Публикуваните от БНБ данни от докладите на трите одиторски агенции за КТБ показват, че по оценка, направена по международните счетоводни стандарти, одиторските фирми считат, че трябва да се обезценят активите на банката с 4.2 млрд. лв. Това въобще не означава, че има дупка за 4.2 млрд. лв, както се коментира в публичното пространство. Това означава, че по международните счетоводни стандарти има обезценка на активите.

Най-важният резултат от това е, че БНБ, базирана на закона и на тази оценка, е поискала до 31 октомври квесторите да осчетоводят в тон със стандартите тези оценки, което ще доведе до отрицателен капитал на банката. При сегашния закон за кредитните институции не е възможен нито вариантът КТБ да се раздели на добра и лоша банка, както се е правило в други страни от ЕС и по света, нито вариантът някой частен инвеститор да дойде и да рекапитализира банката. Тоест ако няма промяна в закона, в петдневен срок от 1 ноември БНБ ще отнеме лиценза й. След това в 20-дневен срок трябва да започне изплащането на гарантираните депозити до 100 000 евро, които са по стандартните лихвени равнища на КТБ. Ако има специални договори, те не са гарантирани - дори и за 1 евро.

В момента БНБ оставя отворена вратичка към депутатите в новото НС, понеже има писмо за намерение не само от Оманския фонд, но и от други инвеститори, което е препратено в неделя от Министерството на финансите до БНБ. В последните два параграфа на официалното съобщение на БНБ се казва, че управителят на централната банка ще внесе в първия работен ден на парламента информация какво е станало, включително какво означава отчетът. И ще каже какви са възможностите за оздравяване на банката. Те



могат да се случат само чрез промяна в закона,



а именно - да не е задължително финансова институция с отрицателен капитал да минава само в несъстоятелност, а да се даде възможност пазарът да реши съдбата й и евентуалното й оздравяване.

Като казвам оздравяване, имам предвид теоретична възможност, защото има разлика между теория и практика. Винаги теорията се тества от практиката. В момента законът не позволява оздравяване, след като има отрицателен капитал. Така че народните представители точно с едно изречение или с две думи трябва да променят Закона за кредитните институции. Това изречение може да се промени в смисъл, че БНБ има право при отрицателен капитал да отнеме лиценза - да е право, а не задължение.

Не всички от обявените за проблемни 4.2 млрд. лева са лоши кредити. В докладите на одиторите не се говори за лоши кредити или за дупка, а за счетоводна обезценка на активи. Първият отчет, преди повече от два месеца, който показа минимален размер на проблемни кредити, беше предварителен, на базата само на много малка извадка от кредитни досиета. Не знам дали е правен по международните счетоводните стандарти. Освен това, когато имаш много малка извадка, е възможно тя да не е достатъчно представителна.

Аз съм напълно убеден, че както "Делойт и Туш" и "E&Y", така и "Афа България" - най-голямата българска счетоводна фирма у нас, са спазили абсолютно стриктно международните счетоводни стандарти. Но по принцип тези стандарти са много консервативни и те не правят бизнес оценка. Не случайно в доклада не се говори за загуби въобще или за липсващи пари, а за счетоводни обезценки. В отчета не се говори за изчезнали кредитни досиета, а за липсваща документация по съществуващи кредитни досиета. Т.е. няма нито едно изчезнало кредитно досие, както се говореше през юни - юли. Всъщност самите доклади никой не е виждал. А засега не би трябвало и да ги вижда - освен квесторите и БНБ. Но след това, особено ако КТБ бъде обявена в несъстоятелност поради това, че някои от кредитите не са възвращаеми,



обществото и прокуратурата трябва да настояват да се каже кой е взел тези кредити.



Дали банката е още жизнена, може да се докаже, ако дойде инвеститор и след като БНБ каже колко капитал трябва да се вложи в нея. Към днешна дата това е много малко вероятно. Все пак обаче има и писмо за намерения, което още не е оттеглено. Много хора не знаят, но инвестиционното банкиране е тясно специализирана дейност. В България има сигурно не повече от 10-20 човека, които се занимават с това. Така се случи, че аз съм един от тях, защото това ми е професията вече 21 години. Малцина разбират, че когато една сериозна институция като ЕПИК и когато една изключително сериозна финансова институция като Оманския фонд са дали писмо за намерения, това не е просто, за да подкрепят някого. Не е за да правят дим, а защото имат сериозни намерения. Ако се промени законът, те ще поискат да направят собствена проверка, собствена бизнес оценка. Ще дам конкретен пример с кола на старо: за един човек 5-годишен "Форд Мустанг" например може да струва 10 000 лв., а за друг - 5000 лв. И двете оценки са валидни, защото единият човек е готов да плати повече за този актив, а другият - повече или по-малко. След като има писмо за намерение от тези институции, според мен е логично да им се даде право да направят оферта. Ако направят оферта и тя позволява отварянето на банката, значи тя би могла да заработи. Ако не направят оферта, се отива към несъстоятелност.

Има и друга възможност, която за мен е неприемлива - частично спасяване на КТБ чрез модела "добра банка" - "лоша банка". При това



в момента ние нямаме закон и за такъв модел



Аз обаче съм против това хората, които нямат 100 000 евро, да спасяват тези, които имат 100 000 евро и повече. В крайна сметка, ако КТБ фалира, тези, които загубят парите си над 100 000 евро, ще научат един урок - че трябва да се спазват законите. За мен одържавяване на банката е неприемливо. Е, то може да е приемливо за политици и за хора с големи влогове.

Един от аргументите, които подкрепят одържавяването на банката, е, че тя носи голям системен риск, че ще пострадат много предприятия. От докладите става ясно, че това не е вярно. Банката наистина си е отговаряла на името - Корпоративна търговска банка. От всички раздадени кредити само 40 млн. лв. са на физически лица. Тоест банката работи само с фирми и институции. Държавните институции са покрили на 100% депозитите си с ДЦК - тоест нито една държавна институция няма да загуби нито един лев. Тези, които ще загубят пари - някъде около 300 млн. лв. - болници, общини, общински предприятия, да си научат и те урока. Между другото най-голямата сума е на "Топлофикация София", заради което беше уволнен предишният шеф на дружеството. Става въпрос за около 70 млн. лв. Така че теорията как щели да фалират стотици държавни фирми не е вярна. Да, ще фалират частни фирми, но фалитът на една фирма е личен проблем. При това тя не изчезва, ако има пазар за нейните продукти и услуги. Ще дойде някой друг собственик или ще остане същият и може да започне наново. Но и той трябва да си е научил урока, да не е залагал всичките си пари в една банка.

Няма системен риск за българската икономика, ако КТБ фалира. Но ако фалират 2-3 банки, това вече е системен риск. От гледна точка на банковата система парите, които бяха изтеглени от КТБ, отидоха в други банки, а не в буркани или под матраците. Това ясно може да се види от данните на БНБ. Увеличението на депозитите продължава, хора и фирми спестяват. В крайна сметка не трябва да правим трагедия от това, че някой с над 100 000 евро си е загубил парите. Да, ще има и проблеми в някои държавни, общински и частни фирми, които неразумно са държали пари там. Но системен риск няма. Той би се появил само ако хората се уплашат и започнат да се редят пред други банки. Надявам се да не го направят, защото няма банка по света, която да издържи, ако дори 10% от вложителите й се наредят едновременно пред гишетата.