Тя е била единият от собствениците на сметката на дъщеря й, която е била затворена заради двойното й гражданство. Съпругът й е трябвало да премахне името й от общата им инвестиционна сметка. Засега разплащателните му сметки са недокоснати. "Но ако разберат, че е женен за американка, може и да спрат да го обслужват", казва Бесер.

Възможностите й за инвестиции са драстично ограничени като емигрант и това я кара да инвестира във финансови продукти - като индивидуални ценни книжа, вместо общи фондове. "Ограничават ме, тъй като живея в чужбина", твърди тя. Усложненията са толкова големи, че сега - като последна опция, хиляди американци се отказват от гражданството си. През 2013 г. това са направили 2999 души, а през 2014 г. - малко над 1500.

Вероятно за да спре наплива, през септември Държавният департамент вдигна



таксата за отказ



от гражданство от 450 на 2350 долара. Властите явно се надяват, че високата такса ще откаже хората от намеренията им. Американските емигранти, които не са взели крайната мярка да се откажат от гражданството си, избират да чакат и да се надяват на ново законодателство, вместо да се подчиняват на сегашния закон. "Те просто не плащат данъци и се надяват това да отмине", казва Бесер.

По време на разговор в "Скайп" с наш репортер Виктория Феруж седи в слънчевата си къща в Париж, пуши цигари и следи сесията на френския парламент с особено голям интерес. Феруж - родена в Сиатъл американка, омъжена за французин, следи и пише за американските данъчни закони в последните три години. Точно в този ден парламентът гласува дали да одобри междуправителствено споразумение със САЩ за новото законодателство.

"Много американци внезапно осъзнаха какво се случва", казва Феруж. Тя разказва случаите на познати емигранти, които е трябвало да се откажат от общите си сметки - в някои от които има малки семейни наследства - защото банките на приемат американски клиенти. "Моята банка не отговаря на въпроси", обяснява тя за собствените си проучвания. Феруж се готви да се премести в Осака, но се тревожи какво ще се случи със закона в Япония. Бясна е, че изведнъж, както в е чужбина, се оказва без долар, с който да разполага.

Дори канадците, някои от които се оказват "случайни американци", не харесват дългата ръка на данъчните. Канадската банка на Къртни Уелш открива, че макар той да е притежавал канадски паспорт в последните 41 години, гражданството му е двойно. Той е бил натурализиран като дете, когато родителите му са се преместили в Канада, но двойното му гражданство е било запазено.

За да не нарушава никакви закони, Уелш ще трябва да се откаже от американското да попълни



данъчни декларации за пет години назад,



както и да плати данъците от приходите си в Канада. Ще трябва да си плати самолетните билети и да пропуска работа - без дори да броим таксата от 2350 долара за отказ от гражданство, което никога не е искал.

Уелш, който няма намерение да живее в САЩ, смята идеята, че трябва да плаща данъци на американското правителство, нелепа. "Изпитвам същия дълг към САЩ, както вие бихте се чувствали, ако Върховният съд на Уругвай внезапно реши, че сте гражданин на страната и трябва да им плащате данъци", казва той пред "Гардиън".