|
| Проф. Валери Димитров |
- Професор Димитров, от съобщението на БНБ за докладите на одиторите се разбира, че в Корпоративна търговска банка зее дупка от над 4 милиарда лева. Има ли все още шанс за спасение на банката?
- От известно време не виждам да се върви към спасяване. Има доклади на квесторите и се очаква съответно решение на Управителния съвет на БНБ. То трябва да се вземе по предложение на ръководителя на управление "Банков надзор" на основата на калкулираната капиталова адекватност - след като се види дали тя е отрицателна, или не. Ако е отрицателна, БНБ не може да преценява и трябва да й отнеме лицензът.
- Всъщност обезценките в размер на 4.2 милиарда лева, които според одиторите трябва да се направят, не говорят ли ясно, че капиталовата адекватност е отрицателна?
- Не, това тепърва трябва да се изчисли внимателно. Изчисленията са задача на квесторите и на банковия надзор. На основата на техните изчисления ще се вземе решението. Засега има само обезценени активи. В момента няма изчислена капиталова адекватност. Какво покрива или не покрива наличният капитал, ще се види, след като тези вече изчислени обезценки се съпоставят с активите и пасивите на банката.
- Това ще стане ясно другата седмица - до 31 октомври.
- Да, и тогава Управителният съвет на БНБ трябва да излезе с ясно решение. Ако капиталовата адекватност не е отрицателна, би могло да има някакъв минимален шанс за оздравяване. Но аз не го виждам. Освен това съм категоричен, че за спасяване на банката не бива да бъдат наливани публични средства.
- Ако на 31 октомври се окаже, че капиталовата адекватност е отрицателна, лицензът на банката трябва да бъде отнет до 5 дни. Твърди се обаче, че има инвеститори, които са заявили интерес към оздравяването й - Оманският фонд, EPIC, говори се и за други потенциални инвеститори...
- Проблемът обаче не е само в недостига на капитал. Този, който иска да оздрави банката, трябва да поеме към кредиторите и вложителите обещание за ликвидност и да подобри репутацията на банката, за да бъде предотвратена възможността за масово теглене на влогове. Защото недоверието води точно до това. Трябва да застане лице, което да предотврати това масово теглене.
- Това може да бъде само държавата...
- Засега се очертава, че това може да бъде само държавата, ако иска да го направи. Защото поне аз не виждам да се появява някой инвеститор с желание. Да, водят се някакви разговори с Оманския фонд, но е трудно да се прецени какви са намеренията им.
- А всъщност има ли реален мотив частен инвеститор да дойде и да покрие такава огромна загуба?
- Има, ако иска да запази банковия бизнес. Но за мен нещата вече отиват почти необратимо към отнемане на лиценза на банката. И тогава остатъкът от банковия бизнес би могъл да бъде продаден като предприятие на друга банка.
- А какво смятате за идеята на проф. Христина Вучева за държавна подкрепа - да се заяви на хората, че КТБ става държавна институция, на която може да се има доверие?
- Вижте, това би могло да стане, но държавата трябва да направи огромна инвестиция, без да се знае дали тя е възвращаема. Аз лично не съм убеден в това. КТБ се очертава все повече като една компрометирана банка и марка. И според мен най-разумното би било тази банка да изчезне като самостоятелна единица и да бъде погълната от друга банка. КТБ ще бъде отровена от недоверието на всички клиенти.
- Но ако бъде погълната от друга банка, тя няма ли да понесе всички негативи, които носи КТБ?
- Идеята е КТБ да изчезне като самостоятелен субект. Тя не се оздравява, оздравява се банковият бизнес, който просто отива в другата банка. Това се прави в много развити държави и аз не виждам основание КТБ да се запазва като държавна банка.
- Но нейният фалит би довел неминуемо до загуби дори за държавни фирми...
- Някои ще загубят пари, да. Това са тези, които имат депозити над гарантираните размери. Но специално тези държавни предприятия и публични институции имат обезпечения, държавни ценни книжа, така че те са в по-благоприятна ситуация. Притежателите на негарантираните влогове ще загубят. Трябва да се прецени обаче има ли смисъл държавата да налива огромни пари, за да спасява определен кръг лица, които в края на краищата сами са направили избор. Според мен лошият избор на банка ще доведе до загуба за тези, които са го направили.
- Но все пак във Фонда за гарантиране на влоговете няма достатъчно средства дори за гарантираните депозити. Как според вас трябва да се процедира?
- В момента ситуацията е рискова, защото при несъстоятелност фондът ще бъде изпразнен. Трябва да се ангажира банковата общност, която да прояви солидарност, а не само да разчита държавата непременно да попълни фонда. Вместо това те самите могат да дадат голям дългосрочен заем на фонда и да го попълнят. Защото липсата на пари в него означава риск за цялата банкова система. Могат да се повторят атаки срещу други банки. Това е фонд "банкова солидарност" и той пази цялата банкова система. На него трябва да му бъдат дадени няколко милиарда лева. Иначе може да се появят лица, които да атакуват банките една по една, разчитайки на това, че няма кой да гарантира влоговете.
- Има ли причина да бъде обвиняван банковият надзор за случилото се? Видяхме, че кредити са се раздавали почти безвъзмездно.
- Не искам да отправям обвинения, но БНБ може да бъде критикувана заради липсата на по-навременни мерки. Това наистина е един урок, който показва, че не може да се разчита само на дистанционен надзор. Необходимо е много внимателно контролиране и оценяване на кредитните портфейли на банките. За съжаление очевидно работата на банковия надзор е била подценена.
- И все пак каква е тази банка, която раздава кредити без обезпечения, без бизнес планове, без редица други документи?
- Това е проблем. Оказа се, че има изключително негативни и лоши практики. Това е образец на лошо банкерство, което лично на мен ми навява спомени за 1996-1997 г. Тогава фалираха банки, които се управляваха по същия безобразен начин. Лошото банкерство обаче не е престъпно банкерство. Дали има престъпление и присвояване на пари на вложителите, може да се прецени от прокуратурата. Очевидно БНБ е преценила, че има данни за престъпление, щом праща докладите там.